ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

ХХ ВЪПРОС
БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКА ТРАКИЯ (КРАЯ НА XIX - НАЧАЛОТО НА XX ВЕК)
СЬЗДАВАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ВМОРО
Съпротивата на българите в Македония и Одринска Тракия не стихва след поражение-то на Кресненско-Разложкото въстание. По планините и полетата на тези две области бродят „харамийски" чети, които са сформи-рани по подобие на хайдушките. Те нямат единна организация, липсва им програма и идеология. Българите трупат опит и в рево-люционните кръжоци на Солунската гимна-зия, из тайните сбирки на учителите и на на-биращата сили и влияние интелигенция. Основите на масовата революционна органи-зация в Македония се поставят през есента на 1893 г. На 23 октомври Дамян Груев и още няколко негови съратници се събират в Со-лун и обсъждат идеята „да се подготви една организирана обществена дейност". След раз-мяна на мисли те се разотиват, като взаимно се задължават да привличат около себе си и други българи.
В началото на следващата година се провеж-да нова среща. Основоположниците на орга-низацията избират Централен комитет с председател д-р Христо Татарчев и секретар Д. Груев.
Поводът за създаване на Вътрешната органи-зация е дейността на сръбската пропаганда, но истинските причини са много по-дълбоки. Те се коренят в тежкия национален гнет, ус-тановен над българите в Османската импе-рия.
В началото организационната работа върви бавно. В конспирацията се посвещават само ограничен кръг от хора - предимно по-първи-те по градовете и селата, учителите, свещени-ците и т. н. Особено внимание се отделя на учениците от Солунската гимназия, повечето от които през следващите години стават про-пагандатори на националнореволюционната идея. След първите плахи стъпки ВМОРО бързо започва да набира сили. За нейното ма-совизиране големи заслуги има Гоце Делчев. Той въвежда практиката в революционното
дело да се заклеват не само отделни лица, но и цели села. По идея на Г. Делчев се създават първите канали за връзка между революци-онните комитети. На територията на Бълга-рия покрай границата с Турция се създават погранични пунктове, в които се складират оръжие и боеприпаси, писма, вестници и т. н. За тяхното пренасяне из вътрешността на Македония и Одринско е създадена специал-на куриерска служба.
Две години след Македония в революционно-то дело се включват и българите от Одринска Тракия. През 1895 г. в мъжката гимназия „Д-р Петър Берон" в Одрин е основан първи-ят революционен кръжок. Наскоро по цяла Странджа планина се изгражда мрежа от тай-ни комитети. На Солунския конгрес, свикан от ръководството на Вътрешната организация през 1896 г., става обединяването на револю-ционните дейци от Македония и Одринско. Към ВМОРО постепенно се изгражда мощен четнически институт. Четите вършат огром-на пропагандна и организационна дейност. Те формират тайни комитети, пренасят оръжие и обучават населението да борави с него, за-щитават българите от разбойнически банди, като ги преследват и унищожават, отбиват набезите на чуждата пропаганда, насочени срещу българските църкви и училища. Особе-но широки размери четническият институт достига през 1902 - 1903 г. Дейността на че-тите издига престижа на Вътрешната органи-зация. Тя се превръща в същинска държава в държавата. Иззети са много от функциите на турската администрация, на съдилищата и т. н. Развитието на четническия институт води и до някои негативни последици. Често четите излизат вън от контрола на съответ-ните комитети. Това води до отслабване на дисциплината, своеволия, дори и необоснова-ни убийства.
ВМОРО е логично продължение на българс-кото националнореволюционно движение от възрожденските години. Нейните създатели възприемат много от опита, натрупан от Вът-решната организация, създадена и ръководена от Васил Левски.
Идеологията и програмата на ВМОРО се раз-виват с изминалите години и натрупания опит. Отначало се иска да бъдат проведени реформи, обещани съгласно с чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор. Малко по-късно в Устава на организацията, приет през 1896 г., е поставен въпросът за даване на „пълна по-литическа автономия" на Македония и Од-ринско.
Ръководителите на ВМОРО издигат лозунга за политическа автономия, като изхождат от тактически съображения. Те разбират отлич-но, че ако се постави въпросът за пряко при-съединяване на Македония и Одринска Тра-кия към България, ще се натъкнат на ожес-точена съпротива както от страна на съсед-ните балкански държави, така и на недоволс-твото на някои Велики сили. При това поло-жение се приема, че опитът с Източна Руме-лия може да бъде повторен. Като средство за постигане на своите цели ВМОРО възприема въоръжената борба. Ней-ният устав задължава революционните коми-тети „да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в показаните облас-ти, да разпространяват между него револю-ционните идеи чрез печата или устно и да подготвят едно повсеместно въстание". В Устава на организацията изрично е отбеля-зано, че нейната цел може да се постигне само с усилията на българите в посочените области. За член на организацията се допуска „всеки българин, без разлика на пола, който не е компрометиран с нищо нечестно и безха-рактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело". Няколко години по-късно в устава се записва, че член на ВМОРО може да бъде всеки „македонец или одри-нец".
