ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 3

Политическа криза в България (1886-1887 г.)

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е велико национално дело. Определени сили в българското общество и извън него обаче се възползват от благоприятния случай, за да предизвикат конфликт между Русия и България, за който много допринася грубата и неумела руска дипломация.
След Сръбско-българската война настъпва остра поляризация между политическите сили в България. В страната се оформя силна русофилска партия. Към нея гравитират цанковистите в Княжеството и свалените от власт бивши съединисти в Източна Румелия. На тях симпатизират и много офицери, които емоционално или политически са свързани с Русия. Княз Александър I Батемберг има подкрепата на почти всички, които са ангажирани в извършването на Съединението. Към тях принадлежат бившите либерали в Източна Румелия, хората около Захари Стоянов и Димитър Петков, както и привържениците на Васил Радославов. В своята външнополитическа ориентация те са насочени към западните Велики сили. Към тях могат да бъдат причислeни и немалко офицери, които са свързали съдбата си и съдбата на България с Батемберг.
Посочените два лагера на русофили и русофоби заемат крайни позиции спрямо личността на княза и външнополитическата ориентация на България. Заедно с тях и по същото време се формира умерено течение от бившата Либерална партия начело с Петко Каравелов. Тези хора се отнасят добронамерено към Русия и са против насилственото отстраняване на княз Батемберг от българския престол.
През лятото на 1886 г. възелът от противоречия се затяга и политическата борба се изостря. За това допринасят и насилията, извършени по време на частичните парламентарни избори. Васил Радославов, който ръководи Министерството на вътрешните работи, получава прозвището “сопаджия”. Засилва се влиянието на Русия, която чрез отстраняването на княз Батемберг се опитва да укрепи своите позиции в България. Води се активна политическа агитация за спечелването на войската. Особено настойчив е полк. Сахаров, руски военен аташе в София. Той успява да обедини около себе си група офицери в столицата, оглавена от началника на военното училище майор Петър Груев, заместникът на военния министър кап. Бендерев, кап. Димитриев и др.
През лятото на 1886 г. посочените военни организират военен заговор за свалянето на княз Александър I. Те успяват да съсредоточат в София военни части, на които имат доверие. Кръгът на посветените не е широк. Извън него остават почти всички офицери от гарнизоните в провинцията. Заговорниците смятат, че свалянето на Батемберг трябва да се извърши без участието на народа и на политическите партии. Това е проява на неопитност и политическа наивност.
През нощта на 8 срещу 9 август 1886 г., юнкерите от военното училище, подпомогнати ат Струмския полк, завземат София. Дворецът е обкръжен и княз Александър I Батемберг е принуден да подпише следната прокламация към българския народ: “Понеже българският народ и войската намират, че моето по-нататъшно стоене на българския престол е вредно за интересите на страната, то аз се отказвам от престола, като обещавам, че няма да имам за него и занапред никакви претенции.”
След това князът е изпратен под конвой до град Оряхово на река Дунав, откъдето с параход заминава за град Рени в дунавската делта на руска територия. Няколко дни по- късно Батемберг отпътува за своето имение в Германия.
Събитията, които се развиват в България след 9 август, показват пълната неспособност на детронаторите да се задържат на власт. С телеграми до окръжните управители те искат да се организират събрания на населението в тяхна подкрепа. Без предварителни консултации и без съгласието им в сформираното правителство са включени дейци от враждуващи помежду си политически партии: Петко Каравелов, Драган Цанков, Стефан Стамболов, Тодор Бурмов, Тодор Икономов, Михаил Маджаров, Васил Радославов, Константин Стоилов, Константин Величков, Димитър Греков и майор Никифоров. Детроноторите наивно вярват, че така ще примирят техните противоречия и ще ги обединят за провеждането на една политика, която те не одобряват.
