ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 3

РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1918-1923 Г.

След като Балканските войни (1912-1913 г.) не донасят желаното национално обединение на българския народ Българската държава прави нов опит да го постигне, като на 14 октомври 1915 г. влиза в Първата световна война (1914-1918 г.) на страната на Централните сили (Германия и Австро-Унгария). Тяхното поражение обаче изправя страната пред нова национална катастрофа. България изпада в остра политическа криза и е подложена на окупация от силите на Съглашението. Парижката мирна система третира Българската държава като победена страна и й налага изключително тежки санкции. В новите геополитически условия след войната България остава без подкрепата на никоя от големите европейски държави, а всичките й съседи са вражбедно настроени към нея.
Основни извори за управлението на БЗНС са програмните документи от ХV конгрес на партията, както и спомени на различни дейци. Главните историографски трудове по зададения в темата период са дело на Георги Марков, Стайко Трифонов, Милчо Лалков и др. Тепърва обаче ще се правят задълбочени изследвания на управлението на БЗНС.
В сложната ситуация, в която се намира Българската държава към средата на 1918 г. цар Фердинанд, стремейки се да притъпи отчасти кризата от военните и дипломатически неуспехи, назначава на 21 юни 1918 г. коалиционно правителство на демократи и радикалдемократи начело с Александър Малинов. Новото правителство заявява, че ще продължи войната на страната на Централните сили. Недоволството на фронта нараства.
След пробива на българските позиции при Добро поле на 18 септември 1918 г. става ясно, че България не може да продължи участието си във войната. Над България надвисва опасност от военна катастрофа. Недоволството на изгладнелите и зле екипирани български войници приема форма на военна акция, оглавявана от социалисти и земеделци. Възникват войнишки комитети, сред които постепенно назрява идеята за настъпление към столицата с цел да се накажат виновниците за войната. На 24 септември 1918 г. т. нар. Войнишко въстание започва с превземането на Главната квартира на действащата армия в Кюстендил. Войнишкият комитет в Радомир започва да координира действията на въстаниците. На 27 септември един от водачите на БЗНС, Райко Даскалов, обявява България за репубрика с председател Александър Стамболийски, а около 8 000 въстаници се насочват към София. В нейните покрайнини на 29-30 септември 1918 г. те са разбити от верните на правителството войски и привлечените на помощ германски части. В началото на октомври 1918 г. въстанието е окончателно потушено като в братоубийствените боеве загиват повече от 3 000 души.
Опасявайки се от нови безредици, правителството на Александър Малинов и Стоян Костурков е принудено незабавно да сключи примирие с Антантата, което носи характера на окупация. То е подписано на 29 септември 1918 г. в Солун. Според неговите клаузи България трябва да изтегли българската армия от предвоенните граници на страната, след което да я демобилизира с изключение на 3 пехотни дивизии и 4 кавалерийски полка, а войските на запад от р. Вардар да остави в плен на Съглашението. Съгласно тайната част от споразумението съглашенски войски трябва да навлезат в страната и да окупират стратегически важните райони и градове. Там българската администрация остава във фактическо подчинение на тяхното командване. Съглашението запазва военното положение е цензурата в страната. Българските земи служат за плацдарм в борбата срещу Германия и Австро-Унгария, а също и за евентуална интервенция в Съветска Русия. Основният контингент от окупационните части се състои от френски, английски и италиански войски. Опасявайки се от изстъпления, Съглашението не допуска в България войски на съседни държави.
O?anoeaoi ia Aългариy a Iu?aата световна война не naii ia aiaa?aa ai iaaaeiaiea ia aueaарския ia?ia, ii eci?aay no?aiaoa i?aa iiaa iaoионална eaoano?ioa. Iu?aата naетовна aieia eia oa?ee e ia?aeie iineaaeoe ca no?aiaoa. A?iyo ia oaeoeoa, oi?aeeoa eee ec?aciaeeoa io o?iioa a iaa 100 000 aooe, a ia ?aiaieoa - iiaa?a io 155 000 aooe. 112 000 aooe inoaaат ieaiieoe ii neeaoa ia Nieoineioi i?eie?ea и биват използвани като работна сила. Хиляди български войници загиват iai?acii, oue eaoi iaoионалният aъпрос e oice iuo ia a ?aoai.
В края на войната българската иeiiiieea na iaie?a a aueaiea криза. Ca io?aeoa ia a?ieyoa na ec?acoiaaaie ia?iiie oeiainiae n?aanoaa. I?iecaianoaioi ia eiaono?eaeie noiee e ia naeneinoiiainee i?iaoeoe a naaaaii ai ieieioi. No?aiaoa a iaoaaiaoa io aeaa, niaeoea e aac?aaioeoa. I?ee?aaiaoi ia около 250 000 aa?aioe io Iaeaaiiey, O?aeey e Aia?oa?a iinoaay aui?ina ca i?ao?aiaoa ia ianaeaieaoi a e?eoe?ii iiei?aiea. I?e oiaa Aългариy a aeu?ia aa iiaia eca?u?eaoa ia nuaeaoaineeoa ieoiaoeiiie aienee.
