ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

ХІV ВЪПРОС
СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ И ВЪТРЕШНАТА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ
ИДЕЙНОТО ПРОТИВОБОРСТВО СРЕД БЬДГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ
Радикалните промени в стопанското, социал-ното и културното развитие на българите през 50-те и 60-те години на XIX в. създали реални предпоставки за преодоляване на стихийността и разпокъсаността в борбите срещу Високата пор-та. Тези нови тенденции намерили най-ярък из-раз в дейността на Раковски, на Добродетелната дружина, Одеското настоятелство и ТБЦК. Успоредно с възникването на организираното националноосвободително движение обаче из-кристализирали и първите симптоми на идей-но разграничаване между отделните полити-чески формации.
В съвременната научна литература идейната пъстрота на българското възрожденско общес-тво се представя чрез три основни течения:
консерватори (Добродетелната дружина и Одеското настоятелство), либерали (ТБЦК) и революционер-демократи (Раковски и негови-те съмишленици). Социалният състав и външ-нополитическата ориентация на тези три тече-ния обаче, както и защитаваните от тях стра-тегия и тактика, еволюирали съобразно с кон-кретната политическа ситуация. Поради това невинаги определенията „консерватор", „либе-рал" и „революционер-демократ" отразяват точно политическата действителност в предос-вобожденското българско общество. Документалните свидетелства от епохата на Възраждането разделят политическия спектър на тогавашното българско общество на две групи: „млади" и „стари". Към „старите" се причислявали хората на Добродетелната дру-жина и Одеското настоятелство, а към „мла-дите" - съмишлениците на Раковски и Тайния комитет. „Старите" защитавали по-умерените форми на борба срещу Портата, демонстрира-ли обвързаност с Русия, проявявали недоверие към въоръжените акции, дистанцирали се от революционната пропаганда и лансирали ре-формистки проекти за решаване на българския политически въпрос. „Младите" от своя страна отстоявали необходимостта от предприемане на радикални действия срещу Високата порта и за-това именно те били в основата на почти всич-ки инициативи за организиране на чети и легии,
за бунтове и всенародни въстания. Смъртта на Раковски, разпадането на Тайния комитет и неуспехите на предпрйетите от Доб-родетелната дружина начинания изострили идейното противоборство между българската емиграция. В края на 60-те години привърже-ниците на двете течения се конфронтирали най-вече около дуалистичната формула, издиг-ната от Добродетелната дружина като възмо-жен вариант за решаване на българския въп-рос. Предимствата на дуализма дейците около Христо и Евлоги Георгиеви виждали най-вече в мирните средства, чрез които можело да се стигне до създаване на дуалистична българо-турска държава, при това без да се засягат чув-ствително интересите на големите европейски сили и без да се предизвикват сериозни сътре-сения вътре в страната. Пропагандирането на тези реформистки по същество идеи подтикна-ло „младите" да преодолеят собствените си противоречия и да пристъпят към консолиди-рането си в нова политическа организация. Важна роля в реализирането на техните усилия изиграл Любен Каравелов, който се изявил като водеща фигура сред революционно наст-роената емиграция.
ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ •
Л. Каравелов е роден през 1834 г. в Копривщи-ца. Първоначално учил в родния си град, после -в Пловдив, а след това - в Московския универ-ситет. През февруари 1867 г. Каравелов зами-нал за Белград, където направил първите си самостоятелни стъпки в освободителното дви-жение.
Надявайки се, че в най-скоро време ще избухне сръбско-турска война, той създал в сръбската столица Български революционен комитет. Дейността на комитета била насочена към подготовката на въстание в България - нещо, към което по същото време се стремяли и дей-ците на Добродетелната дружина, на ТБЦК и съмишлениците на Раковски. Плановете на Каравелов предвиждали издаване на револю-ционен вестник, изграждане на нелегални ка-нали през границата, подготовка на чети. Сръбското правителство обаче не позволило на Каравелов да рения. Полицията започнала да ограничава дейността му, тъй като по време на престоя си в Белград той поддържал активни контакти с местната републиканскинастроена опозиция. Подложен на преследване, Каравелов решил да напусне пределите на Сърбия и през февруа-ри 1868 г. се установил в Нови Сад (Австро-Унгария). Но тук бил заподозрян в съучастие в извършеното от сръбската опозиция убийство на княз Михаил Обренович. Австрийските власти арестували Каравелов и 203 дни той прекарал в затвора.
