ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

ХХІІІ ВЪПРОС
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
БЪЛГАРСКАТАДЪРЖАВА ПРЕЗ ВОЕННИТЕ ГОДИНИ
За прозорливите политици още от самото на-чало е ясно, че Версайската система носи в утробата си зародиша на нови войни. Към края на тридесетте години Европа и светът са отново разделени. От едната страна са пази-телите на статуквото. Между тях най-влиятел-ни са Великобритания и Франция. Заедно с тях стоят и САЩ. На срещуположната страна се оформя силен блок от държави, в които фашистката идеология се трансформира в държавна политика (Германия, Италия, Япо-ния и т. н.) Те искат да разрушат статуквото, борят се за „жизнено пространство". Успоредно с посочените две групировки своя самостоятелна политика води СССР. Неговото правителство оказва морална и материална подкрепа на комунистическите партии, които по легални или конспиратив-ни пътища се опитват да завземат властта. Посочените могъщи сили влияят сериозно върху цялостното развитие на България. Те въздействат при формирането и провежда-нето на българската вътрешна и външна по-литика.
Външнополитическа ориентация
За България изборът на съюзници има ре-шаващо значение. От него зависи дали стра-ната отново ще преживее национална катас-трофа или най-после ще постигне своето така дълго очаквано национално единение. След дълги колебания изборът е направен. За решението на Борис III и на неговото правителство определена роля играе и съз-дадената в Европа нова ситуация. Хитлерис-тка Германия разгромява Франция и посте-пенно налага своята хегемония на континен-та. България отказва да приеме и подпише предложения от СССР пакт за приятелство и взаимопомощ. На 1 март 1941 г. правител-ството на Б. филов присъединява страната към Тристранния пакт и я въвлича в светов-ната война като съюзник на фашистките държави.
Външната политика на България в годините на Втората световна война е тясно обвърза-на с Германия. В края на 1941 г. под натиска на последната тя обявява „символична" вой-на на Великобритания и САЩ. За тази греш-ка българският народ плаща висока цена. Столицата София е почти разрушена от на-
литащите върху нея „летящи крепости". Икономиката понася тежки удари. Очертава се нова и опасна международна изолация на България.
Като успех на българската политика, макар и временен и частичен, може да се приеме съхраняването на дипломатическите отно-шения със Съветския съюз (до 5.1Х.1944 г.). Важно значение за бъдещето на страната има и това обстоятелство, че България не изпраща войски на Източния фронт. Това й дава шансове да получи закрилата на съвет-ското правителство в бъдещите мирни пре-говори и да запази довоенните граници на българската държава.
Вътрешна политика
България посреща Втората световна война с правителство, доминирано от цар Борис III. Властта на монарха постепенно и все повече добива очертанията на личен режим. Новата ориентация на българската политика налага подмяната на Г. Кьосеиванов. На 15 февруа-ри 1940 г. царят назначава нов кабинет наче-ло с Богдан филов.
Още през 1940 г. правителството на Б. фи-лов започва да провежда антидемократична политика. То прибягва към изключителни законодателни мерки. През април Народно-то събрание гласува Закон за гражданската мобилизация, чрез който страната се прис-пособява към тежките условия на войната. С този закон силно се ограничават гражданс-ките права и свободи. Хората безропотно трябва да понасят растящата скъпотия, спе-кулата с храни, ограниченията по снабдява-нето с предмети от първа необходимост. През ноември 1940 г. правителството въвеж-да купонна система. В условията на война тази крайна мярка едва ли може да бъде из-бегната. Чрез нея се ограничава вътрешната консумация и се осигуряват по-големи коли-чества храна за износ, предимно за Герма-ния.
По подобие на хитлеристите българските властници започват да прокарват фашистки закони. На 24 декември 1940 г., още преди България да подпише Тристранния пакт, Народното събрание гласува Закон за защи-та на нацията. Този антисемитски документ поставя всъщност българските евреи вън от законите на страната. Те обаче не са изпра-тени в „лагерите на смъртта" и са спасени от физическо изтребление. Властите се опитват да сложат под свой контрол и подрастващите. На 29 декември е гласуван Закон за организиране на българс-ката младеж. Създадената организация „Бранник" твърде много прилича на фашис-тката „Хитлер югенд". Нейната издръжка се поема от държавата и общинските бюджети чрез събиране на такси. Предвиждат се гло-би за отклонение от членство в нея. Органи-зацията е подчинена непосредствено на ми-нистър-председателя. Създаването на „Бран-ник" е в противоречие с демократичните традиции на българския народ и до Народ-ното събрание пристигат стотици протестни писма, подписани от младежи, студенти, ученици, от организации и читалища. Появата и разрастването на въоръжената съпротива в България се използват от пра-вителството като повод за промени в зако-нодателството. Разширява се кръгът на дея-нията, наказвани със смърт. Народното съб-рание приема ново допълнение към Закона за защита на държавата. Почти във всички негови членове се предвижда смъртно нака-зание.