С оглед на тази обстановка и под въздействието на Октомврийската революция в Русия от 1917 г. общественото влияние на левите сили в страната – БЗНС, БРСДП (т.с.) и БРСДП (об.) силна нараства. Те iiaaiao neeia eaiiaiey n?auo o?aaeoeiiieoa ia?oee, oi?aaeyaaлe no?aiaoa в периода 1912-1918 a., използвайки oaeoa, ?a enoi?e?aneaoa ioaiai?iino ca Пu?aaoa iaoeiiална eaoano?ioa iinyo Ia?iaiaoa e I?ia?aneaii¬eeaa?aeiaoa ia?oeи; ?a aeiiaie ca auaee?aiaoi ia Aългариy a Iu?aата световна война na o?eoa eeaa?aeie ia?oee (Eeaa?aeia, Ia?iaiieeaa?aeia e Ieaaieeaa?aeia), e ?a Aaiae?aoи?aneaoa e ?aaeeaeдемократическата ia?oeи ia nuoiyaao aa iaia?yo ecoia io nucaaaaiaoa neooaoey i?ac 1918 a.
Нae-голямаoa ia?oey neaa aieiaoa a ACIN. Euм n?aaaoa ia 1919 a. oie eia 183 caiaaaenee a?o?ae nun около 77 000 ?eaiiaa. Основите на БЗНС са поставени през 1899 г., като първоначално той се обявява за просветно-културна организация. През 1901 г. той се трансформира като партия. Като цяло БЗНС се заражда и развива като радикална политическа организация, която отстоява интересите на дребните и средните поземлени собственици в България. Съюзът има специфична идеология, която може да бъде определена като дребнобуржоазен вариант на аграризма. Най-големи заслуги за нейното оформяне има Александър Стамболийски. Той развива идеята, че икономическият напредък на всички страни зависи от земеделието, и че то е определящият фактор и за изграждането на политическата система на обществото. Другият основен пункт в идеологията на БЗНС е съсловната теория. Според нея селяните (бедни, средни и заможни) представляват единно съсловие, чиито интереси се различават от тези на другите съсловия (занаятчии, наемни работници, индустриалци, търговци и др.). Стамболийски счита, че политическите партии са необходими до момента на прокламирането на основните политически права гражданите, а след това тяхната роля трябва да се поеме от съсловните организации. Той изхожда от обстоятелството, че около 80 % от населението на България живее по селата и следователно страната трябва да се управлява от селското съсловие. Сред идеите на БЗНС се откроява и тази за кооперативното сдружаване. Според нея кооперациите (потребителни, кредитни и производителни) са необходими за подобряване на живота на селячеството и трябва да се създават със силна държавна помощ. БЗНС издига принципа на народовластието, като влага в него широко съдържание – спазване на конституционния ред, парламентаризъм, права и свободи на гражданите, идеи за социална справедливост. Стамболийски открито се изказва в полза на републиката, но прокарва тезата, че и при монархията може да съществува демократично управление. В сферата на външната политика БЗНС се обявява против войната, квалифицирайки я като “варварско средство” за уреждане на междудържавните отношения. През определени периоди БЗНС отстоява концепцията за балканска федерация.
Нa naiy XV eiia?an през ?ie 1919 a. БЗНС i?eaia iiaa iieeoe?anea i?ia?aia, ?ac?aaioaia с оглед на реалностите след войната. Тя е базирана на гореспоменатите идеологически принципи. Програмата предвижда пълно самоуправление на общините и окръзите, ограничаване на едрото земеделие, комасация на земята, разширяване на трудовото законодателство и пр. БЗНС се обявява за мирна външна политика и създаване на Балканска федерация. В програмата е застъпена и идеята за широка народна просвета.
Всепризнат лидер на БЗНС е Александър Стамболийски. Той е роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършва лозаро-винарското училище в Плевен. Следва агрономически науки в Хале и Мюнхен. Главен редактор на в. “Земеделско знаме”. Изиграва водеща роля за укрепването на БНЗС. Премиер на България от 1920 до 1923 г. Умира през 1923 г.
A iinoiyiiioi i?enunoaea ia ACIN na eca?aie и ?айко Aaneaeia (aeавен i?aaiecaoi?), Aeександър Iaaia (nae?aoa?), Ee?ee Iaaeia (eanea?), както и Ia?ei Oo?eaeia, Цанко Бакалов, Einoa Тiiia и др. Aимитър A?aaeaa a aee??ai a Oi?aaeoaeiey nuaao ia ACIN, ii ca?aae o?aeoeiiiaoa io aaeiino ii-eunii a iono?aiai e оo iaai.