Докато изчаквал да приключи следствието, Л. Каравелов подготвил обръщение към свои-те сънародници под наслов „Мои братя". В него той изложил разбиранията си за състоя-нието на българския политически въпрос и ясно обосновал идеята, че борбата трябва да се води до постигане на „свобода народна, свобо-да лична, свобода човеческа". Крайният успех, според Каравелов, зависел от способността на българите да се обединят и да си сътрудничат с другите балкански народи. Тъй като следствието не открило улики срещу Каравелов, през януари 1869 г. той бил освобо-ден и малко по-късно се установил в Букурещ, където бил поканен от дейците на Добродетел-ната дружина да стане редактор на техния вес-тник „Отечество". Отказът на Каравелов го сближил с групата на „младите". За кратко време, благодарение на солидните си познания и на натрупания опит, той се утвърдил като най-авторитетната фигура сред обърканата и разцепена на малки партийки емиграция.
СЪЗДАВАНЕ НА БРЦК
През есента на 1869 г. Л. Каравелов започнал да издава свой вестник под името „Свобода". Много скоро вестникът спечелил симпатиите на революционната емиграция и постепенно около неговата редакция се обособила нова по-литическа група, дала началото на Българския революционен централен комитет (БРЦК). В създаването на БРЦК активно участие взели Кириак Цанков, Васил Левски, Димитър Цено-вич и мнозина от членовете на разпадналия се вече ТБЦК и неговите наследници - „Българс-ко общество" и „Млада България". В научната литература се срещат различни мнения по въпроса кога точно възниква БРЦК. Най-популярно е твърдението, че БРЦК се уч-редява през есента на 1869 г. Според някои ис-торици комитетът е създаден през пролетта на 1870 г., а други смятат, че БРЦК се учредява едва по време на Общото събрание от 29 април до 4 май 1872 г.
Противоречивата изворова база не позволява и до днес да се оформи общоприемливо мнение по въпроса кога и при какви обстоятелства въз-никва БРЦК. Единственото сигурно нещо е, че през началните месеци от съществуване-то на БРЦК Любен Каравелов се откроил като най-влиятелната личност в комитета. Той бил избран за председател на БРЦК, а в. „Свобода" се превърнал в комитетска трибуна. Програм-ните документи на организацията били също изработени от Каравелов. Първата програма на БРЦК била обнародвана на 1 август 1870 г. в Женева. В нея Каравелов обосновавал необходимостта от политическо освобождение на България и свързвал бъдеще-то на страната със създаването на Дунавска федерация по модела на САЩ и Швейцария. През есента на същата година той отпечатал и брошурата „Български глас", в която аргумен-тирано доказал, че освобождението може да се постигне единствено по пътя на всенародната революция и лансирал идеята за републиканс-ко управление в свободна България. Извън политическата пропаганда обаче Кара-велов не успял да пристъпи към практическа реализация на своите идеи. Това породило не-съгласие сред част от членовете на комитета. След продължителни и разгорещени спорове Васил Левски, който отстоявал необходимост-та от преместване на комитетската активност в България, решил да напусне Букурещ и сам да се заеме с осъществяването на идеята за подготовка на национална революция вътре в страната.