През лятото на 1943 г. България е обхваната от политическа криза. Основните причини за нея се коренят в погрешната външнопо-литическа ориентация на страната. Кризата се изостря след смъртта на Борис III на 28 август - от политическата сцена изчезва
един опитен и ловък управник. На българс-кия престол се възцарява малолетният му син Симеон II. За регенти са определени принц Кирил, Б. филов и ген. Никола Ми-хов. Техният избор става, в нарушение на Конституцията, не от Велико, а от Обикно-вено народно събрание. Новото правителство, съставено след избора на регентите, се оглавява от Добри Божилов и се състои от хора, които са за приятелски отношения с нацистка Германия. През януари 1944 г. в България започва съз-даването на специална военно-полицейска организация - жандармерия, чието предназ-начение е да преследва и унищожава парти-заните, да предотвратява и потушава бунто-ве, забранени манифестации и т. н. Жандар-мерията се прочува с големите си жестокос-ти. Без съд и присъда са унищожавани пар-тизани, ятаци, цели семейства, опожаряват се домове. По селски и градски площади се излагат трупове, та дори и отрязани глави на партизани, за да всяват страх сред населени-ето. Властите предприемат масови арести и интернирания. На месТа са създадени кон-центрационни лагери, където се изпращат опасни за правителството политически и об-ществени дейци.
Обратът по фронтовете на Втората световна война кара българските управници да търсят изход от тежкото положение на страната и спасение за себе си. На 10 юни 1944 г. е фор-мирано правителство начело с Ив. Багрянов. Лостовете на властта обаче остават в ръцете на регентите и мощния военно-полицейски апарат. Правителството на Багрянов безус-пешно се опитва да направи завой във външ-ната политика на България. Събитията през лятото на 1944 г. се развиват с голяма дина-мика. Англо-американските войски извърш-ват успешен десант в Северна франция. Съ-ветската армия бързо настъпва на Източния фронт. След Яшко-Кишиневската операция тя достига Балканите. Германия е изправена пред неминуем разгром. Като неин съюзник България не може да очаква милост от по-бедителите.
УРЕДБА НА „ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ"
Освобождаване на Южна Добруджа
В навечерието на Втората световна война Версайската система от мирни договори рух-ва. Пред България се появява възможност да постави за разрешаване своите национал-ни проблеми. На първо място в българската програма стои Добруджанският въпрос. В началото на новата световна война Румъ-ния изпада в международна изолация. Към нея имат териториални претенции освен бъл-гарите още Съветският съюз и Унгария. Стремежът на България да освободи и си върне Южна Добруджа е подкрепен от Гер-мания, Съветския съюз, Великобритания и др. При тези условия Румъния приема да за-почне преговори. Те се водят в гр. Крайова и завършват на 7 септември 1940 г. с подписва-нето на двустранен договор, съгласно с който България си възвръща Южна Добруджа. Като всеки дипломатически акт, Крайовс-кият договор носи белезите на компромиса. В него Румъния успява да прокара такива клаузи, които да й дават гаранции за владее-нето на Северна Добруджа. По силата на чл. 3 от договора България се примирява с про-гонването на местното българско население от Северна Добруджа срещу изселването на румънските колонисти от Южна Добруджа. Населението на Южна Добруджа посреща българските войски с неописуема радост. Офицерите и войниците са обкичвани с цве-тя. Народът празнува своето освобождаване и завръщане в пределите на родината. Праз-нува цяла България.
Радостта е помрачена от факта, че българи-те от Северна Добруджа трябва да изоставят родните си огнища. Съкрушени от мъка, хо-рата напускат завинаги своите села и градо-ве, опечалени преминават покрай гробове на майки и бащи, на предците си. Натоварени на параходи, влакови композиции и каруци,
в България идват 67 246 преселници. Кра-йовският договор отстранява една голяма несправедливост, като връща на България Южна Добруджа, но той създава друга неп-равда, като лишава от роден дом десетки хи-ляди българи от Северна Добруджа.