Neaaaauaта ii ianiaino e iieeoe?anei aeeyiea партия след Първата световна война е A?NAI (o.с.). A e?ay ia 1918 a. oy eiа 6 000, a i?ac iae 1919 a. - 25 000 ia?oeeie ?eaiiaa. Вa?ai iiiaio a iaeiioi eaaeii-iieeoe?anei ?acaeoea a i?enuaaeiyaaiaoi e eui Eiioienoe?aneey eioa?iaoeiiae през ia?o 1919 a. A?NAI (o.n.) auci?eaia aieoaaeoeaoa aieo?eia ia Eaiei e noaaa aaconeiaai eciueieoae ia ?aoaieyoa ia ia?aoia?iaiaoa eiioienoe?anea i?aaiecaoey (ia i?aeoeea - ia ?oneaoa eiioienoe?anea ia?oeя (aieoaaeee). Ia naiy XXII eiia?an от 25-27 iae 1919 a. A?NAI (o.n.) na i?aeiaioaa a Aueaa?nea eiioienoe?anea ia?oey (o.n.) e i?eaia i?ia?aiia aaeea?aoey, a eiyoi iaie?ao iainiiaea Лaieiiaeoa oace ca “nioeaeenoe?anea ?aaie?oey”, “aeeoaoo?a ia i?ieaoa?eaoa”, “aui?u?aii aunoaiea”, “nuaaonea nioeaeenoe?anea ?aioaeиea” e a?. Ia?oeeieyo oi?oi, iayaai ca Iu?ae eiia?an ia AEI (o.n.), ecae?a Oaio?aeai eiieoao a nunoaa io 7 aooe - Aeieou? Aeaaiaa, Aai?ae Ee?eia, Aanee Eiea?ia, O?enoi Eaaae?eaa, Oiai? Eoeaiia, Aai?ae Aeieo?ia e Ieeiea Iaiaa.
Ia?anoaa ?eneaiinooa e aeeyieaoi e ia A?NAI (iб.). I?ac 1919 a. oy aa?a eia около 15 000 ?eaiiaa. A i?ioeaiaan ia AEI (o.n.) oy ecaeaa eaaeoa ca “eeania ie?”, ca “aaiaeaino ia eioa?aneoa ia o?oaa e eaieoaea”, ca “ie?ii i?aa?uuaia ia eaieoaeecia a nioeaeecui” e o.i. ?ueiaiaie aaeoe ia A?NAI (iб.) na ?iei Nаeucia, E?unoui Ianoooia, Iaou? A?ea?ia e a?.
I?ac iineaaieoa ianaoe ia 1918 a. e i?ac neaaaauaoa 1919 a. iia ?ueiaianoaioi ia ACIN, A?NAI (o.n.), A?NAI (iб.) e neiaeeaeieoa i?aaiecaoee a no?aiaoa na ?aca?uua ianiai aae?aiea i?ioea aeaaa e neuiioeyoa, ca iieeoe?anea aiienoey, ca a?uuaia ia caei?ieoeoa, ca ecae?aaia e iaeacaaia ia aeiiaieoeoa ca auaee?aiaoi ia Aългариy aua aieiaoa, ca i?aiaoaaia ia aiaiiioi iiei?aiea e oaico?aoa, ca eiioeneoaaia ia aiaaonoaaoa ia iacaeiiii caaiaaoaeeoa, ca auaa?aaiaoi ia 8-?ania ?aaioai aai e a?. I?ioanoieoa aeoee (nua?aiey, ieoeiae, aaiiino?aoee e noa?ee) eiao ca ?acoeoao oaiaeaoai?yaaia ia ?aaeoa io iaioei?ieoa nioeaeie eneaiey ia ?aaioieoe, naeyie e au??aaie neo?eoaee.
Neaa nee??aaia ia Солунското i?eie?ea iieeoe?aneaoa e?eca, aucieeiaea a e?ay ia aieiaoa, acaia iiae oi?ie e iiniee. Оставането на цар Фердинанд (1887-1918 г.) на българския трон става невъзможно. На 3 октомври 1918 г. той обявява своята абдикация и отпътува от България. Престолът е зает от неговия първороден син цар Борис III (1918-1943 г.). I?aaeoaenoaioi ia Aeaenaiau? Iaeeiia и Noiyi Einoo?eia a iiaei?aii ia neeai iieeoe?anee iaoene io ane?ee iiiceoeiiie oi?iaoee e iniaaii io eaaeoa iieeoe?anee ia?oee - ACIN, A?NAI (o.n.) e A?NAI (iб.). Eeaa?uo ia Aaiie?aoe?еneaoa ia?oey na iieoaa aa iaiaa?e?a, eaoi ia 17 ieoомври 1918 a. nunoaay iaoia?oeai eaaeiao, a eieoi inaai aaiie?aoe, ?aaeeaee e ia?iaiyoe, ca i?ua iuo na aee??aie e i?aanoaaeoaee ia eaaeoaoa - Oaiei Бaeaeia (caiaaaeao) e ?iei Naeucia (nioeaeaaiie?ao). Това правителство обаче не може да остане дълго на власт. Върху Александър Малинов тегне отговорността за пролятата войнишка кръв край София. Съглашението също не иска премиер, който е воювал срещу него. На 28 ноември 1918 г. Aeександър Мaeeiia iiaaaa inoaaea, като използва за повод предаването на ??ia Дia?oa?a ia Румъния.
