<= начало

Кандидат-студентски курс по история

 

ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 1

БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

/ 1939 - 1945 г./

Втората световна война е глобално политическо явление. В нейното навечерие в България е налице позитивно икономическо развитие,съчетано с формирането на личен режим на монарха. Двете опозиционни движения- буржоазното и комунистическото се противопоставят по различни съображения и с различни цели на оформящата се безпартийна политическа система. България извършва успешни външнополитически действия за осъществяването на пробив в изолацията на Балканите. На базата на икономическата обвързаност, страната ни се сближава и политически с Германия, която е голямата европейска сила, стремяща се към ревизия на договорите от Първата световна война. В този смисъл интересите на България принципно съвпадат с тези на Германия. По силата на историческата съдба отново, както и в Първата световна война, Германия единствена обещава реализация на националното обединение на българите и по тази и други причини българите отново са нейни съюзници.

В навечерието и през началния период на Втората световна война България е изправена пред съдбовен избор. От външнополитическата ориентация зависи не само решаването на нейните сложни и тежки национални проблеми, но и бъдещето на страната въобще. Решенията се вземат в изключително сложна международна обстановка. България посреща с облекчение започналото разпадане на Версайската система от мирни договори и очаква, че в скоро време ще рухне и Ньойският диктат.

В края на 30-те години в европейски и световен мащаб се оформят два лагера с противоположни интереси. От едната страна са създателите и пазителите на Версайската система, между които най-влиятелни са Англия и Франция, подкрепяни от САЩ. Срещу им се оформя силен блок от държави, в които фашистката идеология се трансформира в държавна политика.Това са Германия, Италия и Япония, които се борят за жизнено пространство и искат да разрушат статуквото. Фашисткият блок подкрепя, макар и сдържано, териториалните промени на Балканския полуостров,които са главна цел на българската външна политика. В същото време демократичните държави не дават никаква надежда да се осъществят подобни промени. Така създаденото положение, както и икономическата ни обвързаност с Германия, като че ли предопределят ориентацията на българското правителство.

На 1 септември 1939г. хитлеристките войски навлизат в Полша. Два дни по-късно Франция и Англия обявяват война на Германия. Последват ги и други държави. Така е поставено началото на Втората световна война.

На 15 септември правителството на Кьосеиванов обявява, че ще следва пътя на неутралитета. Вътре в страната обаче се води упорита борба по въпроса на нейната ориентация.Към Германия теглят мощни сили, между, които са народното социално движение на Ал.Цанков, Съюзът на запасното войнство, Съюзът на българските национални легиони, групата около бившия министър на войната ген.Муков и др. От своя страна цялата демократична опозиция, представена най-вече от демократи земеделци, социалдемократи и народняци, отправя поглед към Англия и Франция. БРП/к/ държи за установяване на приятелски и съюзнически отношения със Съветския Съюз.

Към средата на 1940г. в Европа настъпват главоломни промени. След кратка съпротива е разгромена Франция, а Унгария и Румъния се присъединяват към Тристранния пакт. Върху България се оказва натиск от много страни. През октомври цар Борис получава лично послание от английския крал. В него се отправя открита заплаха, че ако България допусне на своя територия немски войски,то тя ще се превърне в арена на военни действия.

Най-голям е натискът от страна на Хитлер, който се среща с българския монарх в Берлин и настоява за бързо присъединяване на България към Тристранния пакт. Така фюрерът би осигурил на войските си сигурен фланг при нахлуването в СССР.

Дипломатическо настъпление в България започва и Съветския съюз. На 25 ноември 1940г. в София пристига Аркадий Соболев, който предлага на българското правителство пакт за приятелство и взаимна помощ. Въпреки организираната от БРП/к/ акция в подкрепа на това предложение, царят и правителството на Богдан Филов отказват да го приемат.