ДЕЛОТО НА ЛЕВСКИ
Васил Левски е роден на 6 юли 1837 г. в Кар-лово. Първоначално учил в Карловското взаи-мно училище, но под влияние на вуйчо си ста-нал послушник, а по-късно приел и монашест-вото под името Игнатий. През пролетта на 1862 г. Васил Левски захвър-лил расото и се отправил за Белград. В сръбс-ката столица той се записал в легията на Ра-ковски. След разпускането й се върнал в Бъл-гария и известно време учителствал, а през 1867 г. заминал за Букурещ и се свързал отно-во с Раковски. По негова препоръка бил изб-ран за знаменосец в четата на Панайот Хитов, а когато четата преминала в Сърбия, се уста-новил в Белград. Малко по-късно се записал във Втората българска легия. Но разтурянето й осуетило плановете за вдигане на въстание в България. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Подобно на мнозина свои другари, Левски из-живял с болка гибелта на Хаджидимитровата чета, но за разлика от повечето емигрантски дейци той още през пролетта на 1868 г. обмис-лял нови възможности за решаване на българ-ския въпрос. Левски осъзнавал, че неуспехите на емиграцията се дължали до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Го-дини наред емиграцията се опивала от химери-те си, че с един или няколко въоръжени отряда
ще разбуни населението и ще извоюва дългс жадуваната свобода. Действителността обаче била съвсем различна. Било от страх, било от недоверие повечето българи оставали пасивни наблюдатели на емигрантските усилия. Левски виждал изход в целенасочената и последова-телна революционна агитация вътре в страна-та, в ангажирането под различни форми на по-вече слоеве от възраждащото се българско об-щество. Затова неслучайно след кратък прес-той в Букурещ той решил да предприеме оби-колка из българските земи. През декември 1868 г. той заминал за Цариг-рад и оттам преминал в България с една ос-новна цел - да събере информация за полити-ческите настроения в страната. Някои изследо-ватели приемат, че по време на първата оби-колка Левски успял да изгради комитети в от-делни селища, но сериозни потвърждения за това липсват.
Завърнал се в Букурещ през март 1869 г., Левс-ки пристъпил веднага към подготовка на нова обиколка. С помощта на „Млада България" била отпечатана изготвената от Иван Касабов „Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана". Прокламацията трябвало да послужи на Левски като доказа-телство за сериозността на неговата мисия и същевременно да демонстрира идейната бли-зост с делото на Раковски и ТБЦК. Втората обиколка започнала на 1 май 1869 г. и завършила през август същата година, като за това време Левски преминал през десетки се-лища из Дунавския вилает и в Южна Бълга-рия, срещнал се с много от своите стари позна-ти, намерил съмишленици сред изявени млади учители, търговци, читалищни деятели. В Пле-вен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища създал първите революционни комитети в България.
Когато се върнал в Букурещ, Левски отново се присъединил към групата на „младите" и взел участие в изграждането на БРЦК. Но безплод-ните спорове около практическата дейност на новия комитет го подтикнали да напусне Ру-мъния и през пролетта на 1870 г. за трети път да се прехвърли в България. Само за около година и половина Левски ус-пял да изгради широка комитетска мрежа, об-хващаща цялата страна. Начело на така офор-милата се Вътрешна революционна организа-ция (ВРО) стоял Ловешкият комитет, а връз-ката с емиграцията се осъществявала по конс-пиративни канали. Под ръководството на Лев-ски и изпратените му от Букурещ за помощни-ци Ангел Кънчев и Димитър Общи комитети-те разгърнали активна пропагандна дейност и това създало реални предпоставки за подго-товка на една действително общонационална революция. През 1871 г. Левски разработил и проектоустав на ВРО, в който обосновал ос-новните си политически възгледи. Според Левски целта на революционната орга-низация била „с една обща революция да се направи коренно преобразувание в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република... Да се подигне храм на истината и правата свобода и турският чор-баджилък да даде място на съгласието, братст-вото и съвършеното равенство между всички народности". С тези си идеи Левски фактичес-ки наложил в националноосвободителното движение ценностите на европейската буржоа-зно-демократична мисъл и заемал най-висо-кото място в политическата еволюция на въз-рожденските българи.
ПЬРВОТО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА БРЦК
В края на 1871 г. и БРЦК в Букурещ начело с Каравелов, и ВРО начело с Левски разбрали, че за успеха на освободителното движение било нужно обединяване на усилията на комитетска-та организация в страната с тези на емиграция-та. Така постепенно изкристализирала идеята за провеждане на Общо събрание, което да раз-работи нови програмни документи и да избере единно ръководство.