Повечето от предложените в кабинета политически дейци отказват да приемат политическите кресла и Петко Каравелов приема министър-председателския пост. На много места военните гарнизони, командвани от верни на княз Батемберг офицери, отказват да положат клетва за вярност към обявеното, но несъществуващо правителство. При възникналата ненормална политическа обстановка енергична дейност развива Стефан Стамболов. Като председател на Народното събрание след отстраняването на княза той остава законен държавен глава. Образувано е наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Славейков и Георги Странски. На 11 август Стамболов излиза с обръщение, в което призовава на борба срещу самозваните управници на България. На негова страна преминават силните гарнизони в Пловдив, Видин и на други места. Енергичният и волеви председател на Народното събрание организира поход на военни колони срещу София. Лишено от реална подкрепа, набързо сформираното правителство на митрополит Климент подава оставка. Съставено е ново правителство начело с Петко Каравелов което просъществува 4 дни.
Детронаторите се разбягват. Някои от тях са арестувани при опит да се спасят в Русия (майор Груев и кап. Бендерев), други емигрират в Турция. Взелите участие в преврата военни части са разформировани.
Стефан Стамболов изпраща телеграма до Батемберг с молба да се завърне на престола. По същото време е съставено правителство начело с Васил Радославов. Князът обаче разбира, че без съгласието на Русия неговото стоене в България е несигурно. Ето защо той изпраща телеграма до цар Александър III, като го моли да даде своето съгласие. Князът получава отрицателния отговор на руския самодържец на път за България.
При отказа да върне Батемберг на престола Русия разчита на помощта на Германия. Германският канцлер Бисмарк се нуждае от нейната подкрепа в голямата игра, която води в Европа. Изоставен от основните Велики сили, на 25 август 1886 г. Александър Батемберг повторно абдикира. За регенти на България той оставя Стефан Стамболов, Пекто Каравелов и Сава Муткуров. На 1 ноември 1886 г. Петко Каравелов подава оставка и на свиканото в последствие ВНС е заменен от Георги Живков.
През септември 1886 г. Регентският съвет свиква Народно събрание. Решено е да се проведат избори за Велико народно събрание, което да избере нов княз. Създадената в България обстановка активизира намесата на Русия в нейния политически живот. По нареждане на цар Александър III в София пристига ген. Каулбарс, военен аташе при руското посолство във Виена. Неговите неумели и груби действия влошават още повече руско-българските отношения. Веднага след установяването си в България той поставя пред регентството три условия: отлагане на изборите за ВНС, освобождаване на детронираните от затвора и вдигане на военното положение. Правителството приема последните две условия, но отказва да отложи изборите.
Ген. Каулбарс решава да извърши обиколка на страната. Той иска да влезе в непосредствен контакт с народа, да му съобщи “волята на императора”. Властите обаче осуетяват неговите намерения.
Изборите за ВСН се провеждат в условията на остра политическа борба. На много места стават побоища, пролята е и кръв. В гр. Дупница селяни от околните села, противници на правителството, залавят и убиват околийския началник. Властите не остават длъжници и засилват терора над опозицията.
Ген. Каулбарс оспорва законноста на изборите. Независимо от неговото мнение, на 15 октомври 1886 г. ВНС е свикано в Търново. То избира за български княз Валдемар Датски, роднина на руския император, но по внушение на цар Александър III той отказва короната. Предложената от руското правителство кандидатура на грузинския княз Мингрели е отклонена от ВНС. Русия допуска сериозна грешка. Тя оспорва прерогативите на Народното събрание и така изостря отношенията си с България, като пропуска възможността да настани на българския престол един благоприятен за нея кандидат. Протегнатата за помирение ръка е отблъсната от царското провителство.
Българските русофили организират яростна съпротива. По искане на ген. Каулбарс в пристанището на Варна пускат заплашително котва два руски военни парахода. Русия разбира, че не е в състояние да се намеси пряко с военна окупация. Тя би се натъкнала на съпротива не само от страна на България, но и на Англия и Австро-Унгария. Изпратените параходи имат за цел по-скоро да окуражат русофилската опозиция.
В разигралата се остра политическа борба важна роля играе Стефан Стамболов. По негово внушение правителството заявява, че България ще окаже въоръжена съпротива, ако бъде направен опит за окупация. В тези свои намерения той получава помощ отвън. В английския парламент отново и открито се заговаря за война с Русия.