Новото правителство се оглавява от Теодор Теодоров, един от лидерите нa Ia?iaiaoa ia?oey. Той съставя широк коалиционен кабинет от шест партии – НП, БЗНС, БРСДП (об.), РДП, ДП и ПЛП. Ia caiaaaeoeoa na ionouiaie 3 ieienoa?nee e?anea, iiaoe io Oанко Aaeaeia, Aимитър A?aaeaa e Aeександър Noaiaieeenee (iineaaieyo caaia ieienoaрneey iino neaa aiienoeyoa i?ac yiуари 1919 a.), ia nioeaeaaiie?aoeoa na aaaaie aaa ieienoa?noaa, iaeaaaie io ?iei Naeucia e Iaou? A?ea?ia. Ca iu?ae iuo ieienou? ia aieiaoa noaaa oeaeeii eeoa - Aia?ae Eyi?aa (AП). Aui io oice eaaeiao inoaaao naii oanieoa nioeaeenoe e Eeaa?aeieoa ia?oee, auaeaeee Aългариy aua aieiaoa. I?aaeoaenoaioi iayayaa ca naiy aeaaia caaa?a oie?ioai?yaaiaoi ia no?aiaoa e noaaeeece?aiaoi ia au??aaii-eiinoeoooeiiiey ?a?ei. Ii ianoiyaaia ia caiaaaeoe e nioeaeaaiie?aoe a e?ay ia 1918 a. oi i?iea?aa ??ac ia?eaiaioa Зaeii ca iieeoe?aneaoa aiienoey, a a ia?aeioi ia 1919 a. - caeiieoa ca aaiue au?oo ia?aeaeoa io aieiaoa e ca ioiaiaia a iieca ia au??aaaoa ia eiioe, i?eaiaeoe i?ac aieiaoa ii iacaeiiai ia?ei. I?ioeai?a?eyoa ia?ao i?aanoaaeoaeeoa ia eaaeoa e aanieoa ia?oee a eaaeiaoa aiaa?aao ai iaaiaioi iaaaia.
Nei?ieoa i?iaeaie, ii?iaaie io ii?a?aieaoi ia Aългариy aua aieiaoa, i?aanoiyueoa ?aoaiey ia Ia?e?eaoa ie?ia eiioa?aioey и противоречията между отделните партии ea?ao iioeческите neee да съставят a?aiaiii коалиционно i?aaeoaenoai. Ia 7 iae 1919 a. Oaiai? Тaiai?ia nunoaay iia iaoia?oeaн eaaeiao (oice iuo aac aaiie?aoeoa), a eieoi o?anoaao aaaia ia?iaiyoe (Oеодор Oaiai?ia e Ieoaee Iaa?a?ia), o?eia caiaaaeoe (Aeександър Noaiaieeenee, Oанко Aaeaeia e Aимитър A?aaeaa), aaaia nioeaeaaiie?aoe (?нко Naeucia e E?ъстьо Ianoooia), aaaia ?aaeeaeдекратe (Noоян Einoo?eia e Aaiaeei Aaiaa) e aaei i?ia?aneaiieeaa?ae (Noоян Aaiaa). A ieaooi?iaoa ia i?aaeoaenoaioi ia iu?ai iynoi na aee??aa i?iaa?aaiaoi ia ia?eaiaioa?ie ecai?e e caueoaoa ia iaoeiiaeieoa eioa?ane i?e nee??aaiaoi ia i?aanoiyuey ie?ai aiaiai? с Антантата.
A ecai?eoa ca XVIII IНС, i?iaaaaie ia 17 aaaono 1919 a., ACIN iieo?aaa 85 мандата, AEI (o.n.) – 47, A?ANI (iб.) – 38, а останалите депутатски места се разпределят между AП, IП, ПЛП, ?ДП. Тace ?acoeoaoe iioau??aaaao caneeaiioi aeeyiea ia eaaeoaoa (caiaaaeoe, eiioienoe e nioeaeaaiie?aoe) e ioe?eaao aucii?iino ca ecau?oaaia ia ei?aiia i?iiyia в управлението ia no?aiaoa.
Eaoi ia?oey, nia?aeeea iae-aieyi oniao a ecai?eoa, ACIN iieo?aaa iaiaao ca noi?ie?aia ia i?aaeoaenoai. Ii?aae ioeaca ia eiioienoeoa, nioeaeaaiie?aoeoa e ?aaeeaeeoa ca o?anoea a eaaeiaoa, БЗНС a i?eioaai aa aeaca a i?aaeoaenoaaia eiaeeoey n aaa io aanieoa ia?oee - Ia?iaiaoa e I?ia?aneaiieeaa?aeiaoa. Ia oiaa i?aaeoaenoai, iaeaaaii ia 6 ieoомври 1919 a. io Aeександър Сoaiaieeenee na iaaa oa?eioi caaue?aiea aa iiaieoa ie?ai aiaiai? nun no?aieoa-iiaaaeoaeee e aa ineao?e ii?iaeie oneiaey ca eeiiiie?anei, iieeoe?anei e eoeooeii ?acaeoea ia no?aiaoa. A eiaeeoeiiiия eaaeiao na aee??aie 5 caiaaaeoe (Aeександър Noaiaieeenee, Aeександър Aeieo?ia, Oанко Aaeaeia, ?айко Aaneaeia e Iарко Oo?eaeia), aaaia ia?iaiyoe (Iихаил Iaa?a?ia e Aатанас Ao?ia) e aaei i?ia?aneaiieeaa?ae (Noоян Aaiaa).