Събранието било организирано в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г. В работата му участ-вали 25 делегати, които след продължителни дискусии приели програма и устав на БРЦК. И в двата документа Левски направил в името на единството няколко компромисни отстъпки пред Каравелов, като се съгласил да се вклю-чат отделни формулировки от Първата програ-ма на БРЦК, между които идеите за: алтерна-тивно използване на мирните и въоръжените средства в борбата за освобождение на Бълга-рия; създаване на Дунавска федерация; цент-ралното ръководство в Букурещ, а не в страна-та и др. Същевременно Левски наложил реще-нията да се взимат с вишегласие, а в устава бил включен и допълнителен текст, предвиждащ БРЦК да упълномощава отделни лица, които да го представляват навсякъде и във всичко. След събранието такова пълномощно получил само Левски. , Делегатите изорали централен комитет начело с Л. Каравелов, в чието ръководство влизали още Кириак Цанков, Димитър Ценович, Олим-пи Панов, П. Хитов и В. Левски. Малко по-къс-во Левски се завърнал в България и пристъпил п>м структурни промени във ВРО. Ловешкият дентрален комитет бил приравнен по статут с (Останалите комитети. В практиката на револю-даонната организация окончателно се наложи-ли конспиративните принципи, тайната поща, тайната полиция, революционният терор. През датото и есента на 1872 г. били създадени и аървите окръжни центрове, които осъществя-|ши координация между БРЦК и местните ко-Юггети в страната. Като цяло след Общото сьбрание комитетската мрежа укрепвала, а
подготовката за въстание напредвала. Единственият сериозен проблем, пред който се изправила организацията, се оказал паричният. За бъдещото въстание трябвало оръжие, а за не-говото купуване били необходими значителни суми. Доброволните дарения, на които разчита-ли комитетите, се оказали крайно недостатъчни. Тогава Димитър Общи изготвил план за нападе-ние на турската поща в прохода Арабаконак. Обирът бил извършен успешно. Но полицията взела извънредни мерки и заловила участниците. Десетки комитетски дейци, между които и са-мият Димитър Общи, били арестувани и изпра-вени на организирания в София съдебен процес. По това време Левски се намирал в Южна България. Първоначално той обмислял как да се ограничат пагубните последици от масовите разкрития, но обстановката се усложнявала. Междувременно Любен Каравелов предложил да се пристъпи към вдигане на въстание в страната. Левски преценил, че при създалата се ситуация е наложително да замине за Буку-рещ и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетската организация след извършени-те арести. На път за Румъния той се отбил в Ловеч, за да прибере комитетската архива, но бил предаден и заловен в ханчето на с. Къкри-на, Ловешко, и изправен пред съда в София. На 18 (стар стил - 6) февруари 1873 г. Васил Левски бил обесен. На смърт бил осъден и Димитър Общи, а останалите арестувани били заточени за различни срокове в Мала Азия.
Национално революционно движение 1873 -1875
КРИЗАТА В БРЦК
Смъртта на Васил Левски и ударът, който ре-волюционната организация изживяла вследст-вие на масовите разкрития и арести през есен-та на 1872 г., предизвикали организационна и идейна криза в БРЦК. Една част от комитетс-ките членове се отдръпнали. Взаимното недо-верие, страхът и унинието се наместили за дълго в отношенията между активните някога революционни дейци. Отделни комитети били напълно разтурени, други преустановили вре-менно работата си, трети започнали спорове кой да поеме функциите на главен за вътреш-ността на страната.
Противоречия възникнали и между членовете на Букурещкия централен комитет. Л. Караве-лов бил принуден временно да се укрие, тъй като Портата искала неговото екстрадиране от Румъния. Вестник „Свобода" бил забранен и едва месеци по-късно, когато Каравелов успял да възобнови активната си дейност, той започ-нал издаването на нов печатен орган на БРЦК - в. „Независимост". Атмосферата в БРЦК се нажежила и вследствие на взаимните обвине-ния, които Каравелов и Хитов си отправили. Неуспешни се оказали и опитите да се намери подходящ заместник на В. Левски. Още през март 1873 г. Търновският комитет определил Атанас Узунов за главен апостол в България. Младият Узунов съсредоточил усилията си в Тракия, но дейността му продължила само ня-колко месеца. При опит за покушение над един набеден в предателство хасковски чорба-джия Атанас Узунов бил заловен. Последвал нов шумен процес и десетки нови комитетски дейци били арестувани и осъдени на заточе-ние. През 1874 г. по препоръка на Русенския комитет функциите на главен апостол поел Стефан Стамболов. Но и неговата дейност не продължила дълго. Полицията попаднала на дирите му и той бил принуден да емигрира в Русия.