Германската военна машина на Балканите е задвижена. В началото на 1941г. в Румъния се намират около 500 000 хитлеристки войници, които чакат сигнал за война с Югославия и Гърция. На пътя на тази огромна сила стои България. Правителството на Богдан Филов дава съгласие за присъединяване към Тристранния пакт и на 1 март 1941г. въвлича страната във войната като съюзник на фашистка Германия. България окончателно губи своя неутралитет. В края на 1941г. под натиска на Германия страната ни обявява символична война на Англия и САЩ. Като успех, макар и временен,на българската външна политика може да се приеме запазването на дипломатическите отношения със СССР /до 5 септември 1944г./ Важно значение за бъдещето на страната има и обстоятелството, че България не изпраща войски на Източния фронт.

Активен е и вътрешнополитическият живот в България в навечерието на войната. Властта на монарха, който контролира правителството добива все повече характер на личен режим. С разтурянето на 24-то ОНС през октомври 1939г. царят нанася силен удар върху опозицията. Изборите за ново ОНС се провеждат в самия край на 1939г. и началото на 1940г. Те са организирани така, че осигуряват абсолютно мнозинство на близките на двореца политически кръгове. Съгласно Наредбата законни избори се провеждат в колегиите, където е регистриран само един кандидат, който направо се провъзгласява за депутат.

Царят подготвя страната за нова политическа ориентация. Кабинетът на Г.Кьосеиванов, който поддържа дружески връзки с Англия и Франция, става неудобен и на 15 февруари 1940г. Борис III вика на - власт проф.Богдан Филов.

Новият премиер, привърженик на политиката за сближение с Германия, започва да провежда антидемократична политика. Под негово ръководство правителството прибягва към изключителни законодателни мерки. През април НС гласува Закон за гражданската мобилизация, който силно ограничава гражданските права и свободи и приспособява страната към тежките условия на войната. През ноември 1940г. правителството въвежда купонна система, чрез която се огранича вътрешната консумация и се осигуряват по-големи количества храни за износ, предимно за Германия.

По подобие на хитлеристите, българските властници започват да прокарват фашистки закони. На 24 декември 1940г. НС гласува закон за защита на нацията, който поставя българските евреи вън от законите на страната. През 1942г. по настояване от Берлин, правителството засилва тяхното преследване и ограничава и премахва гражданските и човешките им права. През 1943г. от София в провинцията са интернирани 25 000 евреи.

Държавата облага евреите с еднократен данък върху тяхното имущество, който е толкова голям, че много хора се разоряват, след като го платят. Цялата дейност, свързана с преследването на евреите, се ръководи от специално създадена институция - комисарство по еврейските въпроси.

Опитът на фашистка Германия да наложи изпращането на българските евреи в концентрационни лагери, не успява. На това злодеяние категорично се противопоставя българската демократична общественост, с чието мнение се съобразява и цар Борис III. Така България става една от малкото европейски държави, успяла да спаси своите евреи.

Друга е съдбата на евреите в т.нар. нови територии /Западна Тракия и Македония/. В началото на 1943г. българските власти събират над 11 000 евреи в предварителни лагери и според предварително подписано споразумение с Германия ги изпращат в концентрационни лагери.

Властта се опитва да сложи под свой контрол и подрастващите. На 29 декември 1940г. е гласуван Закон за организиране на българската младеж. Създадената организация “Бранник” твърде много прилича на фашистката "Хитлер юнген”. Младите хора в България изразяват отношението си към този акт с хиляди протестни писма и телеграми до НС, в които се настоява за запазване автономния характер на младежките организации, на техните традиции и демократично устройство.

Появата и разрастването на въоръжената съпротива в България се използва от правителството за промени в законодателството. НС приема ново допълнение към ЗЗД, като почти всички негови членове предвиждат смъртно наказание.

През лятото на 1943г. България е обхваната от политическа криза причинена от погрешната външнополитическа ориентация на страната. Кризата се изостря след 28 август, когато умира Борис III. Престолът заема малолетният му син Симеон II. За регенти са определени принц Кирил, Б.Филов и ген.Никола Михов, но техният избор е неконституционен, защото е направен не от Велико, а от ОНС. След избора на регентите се съставя ново правителство, оглавено от Добри Божилов. В него влизат хора, които са за приятелски отношения с Германия.