В цялостната си дейност коалиционният кабинет на Стамболийски трябва да се съобразява с контролните органи на Съглашението в България. Парламентът приема няколко закона, които показват желанието на БЗНС за твърди реформи в страната. На 22 ноември 1919 г. НС гласува Закон за съдене на виновниците за националната катастрофа. Мeieno?eoa io eaaeiaoa ia Aanee ?aaineaaia e ieiei 200 a?oae eeoa (aaiooaoe, aaia?aee, aiaiie nuaee e i?ieo?i?e, ?o?iaeenoe e a?.), отговорни за влизането на България в Първата световна война, са задържани. Приет е и Закон за ou?aiaeyoa nun cu?iaie o?aie (30 iiaia?e), n eieoi na o??aayaa т.ia?. Eiini?oeoi io Нa?iaiaoa, Caiaaaeneaoa e Кiiia?aoeaiaoa aaiea e na onoaiiayaa au??aaii-eiiia?aoeaai iiiiiie a oace iaeano. Nun Caeiia ca iaeae?aaaia ia ?eeeuiaoa io?aa от 5 yiуари 1920 a. na ou?ne ?anoe?ii ?aoaiea ia oice сложен проблем. I?eao a e Caeii ca eciaiaiea e aiiueiaiea ia Зaeiia ca ia?iaiaoa i?inaaoa (oaa?уари 1920 a.), eieoi ia?aie?aaa ?aaeoa iieeoe?anee e i?ioaneiiaeie i?aaa ia o?eoaeeoa e iinoaay iacia?aaaiaoi ei a caaeneiino io ia?eiae?ii i?iaa?aai ieaaenoeo. Приет е и Caeiiuo ca aa?aioe?aia naiaiaaoa ia nua?aieyoa, а с i?iiyia a Ecae?aoaeiey caeii се auaa?aa caaue?eoaeii aeaniiiaaaaia.
Голямо изпитание за правителството е Транспортната стачка. Протестните действия на транспортните работници започват на 24 декември 1919 г. На 29 декември стачката прераства в обща политическа, която продължава до 3 януари 1920 г. Исканията на стачкуващите са главно икономически, а под влиянието на БКП (т.с.) и БРСДП (об.) са издигнати и леви лозунги. Правителството обаче взема брутални мерки срещу стачкуващите: арести, побоища, административни санкции и т.н. Транспортната стачка е прекратена на 19 февруари 1920 г. Подкрепата, която БКП (т.с.) и БРСДП (об.) оказват на стачката силно влошава отношенията им с БЗНС.
Най-важната задача на коалиционния кабинет на Ал.Стамболийски е подписването на мирния договор с Антантата. Използвайки безизходното положение на България, правителствата на страните от Съглашението налагат договор, който има характер на международен диктат. Той не е съобразен нито с истирическите реалности на Балканите, нито с етническия състав на отнетите от България територии, нито с финансовите възможности на страната. Парижката мирна конференция не се вслушва в нито едно от многобройните справедливи и мотивирани възражения на българското правителство по проектодоговора.
Мирният договор с България е подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой. За нея той означава Втора национална катастрофа. От страната са откъснати над 11 000 кв. км (1/10 от нейната територия, 1/7 от нейното население): Южна Добруджа е дадена на Румъния; към Сърбия преминава Струмишко, Царибродско, Босилеградско и някои села от Кулско и Трънско; Гърция получава територията, отстъпена от Турция на България през 1915 г., и част от Смолянско. Западна Тракия временно е поставена под управлението на Съглашението, но след няколко месеца е предадена на Гърция. Договорът “гарантира” на България икономически излаз на Бяло море, който тя никога не получава.
Ньойският договор задължава България да предаде на страните-победителки хиляди тонове каменни въглища и десетки хиляди броя домашни животни. На страната ни са наложени репарации в размер на 2250 млн. златни франка – около ? от националното богатство. Репарациите трябва да се платят в продължение на 37 години при 5% годишна лихва.
Към икономическите тежести, произтичащи от договора, следва да се добавят разходите за около 230 000 бежанци от отнетите територии, настаняването на около 50 000 войници и офицери от разбитата армия на барон Врангел, издръжката на съглашенските окупационни части и на 112-те хиляди български военнопленници и заложници. България е лишена от своите вземания от чужбина, включително и от Германия.
Въоръжените сили на Българската държава са сведени до 33 000 души (20 000 наемна армия, 10 000 жандамерия и 3 000 погранична стража). Военните кораби са предадени на Съглашението. Наложена е забрана за всякакъв род мобилизация. Въведени са строги ограничения върху въоръжението и бойните припаси на армията.
Ньойският договор е част от Парижката мирна система и носи нейните характеристики като неморален и политически недалновиден акт. Борбата за ревизиране на Ньойския договор се превръща в основна цел на българската външна политика до Втората световна война (1939-1945 г.).
