ПОЛИТИЧЕСКИ БОРБИ В БЪЛГАРИЯ

1919 – 1923Г.

УПРАВЛЕНИЕ НА БЗНС

Периодът 1912–1918г. е един от най-трудните и съдбоносни в българската история. Само за шест години страната преминава през огъня на три войни и преживява две национални катастрофи, свързани със загуба на десетки хиляди човешки живота и огромни за нашите мащаби територии. За България военните конфликти имат тежки икономически и политически последици и нанасят непоправим удар върху националното самочувствие на българина. И ако участието на България в Първата Балканска война е неизбежно, свързано със защитата на българското национално единство, то Междусъюзническата война е плод на лични амбиции и политическа неувереност на монарха и управляващите правителства. Първата световна война дава възможност да се потърсят пътища за решаването на национално-териториалните проблеми, но тогава, по редица причини, е направен погрешен избор, който довежда до втора национална катастрофа, а впоследствие и до установяване на самостоятелно управление на БЗНС.

Политическите и икономическите реалности в България след подписването на Солунското примирие /29 септември 1918г./ налагат преустройство на кабинета на Ал. Малинов. През октомври 1918г. в коалиционното правителство е включен един земеделец – Ц.Бакалов. Б3НС се включва в управлението с надеждата да повлияе за премахване на окупацията, военното положение и цензурата и за прекратяване преследванията срещу въстаниците от Владая.

Този кабинет просъществува до края на ноември, когато Ал.Малинов подава оставка. Сформирано е ново правителство, оглавено от Теодор Теодоров. В широката коалиция БЗНС участвува редом с НП, ПЛП, ДП, РП и БРСДП/Об./ и получава три министерски кресла. По време на това правителство НС гласува Закон за политическа амнистия, който позволява на Ал.Стамболийски да излезе от положението на полу-легалност и да се включи в кабинета, а на Р.Даскалов – да се завърне от чужбина.

Твърде скоро земеделците разбират, че при това НС не биха могли да прокарат своите "крупни реформи" и започват да работят за разпускането на парламента. На проведените на 17 август 1919г. избори за XIX ОНС ясно се изразява олевяването на масите в България. Изборите са спечелени от БЗНС, следван от БКП, а старите традиционните буржоазни партии претърпяват провал. След продължителни преговори Ал. Стамболийски оглавява коалиционно правителство, в което влизат представители на БЗНС, НП, ПЛП и БРСДП /ш.с./ Една от първите стъпки на новото правителство на международната политическа сцена е подписването на мирен договор със страните от Съглашението. Договорът представен на българската делегация под формата на диктат, е подписан от Ал.Стамболийски на 27 ноември 1919г. в парижкото предградие Ньой. По силата на този договор Сърбия заграбва т.нар. Западни покрайнини /Струмишка околия, Босилеградско, Царибродско, села в Трънско и Кулско/, а Румъния – житницата на България-Южна Добруджа. Западна Тракия е окупирана от съглашенски войски, а по-късно е предадена на Гърция. Освен това България трябва да изплати в срок от 37 години репарации в размер на 2.25 млрд. златни франка и да предаде на съседите си в натура добитък, въглища и др. Ньойският договор драстично ограничава числеността на българската армия – нейният състав, заедно с полицията и граничната стража не трябва да надхвърля 30 хил.души.

Във вътрешно-политически план правителството на Ал.Стамболийски се заема да арестува и накаже членовете на бившето либерално правителство, което въвлича България в Първата световна война. Приет е и Закон за съдене и наказване на виновниците за Първата национална катастрофа.

Земеделците създават консорциум за търговия и износ на зърнени храни, който се очертава като дьржавно-кооперативен монопол и ограничава спекулата. Приет е и Закон за облекчаване на жилищната криза.

В края на 1919г. оглавяваното от БЗНС правителство е изправено пред трудната задача да се справи с избухналата голяма Транспортна стачка, която прераства в обща политическа. Срещу стачкуващите правителството хвърля полицията и оранжевата гвардия. Активните действия на земеделците и разединението в ръководството на стачката довеждат до нейния неуспех. На 19 февруари 1920г. стачката е прекратена и широките социалисти излизат от правителството.