Русия се отказва от всякакви военни мерки спрямо България. Тя използва един незначителен повод и на 6 ноември 1886 г. с нота на ген. Каулбарс съобщава, че скъсва дипломатическите си отношения с нея.
Завършва един етап от отношенията между България и Русия. Започва нов, изпълнен с много неизвестности и за двете страни. След толкова усилия, материални жертви и пролята кръв Руската империя губи влиянието си върху българската държавна политика. Антируските настроения в България се усилват. Главна вина за това носи грубата и некадърна политика на руското правителство и неговата дипломация.
В тази ситуация ВНС започва да търси изход от положението, избирайки тричленна делегация, на която възлага да търси княз. Във Виена на делегатите е предложена кандидатурата на австрийския офицер Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. След разговори в Германия, Великобритания, Франция и на други места кандидатурата на австрийското правителство е приета. На 7 юли 1887 г. ВНС избира Фердинанд за княз на България.
Докато българската делегация обикаля европейските дворове, политическата обстановка в страната остава крайно нестабилна и напрегната. Част от водачите на опозицията успяват да отидат в чужбина и оттам водят енергична кампания срещу правителството. Някои от емигрантите дори подават “махзар” (молба) до султана с искане Турция да се намеси с войски и да защити българския народ. В същото време Стамболов в качеството си на първи регент предлага на султана да бъде провъзгласен за цар на българите. Той издига старата идея на туркофилите от възрожденската епоха за дуалистична турско-българска държава. Турция се страхува от война с Русия и не приема направените предложения. Тъй като се опасява от руската военна и политическа мощ, и румънският крал отказва предложението да приеме българския престол.
Особено опасни за бъдещето на България са военните бунтове и заговори. С тях в политическия живот се привнася една традиция, която в бъдеще може да бъде продължена. Най-големи мащаби имат военните бунтове в Силистра и Русе през февруари 1887 г. Правителството взема решителни мерки и частичният успех на заговорниците в Силистра не може да бъде закрепен.
Начело на военните бунтове стоят изтъкнати военни като майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, майор Филов, кап. Кръстев и др. В миналото те са видни дейци на българската национална революция, герои от освободителната и Сръбско-българската война. Едни ат тях загиват при опит да преминат р. Дунав, като кап. Кръстев. Други 9 души, начело с майорите Атанас Узунов и Олимпи Панов, получават смъртни присъди от военен съд, организиран и ръководен от правителствения пратеник майор Петров.
Преживяната от България криза е важен факт в нейния политически живот. Опиянението от свободата и романтичното отношение към Русия постепенно отминават. Позицията на руската дипломация към акта на Съединението усилва недоволството, а в някои кръгове поражда враждебност към освободителката. Мнозина съзират в нея желание да заеме мястото на Турция. Големите победи срещу Сърбия изострят патриотичното чувство у българите. Промяната в британската политика и подкрепата, която тя дава на Съединението, закрепват убеждението, че България може да намери помощ за реализирането на националните си въжделения не само в лицето на Русия, но и на някои от западните Велики сили. Тази тенденция се засилва и за известно време взема надмощие. Но поради геополитическото положение на България, която е включена в сферата на руските интереси на Балканите, и най-малката съпротива на царската дипломация е в състояние да блокира реализирането на българските национални идеали.
Определена роля вече играят и оформилите се икономически интереси. Българската търгавско-промишлена буржоазия укрепва връзките си с държавите от Центгрална и Западна Европа. Австро-Унгария, Великобритания, Германия засилват своята политическа инвазия сред младите балкански държави. В тази област Русия, чиито интереси са предимно политичеки, няма какво да им противопостави. Икономическата доминация крие големи възможности за сериозно политическо влияние. Без съмнение, по време на българската криза сериозно се преплитат интересите на на няколко велики сили. Русия губи едно стратегическо сражение. Австро-Унгария, зад която вече прозират и германските намерения, успява да надделее.
Настаняването на Фердинанд на българския престол има важно значение не само за развитието на вътрешнополитическия живот на България, но и за нейната ориентация в наближаващите съдбовни сблъсъци на стария континент.

(2000 думи)

www.kabinata.com - Онлайн курсове