Neaa потушаването ia Т?ainii?oiaoa noa?ea eiaeeoeiiiioi i?aaeoaenoai ia Noaiaieeenee ?acionea НС e ian?i?aa предсрочни ia?eaiaioa?ie ecai?e. Oa na i?iaa?aao ia 28 ia?o 1920 a. A oyo ACIN печели 110 мандата, AEI (o.n.) – 50, а останалите депутатски места се разпределят между ДП, НП, БРСДП (об.), РДП, ПЛП и НЛП. ACIN няма необходимото мнозинство, ca aa състави собствен кабинет и затова eane?a 13 iiiceoeiiie aaiooaoe (главно от БКП). Ia 21 iae 1920 a. a ia?acoaaii naiinoоятелно caiaaелско i?aaeoелство ia?aei n Aeександър Сoaiaieeenee. Aодещи министри в iaai na Aeександър Aeieo?ia, Oанко Aaeaeiв, ?айко Aaneaeia, Iарко Oo?eaeia, Aeександър ?aaieia, Noоян Iia??aanee, Aeександър Iaaia e Iикоай Aoaiania.
При своето самостоятелно управление БЗНС се придържа към своите принципи и осъществява широка реформена дейност. Още през май 1920 г. ia?eaiaiouo приема Зaeiiа ca o?oaiaaoa iiaeiiino. Nii?aa iaai ieaaa?eoa iaa 20 a. e aaaieeeoa iaa 16 a. o?yaaa aa iieaaao caaue?eoaeai iauanoaai o?oa (nuioaaoii – 12 e 6 ianaoa). O?oaiaaoa iiaeiiino практически caianoaa caaue?eoaeiaoa aiaiia neo?aa, caa?aiaia n Iuieneey aiaiai?. O?oaiaeoa iaai?e na eciiecaao ca iino?iyaaoa ia iiae iuoeua, ca ?aaioa a ai?neioi noiiainoai, ca aeaaiono?ienoai ia naeeuaoa e o.i. Inaai oiaa na auaa?aa и временна трудова повинност за мъжете за срок от 4 седмици при извънредни ситуации.
Законът за трудовата повинност се посреща с неодобрение както от всички опозиционни политически партии с изключение на НЛП, така и от Междусъюзническата комисия. На 7 октомври 1921 г. той е изменен съществено – намалява се времетраенето за трудвата повинност (за младежите – 6 месеца, за девойките – 4 месеца), снижава се възрастта за мъжете и жените за отбиване на трудовата повинност, допуска се нейното откупуване, отдава се предпочитание на отбиването й в местните общини.
Правителството на БЗНС осъществява и важна аграрна реформа. То се ръководи от факта, че в България има много малоимотни и бездомни селяни, а също и бежанци. БЗНС счита снабдяването на тези хора със земи за належаща необходимост. За целта правителството прокарва два закона, имащи отношение по проблема – за увеличаване размера на държавните земи (1920 г.) и за трудовата поземлена собственост (1921 г.). Според тях всяко лице може да притежава до 300 дка обработваема земя. Ако работникът не обработва пряко своята земя, максимално допустимият размер възлиза на 40 дка, а ако има семейство – до 100 дка. Част от притежаваните имоти над определената норма се изземва срещу заплащане и се използва за оземляване преди всичко на безимотните и малоимотните селяни и на бежанците от Македония, Тракия и Добруджа. До падането на БЗНС от власт броят на оземлените по този начин е около 18 000 души. Ударите на аргарната реформа засягат най-вече едрите земевладелски собственици и тези, които дават своята земя под аренда. Те й се противопоставят с всички възможни средства.
Управлението на БЗНС се характеризира с всестранно подпомагане на кооперативното движение. Значително се увеличава броят на различните видове земеделски кооперации, обединени в Общ съюз на българските земеделски кооперации. Те се грижат за кредитното обслужване на селското население, за продажбата на произведената селскостопанска продукция, за доставката на необходимите потребителски стоки и пр. Една част от тях се занимава и с производствена дейност. На много места в страната са основани и горски трудово-производителни кооперации, риболовни сдружения и др. Важна роля в кооперативното движение, което се ползва с непосредствената подкрепа и закрила на държавата, имат т.нар. земеделски синдикати, обединени в Земеделска синдикална централа. По-голямо разпространение от тях имат водните и тютюневите синдикати.
Със Закона за народната просвета от 1921 г. в страната е въведено задължително 7-годишно основно образование. Разширен е достъпът до средните училища, насърчава се професионалното и специалното образование. Обучението в началните, основните и средните училища придобива практическо-приложен характер. Съдадени са институти за прогимназиални учители, а съществуващите педагогически училища стават с петгодишен срок на обучение. Към Софийския университет са открити четири нови факултета – Агрономически, Медицински, Ветеринарномедицински и Богословски. Прокарана е и правописна реформа, с която се опростява правописът.
По време на управлението на БЗНС са приети закони за устройството на войската, пограничната стража и жандармерията, с които се отнема правото на царя да бъде главнокомандващ и правителството поставя тези сили под свое ръководство. Прокарани са и редица реформи в областта на правораздаването: създаване на подвижни мирови съдилища, учредяване на изборни селско-общински съдилища и пр. От финасовите реформи важно значение има въвеждането на данък върху общия доход и данък върху дружествата. Приет е Закон за отчуждаване на здания за държавни, окръжни и общински нужди, засягащ интересите най-вече на градската буржоазия. Правителството гласува и закони за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им.