За да се преодолее настъпилата криза, БРЦК организирал три нови общи събрания, но взети-те от тях решения не променили обстановката в страната. Първото общо събрание се провело в Букурещ на 11 и 12 май 1873 г. На него делега-тите обсъдили резултатите от предприетата от П. Хитов обиколка из емигрантските комитетс-ки центрове и решили да организират четничес-ки акции във вътрешността на страната.
Една година по-късно, на 20 и 21 август 1874 г., в Букурещ било свикано ново общо събрание на БРЦК. В работата на събранието взели участие 13 делегати, от които само трима били представители на вътрешните комитети. Съб-ранието натоварило Русенския комитет с пъл-номощията на главен комитет за страната и обсъдило възможностите за по-конкретни ре-волюционни действия. Но вземането на реше-ния по този най-важен въпрос се отложило за едно ново събрание, насрочено през декември. На 26 декември в Букурещ действително се събрали представители на по-големите коми-тети от страната и Влашко. Започнали диску-сии по организационното състояние на БРЦК и по бъдещата работа в България. Л. Караве-лов предложил „да се избере едно пълновласт-но лице из България", което да поеме в свои ръце цялостното ръководство на комитетската мрежа, но това предложение било изтълкувано като опит да се обсеби ръководството на БРЦК. Още повече че преди събранието Кара-велов еднолично решил да прекрати издаване-то на в. „Независимост". В действителност спирането на в. „Независи-мост" може да се обясни със сериозните фи-нансови затруднения на Каравелов и с невъз-можността сам да списва и разпространява вестника. Що се отнася до предложението за съсредоточаване на ръководните правомощия в един човек, то твърде пресилено е да се смя-та, че това е проява на „диктаторските амби-ции" на Каравелов. Разцеплението, което се породило сред делегатите по повод на негово-то предложение, може да се обясни не толкова с някакви принципни позиции, колкото с по-редната проява на личностните конфликти в средите на БРЦК. Пристрастните спорове за или против проекта на Каравелов се отразили върху хода на събранието и то завършило с из-бирането на временна комисия, която трябва-ло да подготви ново събрание през март 1875 г. Комисията обаче не могла да изпълни поста-вените й задачи. Провалите, взаимните обви-нения и безплодните спорове за бъдещето на БРЦК разколебали Любен Каравелов. Обезве-рен от поредицата неуспехи, в началото на 1875 г. той напуснал революционната органи-зация и започнал да издава свое литературно и научнопопулярно списание „Знание". Така за-вършила активната политическа дейност на една от най-ярките личности в българското възрожденско общество. Приеман и едновре-менно отхвърлян приживе от своите съвремен-ници, Л. Каравелов и до днес остава една от най-оспорваните политически фигури в доос-вобожденската ни история. Някои специалисти виждат в него преди всичко просветителя, дру-ги - революционер-демократа, трети акценти-рат върху неговите идейни колебания. Караве-лов всъщност е един от малкото интелектуал-ци на поробена България и това обяснява най-добре неговия сложен и противоречив на пръв поглед политически път. За разлика от „право-линейните" емигранти, които неотклонно следват избраната цел, Каравелов преживява, изпитва съмнения, търси компромиса, опитва се да долови алтернативните възможности и точно това го прави политическа личност от национална величина.