През януари 1944г. в България започва създаването на специална военно-полицейска организация - жандармерията, която се "слави" със своята жестокост. Нейното предназначение е да преследва и да унищожава партизаните, да предотвратява и потушава бунтове, забранени манифестации и др. На места са създадени и концентрационни лагери, където се изпращат опасни за правителството политически лидери и обществени дейци.

На 10 юни 1944г. е формирано ново правителство, начело с Иван Багрянов. Лостовете на властта, обаче, остават в ръцете на регентите и мощния военно-полицейски апарат. Опитът на новото, правителство да направи завой във външната политика на страната остава безуспешен.

В стопанско отношение Втората световна война няма онези тежки последици за България, както предишната война. Страната не взема пряко участие във военните действия, а и мобилизираните в армията мъже са много по-малко. През април 1940год. е създадена Дирекция за гражданска мобилизация, която се грижи за рационалното организиране на производството, за снабдяването на населението и издръжката на нуждаещите се, за регулирането на търговския обмен. Освен това Дирекцията координира инициативите на отделните стопански ведомства и води борба срещу спекулата.

В развитието на българската икономика в годините на войната се очертават два етапа. До март 1941г. тя не изпитва тежки сътресения и въпреки намаления внос на суровини и промишлени произведения, страната все още разполага с местни запаси. Положително влияние оказва и присъединяването към България на "новите земи" /Западна Тракия и Македония/ и Южна Добруджа.

От средата на 1940г. икономическото положение на България започва да се влошава. Страната е прикачена към фашисткия лагер и правителството се съгласява да поеме изхранването на голяма част от хитлеристките войски, разположени на Балканите. Засилва се ограбването на стопанството от Германия, която към края на войната държи в ръцете си 4/5 от българския външен стокообмен.

В навечерието на Втората световна война пред България се открива възможност да търси пътища за благоприятно решаване на националния проблем. Българското правителство предявява по-определено своите претенции за промяна на статуквото, без да напуска принципа на неутралитета.

На 19 април 1939г. министър-председателят Г.Кьосеиванов изпраща до българските легации в чужбина директива № 19, съдържаща инструкции по въпроса за българските териториални искания. На първо място в дипломатическите усилия на България е поставен въпросът за освобождение на Южна Добруджа Сред някои Велики сили, а .и в съседни държави, се забелязва положителна за България промяна в позицията им по добруджанския въпрос.

На второ място в директива № 19 е поставен тракийският въпрос. България настоява да й бъде върната Западна Тракия, през която минава нейният излаз на Егейско море. Г. Кьосекванов споменава и за Западните български покрайнини, но по основния проблем, който вълнува българската общественост-македонският въпрос, той мълчи.

По Добруджанския въпрос България получава подкрепа от няколко посоки. Германия упражнява натиск върху Румъния относно българските териториални искания, за да може един ден да афишира тази своя заслуга. Самият Хитлер определя териториалните претенции на България като напълно основателни. СССР също обявява публично, че Южна Добруджа трябва да бъде върната на България. Англия също променя в благоприятна посока своята позиция, но категорично подчертава, че е против български излаз на Егейско море.

В същото време Румъния изпада в международна изолация. Почти всички нейни съседи предявяват териториални искания, а тя няма на кого да разчита за помощ. Франция е разгромена, а Англия е принудена да се грижи за собственото си спасение.

При това положение Румъния приема да разговаря с България за връщането на Южна Добруджа. Официалните преговори започват на 19 август 1940г. в румънския град Крайова те вървят бавно и мъчително. Борис III категорично отхвърля военното решение на проблема, предложено от Б.Филов, и търси съдействието на Германия. Под натиска на Хитлер договорът е подписан на 7 септември 1940г., а прокараната граница, тази от 1913г. е обявена за "окончателна и вечна”.

Радостта от постигнатия напредък по националния въпрос е помрачена от тежкия факт, че българите от Северна Добруджа трябва да напуснат родните си места. Крайовския договор съдържа клаузите, с които България се съгласява Северна Добруджа да бъде обезбългарена. В страната идват над 67 000 преселници. Така добруджанският въпрос, превърнал се във фактор на разединението и противоборството между две съседни държави, е решен с премахването на една несправедливост и връщането на Южна Добруджа на България и създаването на друга-прогонването на българите от Северна Добруджа.