След транспортната стачка Ал.Стамболийски търси начин да се освободи от опеката на своите коалиционни съюзници НП и ПЛП. 19-тото ОНС е разпуснато през януари 1920г. и са насрочени парламентарни избори за ХХ ОНС на 28 март 1920г.

Тези избори затвърждават тенденциите от миналите избори – БЗНС отново получава най-много гласове и 110 депутати в НС, следван от БКП, а за старите буржоазни партии резултатите са катастрофални. Въпреки успеха, земеделците не могат да формират самостоятелен кабинет. По тази причина се касират 13 депутати, главно от БКП, и на 21 май 1920г. Ал.Стамболийски оглавява самостоятелното правителство на БЗНС.

Когато земеделците поемат управлението на страната, те вече имат ясна идеология, основната заслуга за която принадлежи на Ал.Стамболийски. Според него в българското общество има няколко съсловия, основното от които е трудовото – селяните и работниците. Това съсловие е в основата на държавата и обществото и те съществуват и се развиват благодарение на него. Стамболийски смята, че България, в която около 80% от населението живее по селата, трябва да се управлява от селското съсловие. Така се ражда теорията за самостоятелната селска власт като основна форма на народовластие.

За да преодолеят изостаналостта на България и да приложат на практика идеята си за социална справедливост, земеделците реализират програма за реформи. Най-смела по замисъл и радикална по характер е аграрната реформа, с която БЗНС се опитва да реши най-болезнения въпрос у нас в следосвобожденския период – гладът за земя. НС гласува два закона, които имат отношение към проблема – за увеличаване размера на държавните земи и за трудовата поземлена собственост. Според тях всеки земеделски стопанин може да притежава максимален размер обработваема земя до 300 дка. Част от притежаваните имоти над определената норма се изземва срещу заплащане. За земеделците, които не обработват пряко своите земи, максимално допустимия размер възлиза на 40 дка, ако собственикът е сам и до 100 дка, ако има семейство. Създаденият държавен поземлен фонд оземлява малоимотните селяни, които в срок от 20 год. не могат да продават или даряват тази земя освен в полза на фонда.

Поземлената реформа показва, че земеделците смятат за жизнеспособно дребното и средното селско стопанство. Тази реформа има хуманен характер, но тя ограничава мащабите на едрите земеделски стопанства и възпрепятства модернизирането на българското селско стопанство. Аграрната реформа среща съпротивата на едрите земевладелци и на проспериращата част от средните селски стопани.

Важно значение за реформаторската политика на БЗНС има и Законът за трудовата повинност. Той задължава младежите, навършили 20год. и девойките – 16 год., да участват в строителството на ж.п. линии, шосета, мостове и др. съответно по 12 и 6 месеца. Трудовата повинност освен икономически има и друг важен смисъл. Тя позволява на лишената от масова армия българска държава да даде в скрита форма поне начална военна подготовка за младежите. Истинският смисъл на повинността става ясен след падането на военните клаузи на Ньойския мирен договор, когато България бързо и без проблеми създава боеспособна войска.

Съществен пункт от стопанската дейност на земеделското правителство заемат данъчно-финансовите реформи. БЗНС не се решава да въведе прогресивно-подоходния данък, но на този принцип изгражда данъка върху общия доход. НС приема Закон за данъка върху дружествата, който значително облекчава кооперациите. За да поощри развитието на кооперативното дело БЗНС, чрез народните, земеделските и кооперативните банки, осигурява изгодни кредити за кооперациите. Утвърждаващ кооперативната идея е и Законът за водните синдикати.

Линията на правителството на БЗНС за ограничаване на едрата собственост намира приложение и в Закона за отчуждаване на здания за държавна, общинска и окръжна нужда. Земеделците отдават голямо значение и на образованието, което реформират със Закона за народното просвещение. Въведено е първоначално задължително образование и е променена структурата на образователната система.

В интерес на широките слоеве от българското общество, земеделското правителство опростява правописа, поевтинява правосъдието и др.