ХРИСТО БОТЕВ
След оттеглянето на Каравелов от активна ре-волюционна дейност като водеща личност в ръководството на БРЦК се наложил Христо Ботев. Той е роден на 6 януари 1848 г. в гр. Ка-лофер в семейството на известния възрожденс-ки учител Ботьо Петков и Иванка Дрянкова. Както много българчета от онова време, Ботев учил първоначално в родния си град, след кое-то продължил образованието си в Русия. С по-мощта на влиятелното Българско настоятелст-во в Одеса той се записал в местната мъжка
гимназия. Но строгият надзор над учениците и съществуващите порядки в гимназията отб-лъснали младия Ботев и той предпочел да се самообразова чрез четене на книги. Изключен от гимназията, Ботев останал в Одеса и се сближил с представители на руските револю-ционни и народоволчески кръгове. По-късно, през 1866 г„ той приел да учителства в с. Заду-наевка - едно от многобройните български села в Бесарабия, но още в началото на 1867 г. тежкото заболяване на баща му го принудило да се завърне в Калофер и да стане учител в родния си град.
За кратко време със свободолюбието си Хр. Ботев скандализирал местните чорбаджии. Възползвайки се от бунтовната му реч, прои?-несена по време на училищното празненство в деня на св. св. Кирил и Методий, те се проти-вопоставили на оставането му в града и Ботев трябвало да емигрира в Румъния. В последвалите години Христо Ботев учителс-твал в различни румънски градове, работел в печатницата на Л. Каравелов, издавал свои вестници, активно сътрудничел в различни емигрантски революционни издания. Животът му не се отличавал от този на стотиците бъл-гарски емигранти и хъшове. Безпаричието и несгодите били непрекъсното негови спътни-ци. Но дълбоко убеден, че свободата е пости-жима, той изцяло отдавал силите си на идеята за всеобща революция. В революцията Ботев виждал не само спасение от властта на Висо-ката порта, но и възможност за възраждане на справедливостта и равенството между хората. След смъртта на Васил Левски Христо Ботев се изявил като най-активния последовател на неговите идеи. Влиянието му върху комитетс-ките дейци нараствало. По време на общото събрание на БРЦК от август 1874 г. той бил избран за член на централното ръководство, а в края на 1874 г., когато Л. Каравелов преуста-новил издаването на в.„Независимост", Ботев се заел да издава сам нов вестник под името „Знаме". Това окончателно утвърдило автори-тета му сред революционната емиграция и за-това, когато Л. Каравелов напуснал БРЦК, на-чело на революционно настроената емиграция застанал именно Христо Ботев. По същото това съдбоносно за БРЦК време обстановката в Европейския югоизток бързо се променяла. В средата на 70-те години на ми-налия век Турция се изправила пред сериозни икономически затруднения. Традиционният консерватизъм на османското общество, теж-кият и корумпиран административен апарат, както и яловите реформаторски напъни на Портата не позволявали на империята да се интегрира в модерния европейски свят. Огром-ните дългове към западните банки не можели да се погасяват, а бюджетният дефицит достиг-нал астрономични суми. За да се позакрепи финансовата система, турското правителство прибегнало до увеличаване на преките и косве-ните данъци, събирани от подвластното хрис-тиянско население. В края на 1874 г. десятъкът бил променен от 10 на 12,5 %. Военният данък, плащан от немюсюлманите, започнал, против-но на установените норми, да се събира и от новородените момчета. Напрежението между християни и мюсюлмани осезаемо нараствало и през пролетта в Босна и Херцеговина избух-нало въстание. Кризата била неизбежна, а Из-точният въпрос навлязъл в нова фаза от своето развитие.