Уредба и управление на Беломорието
В началото на април 1941 г. германските войски нападат Гърция, за да помогнат на своите италиански съюзници. България не взема пряко участие в хитлеристката агре-сия, но тя подпомага и като пропуска немс-ките части през своя територия. Гърция е разгромена бързо. На 20 април войските на Втора българска армия навлизат в Западна Тракия. България обаче не получава цялата област. Земите на изток от линията Свилен-град - Дедеагач са „неутрална зона". Германия тълкува по своему извършените териториални промени. Тя предава на Бълга-рия Беломорието за временно администри-ране. Хитлер иска да държи българското правителство в несигурност относно балкан-ското териториално устройство и така да влияе върху неговото политическо поведе-ние. В България гледат на нещата по по-раз-личен начин. На 3 май 1941 г. правителство-то решава да се образува Беломорска област с център Ксанти. В новата административна единица е включена не само Западна Тракия, но и Егейска Македония, както и островите Тасос и Самотраки (общо 14 168 кв. км). България изразходва големи материални ре-сурси за възстановяване на българските на-ционални институции в Беломорската об-ласт. Сериозно внимание се отделя на учеб-ното дело. Ако към края на учебната 1941 / 1942 г. тук има само 128 първоначални учи-лища, то в края на 1943 г. те са вече 210. Особено значение се отдава на средните учи-лища, чиито кадри трябва да осигурят кул-турния напредък на Беломорието. Още през 1941 г. в Ксанти и Гюмюрджина са възста-новени старите български гимназии. В тях се обучават децата на местните жители, на прииждащите преселници и на изпратените в областта чиновници. Нови гимназии са от-крити също в Драма, Кавала, Сяр и Дедеа-гач. През последната учебна година (1943 / 1944) в Беломорска област има всичко 240 първоначални училища и 32 гимназии, в ко-ито се обучават близо 26 000 деца. Образова-телната политика в Беломорието служи на българската национална кауза. Тя прокарва принципите, залегнали в културния живот на България, но се съобразява и с особеното положение на новоосвободените земи. Важна национално-патриотична дейност в Беломорието развива и българската правос-лавна църква. Още на 25 април 1941 г. Све-тият синод възстановява старите български епархии в Западна Тракия и Източна Македония. През май с. г. в тези области са изпратени и първите свещеници от вътреш-ността на България. Назначени са духовни съвети и църковни настоятелства. Властите полагат грижи за запазване и обогатяване на заварените църкви и параклиси, за тяхното подновяване и ремонтиране. Свещениците и учителите са крепители на националното съзнание у местното българс-ко население. Те помагат да се избистри българското чувство у онези българи, които през изминалите години вън от своето оте-чество стават жертва на асимилационна по-литика.
В Беломорието постепенно се възстановява културният живот. Този бавен, но изключи-телно важен процес се подпомага от възник-налите театри и театрални трупи, от появи-лите се български вестници и т. н. Положе-но е добро начало, което правителството на България и българската общественост не ус-пяват да довършат.
Съдбата на българите в Македония
Мнозинството от българите в Македония приемат германските войски като освободи-тели. Те посрещат с открита радост унищо-жаването на Югославия. Частите на Вермах-та са посрещнати „с цветя и тържествени арки, с издигане на българския национален трибагреник". Навсякъде населението де-монстрира своята българска национална принадлежност. В първите дни след окупи-рането на Македония възниква вакуум в нейното управление. При тези условия се по-
явяват т. нар. български акционни комите-ти. Те регулират отношенията с германските окупационни войски и уреждат местното са-моуправление.