Като цяло законодателната и реформаторската политика на БЗНС в много отношения противоречи на искрения стремеж на земеделците за просперитет на страната. В общи линии реформите на правителството на Ал.Стамболийски осигуряват условия за икономически напредък на дребните и средните производящи слоеве, на кооперативните сдружения и за социално-културен напредък. В същото време те се стараят да нанесат удар на едрия спекулативен капитал.

За най-добра форма на управление земеделците приемат конституционно-парламентарната, като имат особено отношение към монархическия институт. Въпреки, че са републиканци, те приемат, че премахването на монархията трябва да се отложи, защото страните победителки в Първата световна война гледат на цар Борис като на основен стабилизиращ фактор в страната. Републиканската нагласа на земеделците обяснява и отношението им към традиционните партии, които идеологът на БЗНС, Ал.Стамболийски, оприличава на политически котерии, изживели времето си и безполезни за обществото. БКП също не се ползува със симпатиите на Земеделския съюз. Това личи от Закона за народното просвещение, в който е залегнал принципа за местния контрол над образованието. Така земеделците се надяват да изгонят учителите-комунисти от класните стаи.

Външната политика на ръководеното от Ал.Стамболийски правителство се осъществява при крайно неблагоприятна за България обстановка. След Първата световна война страната ни изпада в пълна политическа изолация и не може да води самостоятелна политика. Основна задача на земеделското правителство е да преодолее натиска на силите-победителки и международната изолация и да постигне добри отношения със съседните държави.

Особено внимание правителството отделя на връзките си със Сърбо-Хърватско-Словенското кралство /Югославия/. Сближаването с него би изиграло важна роля, в подобряването на отношенията с Франция, в получаване на облекчения в плащането на репарациите. С отслабване на натиска в Македония, България желае да получи подкрепа в борбата си за излаз на Егейско море през Западна Тракия. Министър-председателите на двете страни Пашич и Стамболийски се срещат едва през есента на 1922г., а на 23 март 1923г. е подписана т.нар. Нишка спогодба между България и Югославия. Договорена е съвместна охрана на границата и преследване на въоръжените чети. Под ударите на спогодбата попада ВМРО.

За първи път след Освобождението България дава предимство в своята външна политика на тракийския въпрос. Между правителството на БЗНС и кемалистите в Турция се установяват дружески отношения. Българският кабинет тайно доставя оръжие на турските войски и се надява, че след разгрома на Гърция, България ще възстанови своите права в Западна Тракия.

Правителството на БЗНС не възстановява отношенията на България със Съветска Русия, но това едва ли е възможно при тогавашното международно положение. След една стодневна обиколка на Стамболийски в Западна Европа и някои източноевропейски страни са възстановени отношенията с Англия, Франция, Югославия, Чехословакия, Италия и др.

Управлението на Б3НС се съпровожда от остра политическа криза, която изживява страната. Авторитетът на старите буржоазни партии е силно уронен и за да оцелеят в бурния политически живот те започват да се обединяват. Процесът на тяхното сливане в основни линии приключва през 1920 год. Тогава трите либерални партии /ЛП, ПЛП, МЛП/ образуват Национал-либералната партия. Народната и Прогресивно-либералната партия се сливат в Обединена народнопрогресивна партия.

Наред с прегрупирането и консолидацията на опозиционните сили се наблюдава и появата на нови политически организации, които започват да играят важна роля в обществения живот на страната. В края на 1918 г. се полагат основите на Военния съюз. Създаден като професионална организация, впоследствие той се развива като важен обществен фактор. Той играе решаваща роля при извършването на два държавни преврата – на 9 юни 1923г. и на 19 май 1934г.

През есента на 1921г. на българския политически небосклон се появява и Народният сговор. Замислен като надпартийна формация, той се повръща в малочислена, но елитарна политическа сила, която играе важна роля в борбата срещу земеделското правителство.

Ролята на спойка, на обединяващо звено между буржоазните политически сили играе Великата масонска ложа на България.

Ново за политическия живот на страната е и силната БКП, която се налага като втора политическа сила след БЗНС. Политическата идеология на партията, която зове за въоръжена борба, намира благодатна почва в следвоенното българско общество, защото широките маси са обединени и революционизирани.