Вторият по значимост въпрос на националната политика на България, според директива № 19 – тракийският - се поставя още при присъединяването на страната ни към Тристранния пакт. Тогава Италия и Германия признават българските права над една територия “приблизително” между Струма и Марица.

След като в началото на април 1941г. германските войски бързо разгромяват Гърция, на 20 април войските на Втора българска армия навлизат в Западна Тракия. Германия предава на България Беломорието за временно администриране. На 3 май 1941г. правителството решава да образува Беломорска област, с център Ксанти. В новата административна единица е включена не само Западна Тракия, но и Егейска Македония до р.Струма, както и островите Тасос и Самотраки

Етническата ситуация в Беломорието е променена радикално. По-голямата част от българите са прогонени в България, а на тяхно място са настанени гръцки бежанци от Мала Азия. Важна задача на българското правителство в областта на демографската политика е да върне бежанците по родните им места.

България изразходва големи материални ресурси и за възстановяването на българските национални институции в Беломорска област. Сериозно внимание се отделя на учебното дело. Нараства броят на началните училища, възстановяват се старите български гимназии и се откриват нови. През 1944г. В Беломорска Тракия има над 270 учебни заведения, в които се обучават близо 26 000 деца. Образователната политика в Беломорието служи на българската национална кауза, като прокарва принципите, залегнали в културния живот на България.

Важна национално-патриотична дейност в Беломорието развива и Българската православна църква.Още през април 1941г. Светият синод възстановява старите български епархии в Западна Тракия и Източна Македония, а месец по-късно командирова и първите свещеници от вътрешността на страната.

Свещениците и учителите, както и в минали години на изпитания, се превръщат в крепители на духа и националното съзнание у местното българско население.

Стореното от българските власти става в условията на ожесточена въоръжена съпротива от гръцка страна. През есента на 1941г. избухва т.нар. Драмско въстание, което е потушено безкомпромисно от българските войски. Въоръжените акции на гръцките партизани продължават до есента на 1944 г.

Победата на антихитлеристката коалиция не оставя никакви шансове на България да запази за себе си Беломорието. Всичко е решено още на конференцията в Ялта, през 1943г., където Сталин, Чърчил и Рузвелт начертават новите зони на своето влияние. Десетки хиляди бежанци от Беломорието за пореден път поемат тежкия, но спасителен за тях път към старите предели на България. В началото на октомври 1944г. между правителствата на България и Гърция е подписан специален протокол, с който се урежда преминаването на цялата местна администрация в ръцете на гърците. Така на българското управление в Беломорието практически е сложен край.

В Македония българите приемат германските войски като освободители. Навсякъде населението демонстрира, своята българска национална принадлежност, В първите дни след окупирането на Македония възниква вакуум в нейното управление. При тези условия се появяват т.нар Български акционни комитети, които регулират отношенията с германските окупационни войски и уреждат местното самоуправление. Под ръководството на Централния акционен комитет навсякъде из Македония властта е заета от местното българско население. След като в областта се установяват официални български власти, акционните комитети се разпускат, а техните кадри се вливат в редовете на новата администрация.

Македония не е включена изцяло в пределите на България. Германия създава много усложнения и проблеми, като задържа цялостното решаване на териториалните проблеми. Македония и Тракия са определени като територии под българско административно управление - с временни граници. Идеята е да се държат в неяснота и напрежение българо-италианските отношения и да се пазят от изненади германските интереси на Балканите.

През войната населението на Македония изживява тежки дни. Българските власти му оказват сериозна подкрепа в освободените райони. От България се изпращат продоволствени стоки. По градовете и селата са открити стотици училища, в които децата за пръв път от много години се учат да четат и пишат на български език. През 1942г. в Скопие отварят вратите си университет и театър.