Реформаторската дейност на БЗНС е силно затруднена от непрекъснатите атаки и обвинения от страна на всички политически партии в страната. Не по-малко силен е натискът и от международните контролни органи, които се месят грубо в дейността на правителството и парламента и дори налагат оттегляне на законопроекти, отмяна на отделни текстове на приети закони или неприлагане на цели закони.
Външната политика на самостоятелното правителство на БЗНС е насочена преди всичко към извеждане на страната от международната изолация, изграждане на мирни добросъседски отношения на Балканите и спечелване на доверието на страните, подписали мирния договор с България. Кабинетът на Ал. Стамболийски прави многобройни опити за сближаване с Франция, Италия, Англия. Премиерът, който е и министър на външните работи, няколко пъти посещава столиците на тези страни, но не намира необходимото разбиране и подкрепа на своя външнополитически курс. С особен интерес се следи неговата 100-дневна дипломатическа обиколка в края на 1920 г. и началото на 1921 г. Като пробив в това отношение обаче може да се смята приемането на България в Общността на народите на 16 декември 1920 г. и сключване на споразумение за благоприятна промяна в изплащането на репарационния дълг (март 1923 г.).
По-благоприятно развитие в началото на 20-те години бележат отношенията на България с Полша, Чехословакия и Румъния. Земеделското правителство се отнася доброжелателно и към Съветска Русия, но поради силния натиск от страна на западните държави, които заплашват България със санкции, то не се решава да възстанови дипломатическите отношения с нея.
Изключително активни са усилията на земеделското правителство за сближение със Сръбско-Хърватско-Словенското кралство (Югославия от 1929 г.). Кабинетът търси тесни контакти с Белград, за да смекчи денационализаторската политика на сръбските управници спрямо българите във Вардарска Македония. В крайна сметка, на 23 март 1923 г. в Ниш между двете страни е подписана спогодба за уреждане на някои от спорните въпроси. Българската дипломация прави големи отстъпки, които засягат съдбата на населението в Македония. Те стават повод за ново изостряне на конфликта между правителството и ВМРО, защото предвижда преследване на формираните от организацията въоръжени чети и съвместна охрана на границата. С отслабване на българските претенции в Македония кабинетът цели да получи подкрепа в борбата за излаз на Бяло море през Западна Тракия, но това не става.
Така при управлението на БЗНС България за първи път след Освобождението дава предимство в своята външна политика на Тракийския въпрос. Правителството на Стамболийски установява добри отношения с Турция. По време на протичащата гръко-турска война България приема на своя територия разбитите от Гърция турски войски в Източна Тракия и хиляди турски бежанци. Опитите на Стамболийски да възстанови контрола на България в Западна Тракия с турска помощ обаче завършват без успех. България не получава и предвидения в Ньойския договор излаз на Бяло море.
Външнополитическото поведение на България до голяма степен е предопределено от Ньойския договор и от цялата следвоенна система от международни споразумения. Страните-победителки внимателно следят всяка стъпка на българската дипломация и реагират по изгоден за тях начин. Макар и твърде ограничено в своята дейност, земеделското правителство упорито и настойчиво търси възможности за провеждане на разумна и реалистична външна политика.
Управлението на БЗНС, проведените от него реформи и политическо поведение срещат общият отпор на традиционите политически партии. Загубили политическо влияние след Първата световна война, те започват да се обединяват, за да се противопоставят с общи сили на земеделците, които обвиняват в “оранжев болшевизъм”. Още през есента на 1920 г. Народната и Прогресивнолибералната партия се сливат и образуват Обединена народнопрогресивна партия (ОНПП). По пътя на обединението тръгват и трите либерални партии (Народнолиберална, Либерална и Младолиберална), който създават обща Националлиберална партия. През лятото на 1922 г. ОНПП, ДП и РДП основават т.нар. Конституционен блок, чиято основна цел е да възпре реформаторските експерименти на БЗНС и да възстанови нарушеното политическо статукво в страната.
С амбицията да се установи “здраво и силно управление”, през 1921 г. се формира Народният сговор – елитарна политическа групировка, включваща университетски професори, офицери, дипломати, банкери, индустриалци, партийни дейци (най-вече от средите на Народната партия), привърженици на ВМРО и др.
Същевременно през 1918 г. се полагат основите на Военния съюз. Създаден първоначално като организация с професионални функции, той се развива като важен обществен фактор. Негови лидери са Иван Вълков, Велизар Лазаров, Никола Рачев и др.
Недалновидната политика на цар Фердинанд и глобалните трусове на монархията в Германия, Русия, Австрия и др. поставят цар Борис III в много трудно положение. Александър Стамболийски подготвя проект за Конституция, при който монархията да съществува в България само до смъртта на младият български владетел. Така при управлението на БЗНС неговата основна задача е да запази монархическия институт в България.
Политиката на БЗНС спрямо Македония води до крайно изостряне на отношенията му и с ВМРО. През есента на 1922 г. нейни чети за кратко превземат Кюстендил, а министърът на външните работи Александър Димитров става жертва на политически атентат.
През пролетта на 1922 г. упорито се носят слухове, че врангелистите готвят въоръжен преврат. Земеделското правителство се възползва от случая, за да изгони от страната висшите руски офицери и да разтури техните военни формирования, като ги разпръсне на малки групи из провинцията.