Македония не е включена изцяло в предели-те на България. Германия създава много ус-ложнения и проблеми. Тя налага на българс-кото правителство спогодбата Клодиос-Попов, според която хитлеристите получа-ват контрол върху минните богатства на но-воосвободените земи. Берлин задържа ця-лостното разрешаване на териториалните проблеми. Удар за българските управници е издадената през април 1942 г. в Германия карта на „Дунавското пространство". В нея Македония и Тракия са означени като тери-тории „под българско административно уп-равление", с временни граници. Идеята е да се държат в неяснота и напрежение българо-италианските отношения и да се пазят от из-ненади германските интереси на Балканите. През войната населението на Македония из-живява тежки дни. Българските власти му оказват сериозна поддръжка в освободените райони. От България се изпращат продовол-ствени стоки. Модернизирана е изоставената от сърбите пътна мрежа. По градовете и се-лата са открити стотици училища, в които децата се учат да четат и пишат на българс-ки език. През 1942 г. в Скопие отварят вра-тите си университет и театър. Наред с извършените положителни неща правителството на България прави и сериоз-ни грешки. Администрацията в Македония се формира най-често от правителствени привърженици, дошли от старите предели на България, а не от местни жители. Техните безскрупулни действия довеждат до много конфликти, чернят облика на България в очите на българите от Македония. Части от Югозападна Македония, където живеят около 200 000 българи, са оставени в пределите на окупирана Гърция. Население-то тук демонстрира своите народностни чув-ства още при навлизането на германските войски в този край. Скоро се завръщат от островите и изпратените на заточение бъл-гарски патриоти. По тяхна инициатива за София заминава делегация, която трябва да настоява за изпращането на български войс-ки в тази част на Македония. Въпреки германската окупация, местното българско население в Югозападна Македо-ния се опитва да изгради свое общинско са-моуправление. Гръцките административни органи са ликвидирани. За кметове са издиг-нати уважавани българи. Много скоро обаче германското правителство разрешава на Гърция да възстанови своята администра-ция.
В края на Втората световна война територи-алното статукво в Македония е възстанове-но. Македонският въпрос навлиза в още по-? сложен период от своето развитие. Създаде-на е Република Македония като съставна част от федеративна народна република Югославия. Полагат се усилия на антибъл-гарска основа да се формира изкуствено ма-кедонска нация като нещо различно от бъл-гарския народ и нация. Новите властници в Югославия не жалят сили и средства, за да потулят корените на българщината в Маке-дония, да заличат историята, опитват се с насилие да създадат нови реалности и да да-дат друга насока в развитието на македонс-кия въпрос.
По време на Втората световна война Бълга-рия полага огромни усилия, за да разреши своя тежък национален въпрос. Развоят на събитията я тласка на страната на най-мра-кобесните сили в онези години - хитлерист-ка Германия и фашистка Италия. Заедно с тях България се изправя срещу целия циви-лизован и демократичен свят. При тези ус-ловия нейната справедлива национална кау-за няма никакви реални шансове за успех. Победителите не раздават правосъдие. Те възнаграждават своите приятели и съюзни-ци и наказват победените. България е изт-ласкана от Македония, лишена е от Егейс-кото крайбрежие и е принудена да се прибе-ре в своите стари граници. Запазена е само Южна Добруджа. Българският национален въпрос като цяло е върнат на изходни пози-ции.
АНТИФАШИСТКА СЪПРОТИВА
Въоръжена борба
Присъединяването на България към Трист-ранния пакт изостря политическото напре-жение в страната. То обаче не води до въо-ръжен сблъсък между противостоящите сили. Нито международната, нито вътреш-ната обстановка е благоприятна за една по-добна стъпка. Върху политическите сили в България особено силно действа Пактът за ненападение между СССР и Германия. Той създава нова ситуация в Европа, която не е в полза на антифашистките сили. След 22 юни 1941 г. международната обста-новка се променя радикално. Нападението на Германия срещу Съветския съюз изправя пред смъртна заплаха целия демократичен свят. Започва процес на бързо консолидира-не на всички антифашистки сили. Активна помощ на СССР оказват САЩ, Великобри-тания и други демократични държави, които воюват срещу Германия. Най-решителна позиция срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в България заема БРП (к). Това се определя както от нейната идеология, така и от нейната бли-зост и привързаност към ВКП (б) и СССР.
Още на 22 юни 1941 г. ЦК на БРП (к) излиза с позив. В него българският народ се призо-вава „да не допусне по никакъв начин изпол-зването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фаши-зъм". Два дни след този позив комунистите поемат курс към въоръжена борба. През първата година въоръжената съпроти-ва се изявява предимно чрез дейността на бързо създадените бойни групи. Те органи-зират подпалването на складове с горива, вършат саботажи по гари и предприятия, унищожават хитлеристи, полицаи, агенти и т. н. Българската полиция успява да разкрие и разгроми повечето от тях. През лятото на 1941 се появяват и партизан-ски чети в Разложко, Дупнишко, Баташко, Севлиевско, Габровско и на други места. Ръководството на БРП (к), което се намира в Москва, прави една прибързана стъпка. Към края на лятото на 1941 г. със съветски подводници и самолети то изпраща в Бълга-рия едни от своите най-подготвени в полити-ческо и военно отношение кадри. Попадна-ли в неблагоприятна обстановка, повечето от тези смели хора загиват, без да могат да донесат реална полза на делото. Оцелелите стават едни от най-популярните партизански командири.