В останалата извън България Югозападна Македония живеят около 200 000 българи, които демонстрират своите народностни чувства още при навлизането на германските войски в този край. Въпреки германската окупация, местното българско население се опитва да изгради свое общинско самоуправление. Гръцките административни органи са ликвидирани, а за кметове са издигнати уважавани българи. Много скоро германското правителство разрешава на Гърция да възстанови своята администрация. По този случай правителството на България е отрупано с оплаквания и молби. Българите отказват да изпращат децата си в гръцки училища. Делегация на българите от Егейска Македония настоява за откриването на български училища, каквито е имало дори по време на османското владичество.

В края на Втората световна война териториалното статукво, в Македония е възстановено. Създадена е република Македония, като съставна част от Федеративна народна република Югославия. Полагат се усилия на антибългарска основа да се формира изкуствено македонска нация като нещо различно от българския народ и нация.

По време на Втората световна война България полага огромни усилия да разреши своя тежък национален въпрос. Като съюзник на Германия и Италия тя попада в лагера на победените и е изтласкана от Македония, лишена е от Егейското си крайбрежие и е принудена да се прибере в своите стари граници. Запазена е само Южна Добруджа. Българският национален въпрос като цяло е върнат на изходни позиции.

След 22 юни 1941г. международната обстановка се променя радикално. Нападението на Германия срещу Съветския съюз изправя пред смъртна заплаха целия демократичен свят. Започва процес на бързо консолидиране на всички антифашистки сили в световен мащаб.

В България най-решителна позиция срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници заема БРП/к/, която поема курс към въоръжена борба. В София, Пловдив, Варна, Русе и на други места се създават бойни групи, които организират подпалването на складове с горива, вършат саботажи по гари и предприятия, унищожават хитлеристи, полицаи, агенти и др. Българската полиция успява да разкрие и разгроми повечето от тях.

През лятото на 1941г. се появяват и първите партизански чети в Разложко, Дупнишко, Баташко, Севлиевско, Габровско и на други места. По същото време от СССР в България пристигат едни от най-подготвените в политическо и военно отношение кадри на БРП/к/, които попаднали в неблагоприятна обстановка загиват, без да донесат реална полза на делото.

На 17 юли 1942г. нелегалната радиостанция "Христо Ботев" оповестява от Москва програмата на Отечествения фронт. Тя призовава да не се допусне въвличането на България в престъпната война; незабавно оттегляне на българските войски, изпратени да потушават борбата на югославските народи срещу германската окупация; скъсване на съюза с хитлеристка Германия и прекратяване на износа на зърнени храни за нея; защита на българските интереси чрез търсене на споразумение с другите балкански народи; тясна дружба и сътрудничество със СССР, Англия, САЩ и другите свободолюбиви народи; възстановяване на политическите правдини на народа, особено свободата на печата, събранията и сдруженията; премахване на всички противоконституционни закони; не използуване на армията за противонародни цели; разтуряне на фашистките организации; изкореняване на расовата ненавист и др. Към тази програма, поставяща задачи от общонационално значение, може да се присъединят не само комунистите, но и всички демократични партии. На много места възникват нови партизански чети и отряди. През пролетта на 1943г. страната е разделена на 12 въстанически оперативни зони /ВОЗ/.

След разгрома на хитлеристите при Сталинград и Курската дъга страхът пада. През август 1943г. е образуван национален комитет на ОФ. В него освен БРП/к/, свои представители имат БЗНС"Пладне", политическият кръг "Звено", БРСДП и независимите интелектуалци. В Софийския комитет на ОФ се включват и представители на РП. Създадената политическа коалиция има сериозно влияние в българското общество. Въоръжената борба продължават да водят предимно комунистите и привържениците на БЗНС.

Освен комунистите срещу установения в България прогермански режим се борят голяма част от останалите политически сили. В основата на легалната нефашистка опозиция са особено влиятелните БЗНС"Пладне", ДП и БРСДП. В опозиция на режима са още "Звено", Демократическия сговор "Андрей Ляпчев", дейци на разтурения военен съюз, на бившите НП и ЛП.

Посочените политически сили са привърженици на парламентарната демокрация и отхвърлят нелегалните форми за борба. Повечето от тях не подкрепят въоръжената съпротива и залагат изцяло на легалната политическа дейност. Във външнополитически план Германия, изявила се като агресивна тоталитарна държава,не им импонира. Освен това те преценят, че тя отново ще бъде победена. Легалната опозиция в България се обявява против войната, за мирно международно сътрудничество. Нейните лидери изпитват симпатии към Англия, Франция и СССР.