На 6 юли 1922г. е образуван Конституционният блок, в който своите сили консолидират Обединената народнопрогресивна партия, ДП и РДП. Сблъсъкът между правителството и новата политическа формация не закъснява. Конституционният блок насрочва своя първи събор за 17 септември 1992г. в гр. В.Търново. За да го провали, на същото място и в същия ден БЗНС организира контраакция – конгрес на цвеклопроизводителите. По влакове и гари лидерите на конституционния блок са малтретирани от хилядите селяни, които се придвижват към В.Търново.

БЗНС се надява, че чрез едни нови избори ще може да обуздае по парламентарен път своите политически противници и на 22 април 1923г. българският народ избира, ново ОНС. Земеделците въвеждат мажоритарната избирателна система и това им донася успех – те печелят абсолютно мнозинство в НС. Опиянен от своята победа, Земеделският съюз не вижда достатъчно ясно опасността от държавен преврат.

След като става ясно, че опозицията не може да свали Ал.Стамболийски по парламентарен път, за нея остава само пътят на конспирацията. Решаваща роля тук играе Военният съюз, чието ръководство определя датата на преврата за 8 срещу 9 юни.

Правителството на Ал.Стамболийски получава информация за подготвения държавен преврат и на два пъти обсъжда средствата за противодействие. Земеделците разчитат на армията и решават да арестуват ръководителите на Военния съюз, които своевременно успяват да се укрият. Призори на 9 юни частите от Софийския гарнизон и юнкерите от Военното училище завземат ключовите позиции на столицата – полицейските участъци, централната телеграфо-пощенска станция, централната ж.п. гара и др. Земеделските министри са арестувани по домовете им. Заговорниците изненадват и обезоръжават съсредоточените в София сили на “оранжевата” гвардия. Сутринта на 9 юни превратаджиите оповестяват новото правителство, начело с Александър Цанков. Неговият състав е много пъстър – представители в кабинета имат всички буржоазни партии, обединени в Конституционния блок, национал либералите, Народният сговор, Военният съюз и дори БРСДП / ш.с./ Извън правителството от опозиционните партии остава само БКП.

Моментът за нанасяне на удар срещу БЗНС е успешно избран. След изборите неговата бдителност се притъпява и обединените сили на буржоазните партии успяват да отстранят земеделците от власт. Правителството не може да очаква подкрепа и от БКП, с която е в много изострени отношения. В София БЗНС е парализиран от удара, но тук съюза няма сериозни позиции. В провинцията земеделците организират ожесточена съпротива. Най-масово е въстанието в Плевенско, Шуменско, Пазарджишко и др. На места то е подкрепено от комунистически организации, които не се подчиняват на ЦК на БКП.

В Пазарджишко въстаниците се ръководят лично от Ал.Стамболийски. Там въстанието придобива масов характер, но липсата на достатъчно оръжие и боеприпаси обуславя неговия неуспех. Ал.Стамболийски е предаден и заловен, а на 14 юни 1923г. е зверски убит в собствената му вила край Славовица. Скоро и в останалите краища на страната съпротивата на въстаниците е смазана. Започва нов етап в политическото развитие на България, изпълнен с ожесточени и кървави борби.

След две национални катастрофи в България се създава непозната дотогава политическа обстановка. Традиционните партии отстъпват, а позициите си укрепват левите сили и на първо място БЗНС, който сформира самостоятелен кабинет. Управлението на земеделците трае само три години и е безпрецедентно явление в тогавашната европейска политическа практика. Земеделското правителство предприема активни действия в различни насоки, но това довежда до поляризация на обстановката в страната. Превратът от 9 юни 1923г. не само не довежда до излизане от кризата, а я задълбочава. Впоследствие българското общество претърпява тежки социални и политически сътресения.

Исторически извори и литература:

- Д. Петрова – “Самостоятелното управление на БЗНС 1920-23 г.”

- В. Георгиев – “Народният сговор 1921-23 г.”

- Д. Саздов и колектив – “История на третата българска държава”

- Ст. Трифонов – "История на България 1878-1944 г.”

- “История на България 681-1960 г. – II том