Така Вътрешната организация може да прие-ма за свои членове не само българи, но и хора от други народности. Въпреки това до края на своето съществуване тя на практика си остава чисто българска. Националните и религиозните противоречил и борби на Бал-канския п-в по онова време са твърде силни. В Македония и Одринско се сблъскват инте-ресите на почти всички държави от региона, както и на влиятелни велики сили. При това положение няма реални условия за обедине-ние на различните народности срещу тира-ничния режим на Абдул Хамид.
МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО ДВИЖЕНИЕ В СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ
Към България гледат с надежда и упование всички българи, останали под чужда власт. В нея намират спасение и закрила бежанците от Македония и Одринска Тракия. Тук тър-сят подслон и препитание хиляди български чада от Северна Добруджа и присъединените към Сърбия Нишко и Пиротско. Бежанците играят важна роля в освободител-ните борби на Македония и Одринско. Меж-ду тях възникват първите дружества и коми-тети, които надигат глас в защита на българ-щината в тези две области. Те формират чети, организират митинги и държат въпроса открит пред българското и европейското об-ществено мнение.
През втората половина на март 1895 г. маке-донските дружества свикват в София свой конгрес. Те създават своя единна организа-ция и избират ръководство - Върховен маке-донски комитет (ВМК). За негов председател е издигнат Трайко Китанчев. ВМК си поставя за цел да се бори за „придо-биване за населението в Македония и Одрин-ско на политическа автономия". Той разчита на общественото мнение в България и Евро-па, върху което се опитва да окаже въздейст-вие посредством печатно слово, митинги, ме-моари и т. н.
Отначало ВМК се обявява против всякаква въоръжена акция, докато не бъдат изчерпани всички легални средства. Много скоро обаче тази позиция е изоставена. Насърчаван от княза и правителството на К. Стоилов, Вър-ховният комитет организира т. нар. Мелниш-ка акция. През лятото на 1895 г. въоръжени чети, водени от български офицери, навлизат в Македония. Тяхната цел е да се упражни на-тиск върху Турция, за да бъде признат фер-динанд за княз на България. Наскоро след въоръжената акция в Македония Т. Китанчев умира. Правителството на К. Стоилов, което отчасти постига целите си, оттегля подкрепата си за ВМК. Възникват остри противоречия във връзка с тактиката и избора на средства за борба. Стига се до из-бор на нов Върховен комитет с председател ген. Данаил Николаев. По-късно, поради пре-минаване на действителна военна служба, ген. Николаев подава оставка. Председатели на ВМК след него стават последователно Йо-сиф Ковачев, Борис Сарафов и ген. Иван Цончев.
Бежанците от Тракия, настанени предимно из Бургаско и Варненско, също създават своя организация. През пролетта на 1896 г. (12. V.) в гр. Варна възниква дружество „Странджа". Сред неговите организатори и ръководители са капитан Петко войвода, братята Никола и Петър Драгулеви и др. Варненското дружест-во се изгражда като централно и обединява около себе си всички останали. Дружество „Странджа" си поставя за цел да се бори за „нравственото и умственото повди-гане на българите в Одринска област". То по-ема задължението да защитава интересите на населението от Одринска Тракия и да се зас-тъпва за него по „легален и целесъобразен начин" - както пред българското правителст-во, така и пред Великите сили. Много скоро ръководството на дружество „Странджа" разбира, че подобни културно-просветни задачи не са достатъчни и посте-пенно надделява революционната идеология. През 1900 г. поради наличието на общи цели ВМК и дружество „Странджа" се обединяват и създават Върховен македоно-одрински ко-митет (ВМОК).
Отношенията между ВМОРО и ВМОК са сложни и противоречиви. Редуват се периоди на градивно сътрудничество и единодействие с остри противоборства и кървави разпри. Когато си сътрудничат, Вътрешната органи-зация получава от Върховния комитет оръ-жие, боеприпаси и т. н. За ръководители на райони в Македония и Одринско се изпращат подготвени във военно отношение хора, пре-димно офицери, които обучават българското население на военно дело. Противоречията между двете организации не се отнасят до крайната цел. По нея те са еди-нодушни - автономията трябва да бъде етап към обединението с България. Разделя ги въпросът кой трябва да оглави движението и средствата за постигане на целта. Ръководи-телите на Вътрешната организация са убеде-ни, че ЦК на ВМОРО трябва да има решава-щата дума. Дейците на ВМОК искат да нало-жат своя приоритет при вземането на най-важните решения. И едните, и другите разчи-тат на българската държава за освобождени-ето на Македония и Одринско. Но докато Върховният комитет я вижда като решаващ фактор, ВМОРО се стреми към масово въстание, което да получи подкрепата на Бълга-рия.
ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКО ВЪСТАНИЕ. 1903 Г.
Разрастването на революционната борба не-отменно води до приближаване на масовото въстание в Македония и Одринско. Обста-новката тук рязко се изостря през есента на 1902 г. Тогава по инициатива на Върховния комитет в Горноджумайско се вдига въста-ние. Неговите дейци желаят да се възползват от подобрението на руско-българските отно-шения. Те обаче не отчитат важния факт, че Русия е ангажирана на своите източни грани-ци в остър конфликт с Япония и не желае ус-ложнения на Балканите. Горноджумайското въстание е потушено с големи жестокости. Безчет са избитите, хиляди бежанци търсят спасение в България. На много места рево-люционните комитети са разгромени, а оръ-жието им е прибрано от турските власти. При тази нажежаваща се обстановка в първи-те дни на януари 1903 г. се провежда конгрес на ВМОРО в Солун. В неговата работа взе-мат участие предимно местни дейци, пред чи-ито очи изградената с толкова усилия и жерт-ви революционна организация се руши под ударите на турските репресии. Те са по-възп-риемчиви към решителни действия. В Солун не успяват да дойдат и не вземат участие в работата на конгреса най-авторитетните и влиятелни ръководители на ВМОРО като Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев и др. Част от тях се намират в София, други са изпратени на заточение. В тяхно отсъствие, под председателството на Иван Гарванов, делегатите на Солунския конгрес вземат решение за въстание, което да избухне през пролетта на 1903 г. Всеки ре-волюционен окръг, от своя страна, сам тряб-ва допълнително и самостоятелно да реши дали е готов за въстание и да определи вре-мето, когато да го обяви. Обстановката в Македония се утежнява до-пълнително след атентатите, извършени в Со-лун към края на април 1903 г. Вълна от репре-сии залива областта. При тази крайно изост-рена ситуация в началото на май се провежда конгрес на Битолския революционен окръг. Неговите заседания се ръководят от Д. Груев, наскоро завърнал се от заточение. След про-дължителни разисквания на конгреса е взето решение за въстание. Избира се Главен щаб в състав Д. Груев, Ан. Лозанчев и Б. Сарафов. Към средата на юли тримата решават въста-нието да бъде обявено на 2 август (20 юли) -Илинден. Примерът на битолчани за повдига-не на масово въстание е последван само от българите в Одринско. Това става на конгре-са, свикан на 11 юли (28 юни) 1903 г. в местността Петрова нива в Странджа планина. Тук е избрано и Главно ръководно боево тяло в състав: Михаил Герджиков, Стамат Иконо-мов и Лазар Маджаров. Те определят датата на въстанието - 19 август (Преображение). На 3 август 1903 г., както е определено пред-варително, започва въстанието в Битолския революционен окръг. Още от самото начало то обхваща всички революционни раиони и добива масов характер. Въстаналите българи се хвърлят в сраженията срещу многочисле-ния турски аскер, като проявяват масов героизъм. За кратко време са освободени почти всички планински раиони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кааза. Въстаниците завземат и град Крушево. Установената там власт проявява толерантност и грижи за цялото население, независимо от не-говата народностна и верска принадлежност. На 19 август избухва и въстание в Одринско. Още през първата нощ са освободени много български села. След смели набези на въста-ническите отряди в техни ръце падат и край-морските градчета Ахтопол и Василико (дн. Царево). Странджа планина, населена с чис-то българско население, е свободна. Като ма-лък остров в бушуващо море под турски гнет остава само гр. Малко Търново. Въстанието в Битолско и Одринско остава изолирано. Другите революционни окръзи преценяват, че не са подготвени за масови въоръжени действия. За да подкрепят въста-нието, те активизират дейността на своите чети с цел да сковават турските части и не им позволяват да се насочат към въстаналите райони.
Срещу въстаналите българи в Македония и Одринско турското правителство хвърля го-леми войскови поделения, снабдени с артиле-рия. Близо три месеца продължава въоръже-ната борба. Само в Битолско се водят около 150 сражения с участието на близо 20 000 въс-таници и десеторно повече турски войски. Въстаниците остават сами срещу много по-силен противник. България се оказва непод-готвена както в дипломатическо, така и във военно отношение, за да им се притече на по-мощ. Въпреки проявения от въстаниците героизъм, те понасят поражение. Като мътна вълна се стоварват върху българските села озверелите турски войски и башибозук. Изби-ти, изклани и живи са изгорени 4694 души, изнасилени са 3122 жени и моми. Пламъците поглъщат 201 български села. Над 30 000 обездомени и отчаяни хора търсят спасение в родината - майка България. Водени от свои-те егоистични интереси, Великите сили оста-ват неми свидетели на кървавата драма, коя-то се разиграва пред очите на целия свят.

www.kabinata.com - Онлайн курсове