Политическите сили от опозицията остро осъждат антисемитския Закон за защита на нацията. През следващите години те вземат участие в широкото народно движение за спасяването на българките евреи от физическо изтребление в лагерите на смъртта. Легалната опозиция посреща с остри критики присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941г. Тя призовава българското правителство да не се обвързва с никоя от воюващите сили.

Опозиционните сили задълго след това преминават в изчакване и пасивност. Техните лидери активизират своята дейност в края на войната. Д.Гичев /БЗНС “Врабча 1”/ и Н.Мушанов /ДП/ търсят и осъществяват контакт с официалните съветски представители в България. На 24 март 1942г. до регентите и до Министерския съвет е изпратена т.нар. Декларация на десетте, подписана от Н.Мушанов, К.Георгиев, Ат.Буров Кр.Пастухов, Д.Ричев, А.Гиргинов, П.Стайнов, К.Муравиев, Н.Петков и В.Димов, Опозиционните лидери искат: промяна на българската външна политика, оттегляне на българските войски от Сърбия, прекратяване на полицейския терор и подобряване на отношенията със СССР. Тези искания са отхвърлени от регентите и правителството

На 7 август опозицията излиза с нова декларация, подписана от четирима представители на ОФ Нейният дух и исканията, поставени в нея, са близки с тези от първата. Буржоазната опозиция е готова да формира правителство заедно с комунистите. \

През лятото на 1944г. политическата обстановка в България се променя благоприятно за антифашистките сили. Източния фронт наближава Балканския полуостров и това активизира съпротивителното движение в страната.

На 1 юни 1944г. на власт идва правителство, оглавено от Иван Багрянов. То продължава линията, възприета след големите поражения на Германия, да се отбягват допълнителни ангажименти към нея. Новите български управници правят опит да се дистанцират от Германия и да се помирят със СССР.

Българското правителство полага усилия и за прекратяване състоянието на война с Англия и САЩ. С тази мисия през юли 1944г. е натоварен Н.Мушанов.

Динамичното развитие на събитията, особено на Източния фронт, изпреварва българските властници. Притиснати от обстоятелствата, в края на август регентите решават да формират, ново правителство. То е съставено от К.Муравиев /БЗНС "Врабча-1”/ трима бивши демократи и Ат. Буров. ОФ отхвърля предложението да участва в кабинета и се ориентира към образуване на самостоятелно правителство.

Правителството на К.Муравиев просъществува само една седмица. За този кратък срок то възстановява конституционните права и свободи на гражданите, разтуря фашистките организации и XXV ОНС, дава пълна политическа амнистия и прекратява войната с Англия и САЩ. Новият кабинет се обявява за приятелски отношения със Съветския съюз, а на 5 септември скъсва дипломатическите отношения с Германия.

Въпреки това, правителството на СССР гледа с недоверие на новите български управници. На 5 септември 1944г. то обявява война на България. С този акт се търси и формален повод за влизането на съветските войски в България, за да се реализира предварителната договореност между силите от антихитлеристката коалиция за сфери на влияние. На 8 септември с.г. съветската армия преминава българската граница.

Благоприятната обстановка, създадена от присъствието на съветските войски край северната граница, позволява на ОФ да действа самостоятелно. Започва подготовката на въстание, съпроводена с политически стачки и митинги в по-големите градове на страната.

Решителния удар срещу правителството Главният щаб на Народно-освободителната армия насрочва за вечерта на 8 срещу 9 септември. В София са съсредоточени бойни групи и отделни партизански отряди. Към тях се присъединяват офицери, близки до "Звено" и Военния съюз, някои от които командват столични подразделения и части. С тяхна помощ е завзето военното министерство, а министрите-арестувани.