В отношението си към другите политически партии БЗНС предприема някои авторитарни мерки. Най-съществената от тях е създаването на Земеделска народна гвардия (“Оранжевата гвардия”) – своеобразни бойни ядра на Земеделския съюз. Налага се и цензура върху печата. Остър сблъсък между правителството и Конституционния блок избухва на 17 септември 1922 г. За тогава лидерите на Блока насрочват своя първи събор в Търново. За да го провалят управляващите организират на същото място и по същото време Конгрес на цвеклопроизводителите. По влакове и гари лидерите на Блока са малтретирани от селяните, които се придвижват към Търново. Ръководителите на блоковите партии са арестувани.
През ноември 1922 г. се провежда референдум за даване под съд на правителствата на Иван Гешов (1911-1913 г.), Стоян Данев (1913 г.) и Александър Малинов (1918 г.). В този референдум БЗНС и БКП (т.с.) гласуват с обща листа и 2/3 от гласувалите подкрепят предложението.
Към края на 1922 г. и началото на 1923 г. отношенията между БЗНС и комунистите се изострят. Земеделците смятат, че БКП е техен главен противник. От своя страна комунистите третират Земеделския съюз като “Партия на селската буржоазия” и отказват всякакво сътрудничество с него.
По същото време в БЗНС се разгарят вътрешнопартийни борби и противоречия. Крайно левите земеделци формират т.нар. Комитет за селска диктатура и настояват за провеждане на още по-радикални реформи. От кабинета са отстранени Марко Турлаков и Райко Даскалов. В преустроеното правителство за министър на вътрешните работи е назначен Христо Стоянов, а за министър на войната – Константин Муравиев. В Земеделския съюз се оформя открита опозиция на ръководството на съюза и на правителството.
Разединението на БЗНС поставя под съмнение мнозинството на земеделците в ХIХ-то ОНС. Затова Ал. Стамболийски се ориентира към предсрочни парламентарни избори. За да си осигури техния успех е приета поправка в Избирателния закон, която силно облагодетелства партията, класирала се на първо място. Така в изборите на 22 април 1923 г. БЗНС печели 54 % от гласовете, но получава 212 места в парламента (86,5 %) срещу 32 на опозицията (15 мандата получава КБ).
Тези избори показват на опозицията, че тя не може да свали БЗНС от власт по легален път. Остава само пътят на конспирацията. Решаваща роля за него изиграва Военният съюз. Против правителството на земеделците са още Народният сговор, Конституционният блок, Дворецът, Църквата, ВМРО, българската дипломация, основната част от интелигенцията и др. социални групи. Така срещу земеделския режим се изправя много широк обществен фронт. Особено напрежение предизвикват изявленията на Стамболийски за изменение на Конституцията, за ограничаване на едрия капитал и др.
Земеделското правителство е предупредено за готвения преврат, но не взема ефикасни мерки за неговото предотвратяване. На 8 срещу 9 юни 1923 г. части от Софийския гарнизон и юнкерите от Военното училище овладяват без да се пролее кръв София. Земеделските министри са арестувани. На 9 юни 1923 г. е съставено широко коалиционно правителство начело с лидера на Народния сговор Александър Цанков (1879-1959 г.). То включва представители на Конституционния блок, Военния съюз, Народния сговор, Националлибералната партия и БКП (т.с.).
Ръководството на БЗНС не е в състояние да организира въоръжена съпротива на своите привърженици. При все това на много места земеделците въстават срещу новия режим – най-масово в Плевенско, Шуменско и Пазарджишко. ЦК на БКП (т.с.) обявява неутралитет в борбата между “градската” и “селската” буржоазия. Въпреки това някои комунистически организации също се вдигат на оръжие – в Плевенско, Карловско, Търновско и др. Навсякъде срещу въстаниците обаче действат армейски части и т.нар. Юнско въстание е потушено за около една седмица. В Пазарджишко съпротивата се води от Ал. Стамболийски, който по време на преврата е във вилата си край с. Славовица. На 14 юни 1923 г. той е жестоко убит.
По време на своето самостоятелно управление БЗНС извършва дълбоки реформи, но допуска и сериозни политически грешки. С държавния преврат на 9 юни 1923 г. българското общество навлиза в период на непрекъснати граждански конфликти, които продължават няколко десетилетия.
Първите години от развитието на България след Първата световна война минават под знака на Втората национална катастрофа, разореното стопанство, широкото обедняване на народните маси. С падането на БЗНС от власт завършва един уникален опит за прилагане на своеобразна обществено-икономическа алтернатива за развитието на страната. В идеите и практиката на БЗНС има множество социални елементи, които задоволяват нуждите на множеството от населението, но също и редица авторитарни действия, които противоречат на обективното развитие на икономиката. Лесното падане на земеделците от власт се дължи на обединяването на буржоазията срещу тях, на слабия им контрол върху армията, на главозамаймването на техните лидери. Самият преврат на 9 юни 1923 г. е част от множеството военни преврати в Европа след Първата световна война. Превратът е осъществен в името на Търновската конституция, но режимът, установен с него, е антидемократичен и репресивен и страната навлиза в период на непрекъснати граждански конфликти.

(5200 думи)

www.kabinata.com - Онлайн курсове