В края на 1941 и началото на 1942 г. хитле-ристките войски претърпяват тежко пораже-ние край Москва. Срива се митът за тяхната непобедимост. Антифашистките сили в цяла Европа получават силен импулс и разширя-ват борбата по всички фронтове. Променя се политическата атмосфера и в България. Онези, които се колебаят, заемат по-реши-телна позиция срещу управляващата прогер-манска групировка. Назряват условия за изг-раждане на обединен фронт от всички анти-фашистки сили. Инициатива за неговото създаване поема БРП (к). На 17 юли 1942 г. нелегалната радиостанция „Христо Ботев" оповестява от Москва прог-рамата на Отечествения фронт. Това е раз-гърната платформа, която може да обедини около себе си широки политически среди. Тя призовава: да не се допусне въвличане на България в престъпната война; незабавно оттегляне на българските войски, изпратени да потушават борбата на югославските на-роди срещу германската окупация; скъсване на съюза с хитлеристка Германия и спиране на износа на зърнени храни за нея; защита на българските национални интереси чрез търсене на споразумение с другите балканс-ки народи; тясна дружба и сътрудничество на България със СССР, Великобритания, САЩ и другите свободолюбиви страни; въз-становяване на политическите правдини на народа, особено свободата на печата, събра-нията и сдруженията; премахване на всички противоконституционни закони; неизползване на армията за противонародни цели;
разтуряне на фашистките организации от типа на „Бранник", „Съюз на ратниците", „Легиона" и др.; изкореняване на расовата ненавист и пр.
Програмата поставя задачи от общонацио-нално значение. Към нея може да се присъе-динят не само комунистите, но и всички де-мократични партии. Създават се по-благо-приятни условия за разрастване на въоръже-ната съпротива в България. На много места възникват нови партизански чети и отряди. През пролетта на 1943 г. страната е разделе-на на 12 въстанически оперативни зони (ВОЗ).
През август 1943 г. се стига до образуване на Национален комитет на Отечествения фронт. Освен БРП (к) в него имат свои представители БЗНС „Пладне", Политичес-кият кръг „Звено", Социалдемократическата партия и независимите интелектуалци. Съз-дадената политическа коалиция има сериоз-но влияние в българското общество. Въоръ-жена борба обаче продължават да водят пре-димно комунистите и привържениците на БЗНС.
Легална нефашистка опозиция в България
Освен комунистите, срещу установения в България прогермански режим се борят и голяма част от останалите политически сили. Особено влиятелни, с масова опора сред народа, са БЗНС „Врабча I", БЗНС „Пладне", Демократическата партия и БРСДП. В опозиция на режима са още „Зве-но", Демократическият сговор „Андрей Ляп-чев", дейци на разтурения Военен съюз, на бившите Народна и Либерална партии. Посочените политически сили са привърже-ници на парламентарната демокрация. Те отхвърлят нелегалните форми на борба. По-вечето от тях не подкрепят въоръжената съпротива и залагат изцяло на легалната по-литическа дейност. В началото на войната тези политически партии поставят в центъра
на своето внимание въпросите на външната политика, защото съдбата на България зави-си отново от избора на съюзници. Германия, изявила се като агресивна тоталитарна дър-жава, не им импонира. Освен това те преце-няват, че тя ще бъде отново победена. Легалната опозиция в България се обявява против войната, за мирно международно сътрудничество. Нейните лидери изпитват симпатия към Великобритания и Франция. Някои от тях, като водачите на БЗНС „Пладне", БЗНС „Врабча I", Михаил Ма-джаров и Петко Стайнов, са за разбирателс-тво и сътрудничество със СССР. Историчес-кият опит ги учи да бъдат мъдри. Противо-поставянето на Русия в миналото обикнове-но е имало катастрофални последици за бъл-гарския народ.
Политическите сили от опозицията остро осъждат антисемитския Закон за защита на нацията. През следващите години те взимат участие в широкото народно движение за спасяване на българските евреи от физичес-ко изтребление в лагерите на смъртта. Ле-галната опозиция посреща с остри критики присъединяването на България към Трист-ранния пакт. Тя призовава българското пра-вителство да не обвързва страната с никоя от воюващите сили.
Към края на войната лидерите на опозиция-та активизират своята дейност. Д. Гичев (БЗНС „Врабча I") и Н. Мушанов (Демокра-тическата партия) търсят и установяват кон-такти с официални съветски представители в България. На 24 март 1944 г. до регентите и до Министерския съвет е изпратена т. нар. Декларация на десетте. В нея се иска: про-мяна на българската външна политика, от-тегляне на българските войски от Сърбия, прекратяване на полицейския терор и подоб-ряване на отношенията със Съветския съюз. Тези и други разумни предложения са от-хвърлени от регентите и правителството.
Победа на антифашистките сили през септември 1944 г.
През лятото на 1944 г. политическата обста-новка в България се променя благоприятно за антифашистките сили. Източният фронт устремно и сигурно наближава Балканския п-в. Това внася уплаха и дезорганизация в правителствения лагер. Точно обратното, съпротивителното движение бързо набира сили. Участниците във въоръжената борба се вдъхновяват от приближаването на съвет-ската армия. Броят на партизаните нараст-ва. Зачестяват провежданите акции. форми-рани са нови партизански отряди и бригади. На много места се създават комитети на Отечествения фронт.
Правителството на Иван Багрянов, дошло на власт на 1 юни 1944 г., маневрира. То продължава линията, възприета след големите поражения на Германия, да се отбягват допълнителни ангажименти към нея. Съю-зът с хитлеристите вече се поставя под съм-нение. Българските управници правят опити да се дистанцират от Германия. Динамичното развитие на събитията, особе-но на Източния фронт, изпреварва българс-ките властници. Притиснати от обстоятелст-вата, в края на август регентите решават да сформират ново правителство. То е съставе-но от К. Муравиев (БЗНС „Врабча 1"), три-ма министри са от Демократическата пар-тия и един е от бившата Народна партия (Ат. Буров) и следователно се намира под контрола на нефашистката буржоазна опо-зиция. Няколко министерски кресла остават свободни. Тях Муравиев предлага на Отечес-твения фронт, но БРП (к) и нейните съюзни-ци се ориентират към образуване на самос-тоятелно правителство. Правителството на К. Муравиев просъщест-вува само една седмица. Малкото време не му позволява да разгърне своя политика. Все пак стореното дава представа за неговия ха-рактер. То обявява, че възстановява консти-туционните права и свободи на гражданите, разтуря фашистките организации и XXV ОНС, дава пълна политическа амнистия и прекратява войната с Великобритания и САЩ. Новият кабинет се обявява за прия-телски отношения със СССР. На 5 септемв-ри са скъсани дипломатическите отношения с Германия. Новото правителство не успява да извърши сериозни промени в структурата на старата власт. Остава непокътнат воен-но-полицейският апарат, който продължава да действа.
Правителството на СССР не гледа с доверие на новите български управници. На 5 сеп-
тември то изпраща нота, в която съобщава, че от този момент Съветският съюз се на-мира във война с България. С този акт се търси формален повод за влизане на съветс-ки войски в България и за налагане на тех-ния контрол върху страната. Благоприятната обстановка, създадена от присъствието на съветските войски край се-верната граница на България, позволява на Отечествения фронт да действа самостоя-телно. Решителния удар срещу правителст-вото главният щаб на Народоосвободителна-та армия насрочва за 8 срещу 9 септември. В София са съсредоточени бойни групи и от-делни партизански отряди. Техните сили обаче са слаби и крайно недостатъчни, за да завземат властта. На страната на Оф пре-минават офицери, близки до Военния съюз и до политическия кръг „Звено". Някои от тях командват подразделения и части, разполо-жени в столицата. С тяхна помощ е завзето военното министерство, а настанените тук министри от кабинета на К. Муравиев -арестувани.
Призори на 9 септември София се намира в ръцете на Оф. Рано сутринта новият минис-тър-председател К. Георгиев чете по радиото прокламация на правителството. В нея той известява на българския народ, че властта е преминала в ръцете на Отечествения фронт. Антифашисткото движение в България е част от общата борба на демократичните сили в Европа и света срещу една мракобес-ническа идеология и политическа система -фашизма. В тази борба главната, решава-щата сила образуват държавите от антихит-леристката коалиция. Рамо до рамо в Евро-па се сражават хора с различна политическа ориентация.

www.kabinata.com - Онлайн курсове