Призори на 9 септември София се намира в ръцете на ОФ. Съставено е правителство, начело с К.Георгиев, в което участват БРП/к/, БЗНС "Пладне" и “Звено”/ с по четири министерски кресла/ БРСДП и независимите интелектуалци/ с по две/. То оповестява първата си програма на 17 септември. Правителството се обявява за демократично развитие на България при наличието на плурализъм, парламентаризъм и равноправно изявяване на трите вида собственост-държавна, кооперативна и частна. Но до есента на 1945г. плурализмът в страната е твърде ограничен. Право на политическа изява имат само четирите партии на ОФ БРП/к/, БЗНС, БРСДП и новоучреденият Народен съюз "Звено".

Хегемонията на БНП/к/ в политическия живот на страната се изявява ярко при провеждането на Народния съд в края на 1944г. и началото на 1945г. Приемането на Наредбата закон за народния съд става при единодушното съгласие на всички ОФ партии. Под съдебна отговорност са привлечени над 11 000 души-административни и полицейски служители, военнослужещи от армията и жандармерията, лица, служили в българските подразделения в Югославия и Гърция. Произнесени са над 2000 смъртни присъди, като наред с отявлени престъпници смъртни присъди и други тежки наказания получават и хора, които не са извършили големи престъпления.

Правителството на ОФ полага големи усилия и за преодоляването на икономическите трудности. Стопанското положение на страната е много тежко, но въпреки всичко правителството успява да осигури необходимите минимални потребности от храна. Положени са значителни усилия за укрепване на българския лев, за ограничаване на инфлацията и за спиране спада на производството.

Новата власт използва всички институции и механизми, наследени от предишния режим, за регулиране на икономиката. През 1945г. се създава и един нов орган - Върховният стопански съвет, на когото се възлага да изработва краткосрочни и дългосрочни планове за развитието на народното стопанство.

За преодоляването на стопанските трудности допринася и големият трудов ентусиазъм на населението, който намира израз в т.нар трудово-културни бригади от града в помощ на селото, в многобройните инициативи за безплатен труд в комунално-битовото строителство и благоустрояването на селищата, както и съревнованието сред работниците от индустриалните предприятия, мините и транспорта.

Веднага след 9 септември 1944г. възниква движение за кооперативно обработване на земята и за създаване на занаятчийски кооперации. В селското стопанство се изграждат т.нар. трудово-кооперативни земеделски стопанства /ТКЗС/.

Във външнополитически план една от най-важните задачи на правителството на ОФ е включването на България във войната на страната на антифашистката коалиция. Това е от изключителна важност за страната ни, която до скоро е била в губещия войната фашистки блок.

България е задължена да участва във войната и с клаузите на примирието от 28 октомври 1944г., но нашата армия се включва в бойните действия далеч преди това. Още на 8-10 септември много от частите, изтеглящи се от Македония, влизат в бой с преследващите ги хитлеристки войски.

През втората половина на септември българското командуване формира четири армии, една от които е резервна. В началото на октомври трите армии - Първа, Втора и Четвърта- са съсредоточени на изходните си позиции на границата. Във военно-оперативно отношение нашата войска е подчинена на командването на Трети украински фронт.

Българската армия започва военните действия без достатъчно опитен команден състав. За командири са назначени възстановените офицери-деветнадесетомайци, уволнени от цар Борис III през есента на 1935г.. Въпреки цялата си всеотдайност, тези хора нямат опит във воденото на съвременна война, което проличава в хода на военните действия.

За българската армия в този последен етап на войната е характерен високият боен дух и проявите на масов героизъм.

Най-силното съединение на българската войска през първата фаза на войната е Втора българска армията с командир ген.Кирил Станчев. Тя се бие на десния фланг в непосредствен досег с частите на Трети украински фронт. На 8 октомври армията започва настъпление в посока град Ниш, разгромява елитна есесовска дивизия и на 14-ти с.м. превзема града. В следващия период армията провежда и мащабната Косово-подуевска операция, като навлиза дълбоко в планинската област Косово и води ожесточени сражения с упорито-отбраняващия се противник.

Първа българска армия с командир ген.Вл.Стойчев от 8 октомври заема изходни позиции в района Кюстендил-Гюешево в посока Скопие. По пътя си трябва да преодолее трите укрепени участъка на германците при Крива паланка, и при двата хребета- Стражин и Страцин. След неколкодневни ожесточени боеве Страцинската позиция е превзета, а на 14 октомври е превзет и Скопие.