СТАРОЗАГОРСКОТО ВЬСТАНИЕ
Бързо променящата се обстановка на Балкани-те се отразила и върху дейността на БРЦК. Не-успешните опити на турските власти да поту-шат въстанието в Босна и Херцеговина вдъх-нали увереност на комитетските дейци. На страниците на в. „Знаме" Христо Ботев откри-то призовавал българите към въстание. Не всички членове на БРЦК обаче споделяли неговия ентусиазъм. След отдръпването на Л. Каравелов от комитетските дела в средите на централното ръководство на БРЦК се очерта-ли две противоборстващи си групи. Едната се олицетворявала от Ботев, Драсов и Стамбо-лов, а другата - от К. Цанков и отчасти от Д. Ценович и П. Хитов. Групата около Ботев отс-тоявала необходимостта от бързи и енергични революционни действия в страната. По-възрас-тните и опитни членове на БРЦК се противо-поставяли на подобни авантюристични според тях планове. Тъй като комитетската организа-ция в страната не била все още подготвена за самостоятелни революционни акции, те смята-ли, че е по-добре да се осъществят контакти със сръбското правителство и да се подготвят съвместни действия срещу Портата. На 12 август 1875 г. групата около Хр. Ботев и Ст. Стамболов успяла да организира в Буку-рещ ново общо събрание на БРЦК. Но и в него участвали представители на всички по-дейни комитети от Влашко и единствено Никола 06-ретенов се явил като пратеник на революцион-ните дейци от вътрешността на страната. Събранието обсъдило създалата се политичес-ка ситуация в европейските провинции на Тур-ция и решило да се пристъпи към подготовка и вдигане на въстание и в България. Територи-ята на страната била разделена на окръзи, като за всеки от тях били определени апосто-ли: Старозагорски - Стефан Стамболов, Ло-вешки - Стоян Драгнев, Сливенски - Сава Та-насов, Търновски - Михаил Сарафов, Троянски - Панайот Волов, а за Русе, Шумен, Варна и Разград отговарял Никола Обретенов. Апостолите трябвало да преминат тайно в България и с помощта на местните комитети да организират въстание, което да избухне на 16 (28) септември 1875 г. Христо Ботев бил на-товарен със задачата да събере парични помо-щи от богатите и патриотично настроени бъл-гарски търговци в Южна Русия. Предвиждало се с помощта на Панайот Хитов и филип Тотю да се създадат чети от средите на емиг-рацията, които да се прехвърлят в страната и да вземат активно участие в бъдещите бойни действия. За Цариград била изпратена специа-лна диверсионна група начело със Стоян Заи-мов, която имала за цел да предизвика смут чрез умишлени пожари в различни квартали на столицата.
Времето за подготовка на въстанието било не-достатъчно. На уречения ден единствено коми-тетът в Стара Загора успял да организира ня-какви бунтовнически действия. Под ръководс-твото на Георги Икономов и Стефан Стамбо-лов малка група въстаници излезли с развято знаме и с бунтовнически марш в околностите на града, напразно очаквайки подкрепление от близките села. Разочаровани, четниците реши-ли да се отправят към Средна гора, но не успели да се свържат с други райони. При така създалото се положение групата се разпадна-ла. След тежки изпитания една част от въста-ниците успели да се спасят от преследване и да се укрият. Други, като Михаил и Георги Жеко-ви, загинали мъченически, а трети, като Ст. Стамболов, потърсили спасение във Влашко. Усилията на Хр. Ботев да ангажира българите в Южна Русия също не дали резултат. Никой от по-известните воеводи не се отзовал на при-зивите за съставяне на въоръжени чети. Без-славно завършили и амбициозните планове за организирането на диверсионни акции в Ца-риград. Така идеята на БРЦК за всенародно въоръжено въстание в България през есента на 1875 г. претърпяла неуспех. Опитът за въстание послужил като повод за репресивни мерки спрямо комитетските дейци в страната. В Стара Загора било обявено из-вънредно положение и около 600 души попад-нали в затвора. Седмина от тях, между които Кольо Ганчев, Стефан Чифудов, Димчо Стаев и др., получили доживотни присъди, но след избухването на Априлското въстание били пуб-лично обесени. Отчаян от резултата на замислената под него-во ръководство революционна инициатива, несправедливо подозиран от своите най-близ-ки съратници в злоупотреби, Христо Ботев поел вината за несполуката върху себе си и ре-шил да напусне БРЦК. Малко след това емиг-рацията организирала ново общо събрание на комитета, на което взаимните обвинения и неверието във възможността българите сами да постигнат своето освобождение взели отново връх. епосредствено след него БРЦК се само-разпуснал.

www.kabinata.com - Онлайн курсове