Четвърта българска армия, командвана от ген.Б.Урумов /по-късно от ген. А.Сираков/, извършва Калимано-Брегалнишката операция, в направление Царево село – Щип - Велес. Тя също изпълнява поставената й задача. С това завършва първата фаза от участието на войската ни в заключителния етап на Втората световна война.

През втората фаза на войната България се включва във военните действия с една подсилена армия-Първа българска на ген.Вл.Стойчев. В края на ноември тя се съсредоточава в района между реките Сава и Дунав. От 18 декември започва с боеве форсирането на р.Дунав, след което заема позиции на брега на р.Драва южно от езерото Балатон

На 6 март 1945г. започва последната настъпателна операция на германската армия през Втората световна война-Балатонската. Един от ударите на тази офанзива е насочен срещу позициите на Първа българска армия. В ожесточените десетдневни боеве българските войници отстояват на масирания натиск на опитните германски части.

Командващият Трети украински фронт маршал Толбухин и върховното съветско командуване дават висока оценка за бойните действия на българската войска по време на Дравската епопея.

На 16 март 1945г. Първа българска армия започва Дравската настъпателна операция, която прераства в Мурската. След напрегнати и ожесточени боеве в началото на май българските части навлизат в Австрия, където срещат идващите английски части.

С цената на повече от 13 000 убити и над 30 000 ранени в двете фази, българската армия изпълнява достойно своя дълг и допринася за окончателния разгром на фашизма.

За България Втората световна война приключва през лятото на 1946г., когато в Париж е открита мирна конференция, на която трябва да се подпишат мирните договори със страните-сателити на хитлеристка Германия. Българската делегация полага големи усилия,за да запознае участниците в конференцията с някои важи истини: че тя не е била равноправен съюзник на Германия и е била жестоко ограбена от нея; че България вложила огромни за своите мащаби средства за модернизацията на Беломорска Тракия и Вардарска Македония, и че тя има изконно право да получи излаз на Бяло море. Всички тези усилия обаче са напразни. Българските искания не са удовлетворени, а подписания със страната ни договор-твърде суров. България не е призната за съвоюваща страна от антихитлеристкия блок, не са признати нито огромните загуби, нанесени й от Третия райх, нито средствата, вложени в "новите земи". Страната ни не получава излаз на Бяло море. Единственото, което се постига е признаването на границите от 1 януари 1941г., с което се запазва присъединяването на Южна Добруджа. България трябва да плати репарации на Гърция в размер на 45 млн. долара и на Югославия от 25 млн. Долара. Югославия се отказва от репарациите. В периода 1944-47г. тя получава от България различни помощи за повече от 52 млн. долара.

В годините на Втората световна война България се намира на границите между две епохи. Само за няколко години се създават условия страната ни да премине от една макар и ограничена, от балкански тип парламентарна демокрация към еднопартийна тоталитарна диктатура. От външнополитическа гледна точка, колкото и странно да изглежда, България е териториално уголемена с Южна Добруджа, но пълното национално обединение са оказва химера. Временното администриране на Вардарска Македония и Беломорска Тракия не можа да се превърне в траен факт, защото България е съюзник на Германия, която губи войната.

Участието на България в заключителната част на войната на страната на антихитлеристката коалиция и дадените жертви допринасят за отстояването на някакви позиции на Парижката конференция от 1947г. До откъсване на територии от България не се стига.

Годините на Втората световна война са време на тежки социални и политически сътресения и в унисон с коренно променилата се международна обстановка довеждат до кардинални промени в съдбата и бъдещето на България.

Историография и ист. литература:

-В.Ташкова –“България и Третият райх 1941-44г."

-Илчо Димитров-“Буржоазната опозиция в България 1939-44г.

-История на антифашистката борба в България 1939-44г.

-Д.Саздов и колектив-"История на третата българска държава"

-Ст.Трифонов" "История на България 1878-1944г."

-История на България 681-1960г.- II том.

 
други курсове: