ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

ХХІІ ВЪПРОС
БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1918-1919)
ВОЙНИШКО ВЪСТАНИЕ
През втората половина на 1918 г. положение-то на фронта рязко се влошава. Изпратените по селата нови реквизиционни комисии съби-рат от населението последните запаси от зър-но. Въпреки това храната не стига и воиници-те гладуват. Отслабва дисциплината, увелича-ва се броят на онези, които бягат от фронта. Срещу себе си българските войски имат нахра-нени и добре екипирани съглашенски части, които се подготвят за настъпление. Техният главнокомандващ генерал Франше д'Епре със-редоточава ударна групировка от около 57 хил. души с 566 оръдия, които се подготвят за нас-тъпление. Срещу нея стоят само две български дивизии, съставени от оголели и гладни вой-ници, подкрепяни от 158 български оръдия без достатъчно боеприпаси. На 14 септември за-почват настъплението Съглашенските войски. След ожесточени сражения на 18 септември е извършен пробив при Добро поле. Нахлулите през него кавалерийски части се насочват към Прилеп, а след това по долината на р. Вардар в посока на Скопие. Българските войски на запад от пробива остават в обкръжение. Деве-та Плевенска дивизия, командвана от ген. Г. Вазов, след кръвопролитни сражения при Дойранското езеро разгромява и отхвърля на-зад английските войски, които се опитват да настъпват на изток от р. Вардар. Своите пози-ции удържат Първа Софийска, Шеста Бдинска и Сборната дивизия. По-късно и тези части, заплашени от обкръжение, трябва да отстъ-пят.
Въпреки обещанията на Германия, България не получава подкрепления. И в този критичен момент страната разчита само на собствените си сили. Но сили повече няма. Претърпелите поражение воиски при Добро поле отстъпват към старите предели на България. Недоволст-вото на войниците е голямо. На 24 и 25 сеп-тември те образуват първите въстанически от-ряди. Сред тях се ражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на дейс-тващата армия. На път за Радомир се събират
около 4-5 хиляди въстаници и много повече неорганизирани войници. В София фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение. От затвора са пуснати Ал. Стамболииски и Р. Даскалов, които заминават за Радомир. Мдеята на пра-вителството е да използва тяхната популяр-ност сред войниците, за да се спре отстъпле-нието и да се стабилизира фронтът. При вида на окъсаните и изгладнели войници Р. Даска-лов решава да оглави тяхното въстание. След известно колебание променя своята линия на поведение и Ал. Стамболииски. На 27 септем-ври пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става репуб-лика. За неин председател въстаниците про-възгласяват Ал. Стамболийски, а за главноко-мандващ - Р. Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и треска-во подготвя настъплението срещу София. Не-говите основни сили се придвижват по шосе-то от Радомир през Перник за с. Владая. По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Командването на войските е поверено на ген. Протогеров. В по-мощ на правителството пристигат германски части, добре снабдени с артилерия и картеч-ници.
Към 28 септември събитията придобиват дра-матичен характер. При Захарна фабрика юн-керите спират влак с болни и ранени войници. Много безпомощни български синове са без-жалостно избити. Това злодеяние предизвиква негодувание сред жителите на София и сред въс-таналите войници. На следващия ден Р. Даска-лов иска ултимативно да му бъде предадена властта. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, около 8 хил. въстаници в три ко-лони настъпват към столицата. С бой е прев-зето с. Княжево. Други въстанически отряди достигат Горна баня и Бояна. Привечер нас-тъплението е спряно. Р. Даскалов се опасява от безредици и изстъпления в града. Забавянето дава възможност на правителстве-ните части да се организират и подготвят по-добре. Рано на 30 септември те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. Стотици от тях, които съхраняват живота си по бойни-те полета на три войни, падат убити край сто-лицата на своята държава.
ИЗЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ВОЙНАТА. АБДИКАЦИЯТА НА ФЕРДИНАНД
На 29 септември, в разгара на боевете край София, в Солун е подписано примирие за прекратяване на войната. България се задъл-жава незабавно да опразни завзетите от ней-ната армия земи, които до началото на вой-ната влизат в пределите на Гърция и на Сърбия; да демобилизира своята армия с изключение на три пехотни дивизии и четири пол-ка кавалерия; да събере и постави под контрола на съглашенски офицери оръжието на демобилизираните части; войските на запад от р. Вардар да останат в плен на Съглашението и германските и австроунгарските войски да напуснат България в срок от 4 сед-мици.
След Войнишкото въстание оставането на цар фердинанд на българския престол става невъзможно. Срещу него се обявяват и побе-дителите от Съглашението. На същото мне-ние са и лидерите на основните политически партии. При тезиусловия на 3 октомври 1918 г. с манифест цар фердинанд обявява своята аб-дикация. На престола той оставя първород-ния си син Борис. 30 хил. съкрушително са поразени Народно-либералната с 16 хил. гласа и Либералната (радослависти) - само 7 хил. гласа. Върху тях лежи тежката отговорност за въвличането на България в Първата световна война на страната на Централните сили. БЗНС няма необходимото абсолютно мно-зинство, за да състави самостоятелно прави-телство. След продължителни преговори Ал. Стамболийски формира коалиционен каби-нет с участието на Народната и Прогресив-нолибералната партия. При съществуващите обстоятелства новото правителство не може да води самостоятел-на политика. То е силно ограничено в своите действия както на международната сцена, така и вътре в България. За всяко негово ре-шение последната дума имат окупационните власти.
Една от първите стъпки на новия кабинет е да арестува членовете на бившето либерално правителство, което въвлича България в Първата световна война. Малко по-късно, на 22 ноември 1919 г., Народното събрание при-ема Закон за съдене и наказание на виновни-ците за Втората национална катастрофа. Ал. Стамболийски не може да постави веднага и
ПОДПИСВАНЕ НА НЬОЙСКИЯ МИРЕН ДОГОВОР
Катастрофална роля за развитието на Бълга-рия изиграва Ньойският мирен договор. Пре-товорите за оформяне на резултатите от вой-ната започват още в началото на 1919 г. По-ради противоречия сред победителите те се проточват до есента. Нашите съседи желаят териториално разширение за сметка на Бъл-гария. Като вижда техните апетити, българс-кото правителство предлага в Македония, Западна Тракия и Южна Добруджа да се проведат допитвания до населението (пле-бисцит), което само да реши към коя от бал-канските държави да се присъедини. Победи-телите отхвърлят това справедливо предло-хение. Те желаят да се разпореждат така, както повеляват само техните егоистични интереси.
Българските делегати са изолирани от прего-ворите, които решават съдбата на тяхната родина. Те са оставени без контакти с поли-тическите среди, а мирният договор е предс-тавен под формата на диктат. На 27 ноември 1919 г. Ал. Стамболийски подписва договор за мир между България и държавите от Съглашението в парижкото предградие Ньой. От страната са откъснати нови и ценни парчета земя. По западната граница Сърбия заграбва Струмишка око-лия, Босилеградско, Царибродско, села в Трънско и Кулско. Румъния отново слага ръка върху житницата на България - Южна Добруджа. Войските на Съглашението оку-пират Западна Тракия, която по-късно е пре-дадена на Гърция.
Победителите налагат на оголелия и изстра-дал народ, на разорената от войните българс-
ка държава да плаща репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка. Тази сума трябва да бъде изплатена в срок от 37 години. Бъл-гария е задължена да предаде в натура на своите съседи много добитък, хиляди тонове каменни въглища и др. Докато заобикалящите България държави разполагат с многочислени, въоръжени до зъби армии, тя може да има само малоброй-на наемна войска. Нейният състав, заедно с полицията и граничната стража, не трябва да надхвърля 30 хил. души. Решенията в Ньой се отразяват върху цялостното развитие на България. Наложеният диктат спъва стопан-ския напредък, тегне и върху политическото развитие. За дълъг период страната остава изолирана в международните отношения. С Ньойския мирен договор приключва тежък период от развитието на България. За кратко време българският народ преживява три вой-ни и две национални катастрофи. Материал-ните загуби и дадените жертви са огромни, а резултатите - отрицателни. Българите вли-зат във войните с увереността на народ, кой-то е тръгнал за свято дело - освобождението на поробените братя. Излизат от тях с неиз-мерима покруса от пропилените възможнос-ти и огромните безполезни жертви. До вой-ните българите имат самочувствието на на-род, на който принадлежи бъдещето. Иконо-миката и културата на България се развиват с бързи темпове, страната се утвърждава в международните отношения. След войните българите са с пречупен гръбнак, разбити илюзии и пропилени национални идеали. Враждата, безкомпромисните кървави битки се утвърждават като правило в политическия живот на страната. Те погубват живота на хиляди млади хора, поглъщат енергията на поколения българи.
Самостоятелно управление наБЗНС (1920-1923)
УСТАНОВЯВАНЕ НА САМОСТОЯТЕДНОТО УПРАВДЕНИЕ НА БЗНС
РЕФОРМИ НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО
Когато БЗНС поема управлението на страната, неговата идеология придобива вече ясен облик. Основната заслуга за това принадлежи на Ал. Стамболийски. Той е автор на т. нар. съсловна теория. Според нея в българското общество има няколко съсловия, основното от които е трудовото, към което лидерът на БЗНС отнася главно селяните. Трудовите съсловия са в осно-вата на държавата и обществото. Ал. Стамбо-лийски оприличава старите буржоазни партии на най-обикновени политически котерии, изжи-вели времето си и безполезни. От казаното следва изводът, че България, в която около 80 % от населението живее по селата, трябва да се уп-равлява от селското съсловие. Така се ражда те-орията за самостоятелната селска власт като основна форма на народовластието. В БЗНС членуват хора от различни прослойки на обществото, но най-вече от селото. Сред тях има бедни, средни и богати селяни. Като поли-тическа партия БЗНС защитава предимно ин-тересите на средните селяни, които дават тон в политиката на съюза и на правителството. Съюзниците на БЗНС в правителството - На-родната и Прогресивнолибералната партия, стесняват размаха на неговата дейност. След Транспортната стачка Ал. Стамболийски тър-си начин да се освободи от тяхната опека. На 20 февруари 1920 г. Народното събрание е раз-турено. БЗНС разчита на пълна победа в нас-рочените избори. Основание за това му дават не само променената политическа обстановка, но и приетият изборен закон, който изисква задължително гласуване. Изборите се провеждат на 28 март 1920 г. За старите буржоазни партии резултатите са ка-тастрофални. БЗНС получава 349 212 гласа и 110 депутати в Народното събрание. След него се нарежда БКП със 184 616 гласа и 50 места в парламента. По-нататък мандатите се разпре-делят както следва: Демократическа партия -24, Народна партия - 14, БРСДП (ш. с.) - 9, Прогресивнолиберална - 8, Радикалдемокра-тическа - 8 и Националлиберална - 6. БЗНС не разполага с необходимия брой депу-тати, за да състави правителство. По тази при-чина земеделците касират 13 народни предста-вители, главно от БКП. На 21 май 1920 г. Ал. Стамболийски съставя нов кабинет.
Самостоятелното правителство на БЗНС про-вежда реформи, каквито българското буржоаз-но общество до този момент не познава. Те имат за цел да намалят социалното напреже-ние в страната, да внесат по-голяма справедли-вост в живота на хората. Естествено основното внимание е съсредоточено върху селото, къде-то има много малоимотни и безимотни селя-ни. България е изпълнена с бежанци, които до войните също се занимават предимно със селс-костопански труд. Снабдяването на всички тези хора със земя се смята за належаща необ-ходимост. За целта трябва да се създаде позем-лен фонд. Провеждането на аграрна реформа се налага не само от програмата на новото правителство, но и от самия живот. Народното събрание гласува два закона, които имат отно-шение към проблема - за увеличаване размера на държавните земи и за трудовата поземлена собственост. Според тях всеки земеделски сто-панин може да притежава максимален размер обработваема площ (ниви, ливади, лозя и пр.) до 300 дка. За земеделците, които не обработ-ват пряко своите имоти, максимално допусти-мият размер възлиза от 40 до 100 дка. Ударите на аграрната реформа засягат пряко изключително онези, които дават своята земя под аренда. Реформите на земеделското прави-телство ощетяват отчасти и едрата градска собственост. Много държавни служби, учреж-дения и др. се разполагат в частни сгради. Пра-вителството изразходва от бюджета големи финансови средства за наеми. За да спести на държавата разходи, то пристъпва към отчуж-даване на тези сгради. Не се засягат само оне-зи от тях, които служат за жилища или за уп-ражняване на някакъв занаят. Важно значение има и Законът за трудовата повинност. Той задължава младежите, навър-шили 20 г., и девойките, навършили 16 г., да участват в строителството на железопътни ли-нии, шосета, мостове и др. съоръжения съот-ветно по 12 и 6 месеца. Законът допуска отку-пуването на трудовата повинност, което позво-лява на по-заможните да се освобождават от тази тегоба. Трудовата повинност има освен икономически и друг важен смисъл. Тя позво-лява на лишената от масова армия българска държава да даде в скрита форма поне начална военна подготовка на младежите. Неслучайно, когато падат военните клаузи на Ньойския до-говор, България успява бързо и без особени усилия да създаде боеспособна войска. В интерес на широките слоеве от българския народ земеделското правителство въвежда по-доходен данък, поощрява кооперативното дви-жение, поевтинява правосъдието и т. н. Проведените реформи засягат чувствително по-имотните слоеве в обществото. Нараства-щото сред тях недоволство се пренася и в по-литическия живот посредством опозиционните политически формации.
ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Външната политика на Ал. Стамболийски се осъществява при крайно променена и небла-гоприятна за България обстановка. От полити-ческия небосклон на Европа изчезват три мо-гъщи империи. Условията в международните отношения се диктуват от силите победителки в Първата световна война, най-вече Великоб-ритания и франция. А те гледат на България с омраза и презрение. Поради близостта на Бъл-гария до Русия и историческите връзки между двете държави и техните народи, установяване-то на съветска власт в бившата могъща импе-рия дава силно отражение и върху българската вътрешна и външна политика. След Първата световна война България се на-мира в пълна политическа изолация. Тя не може да води самостоятелна политика. Над нея тегне натискът на силите победителки. Ос-новна задача на Ал. Стамболийски и неговота правителство е да пробие тази блокада и да постигне добри отношения със съседните дър-жави.
Особено внимание правителството на БЗНС отделя на връзките със Сърбо-Хърватско-Сло-венското кралство (Югославия). България търси сближаване с него най-малко по две причини. През Югославия, според Стамбо-лийски, минава пътят за подобряване на отно-шенията с франция. Българското правителст-во се надява да получи поне облекчение по плащането на репарациите. С отслабване на натиска в Македония България желае да полу-чи подкрепа в борбата си за излаз на Егейско море през Западна Тракия. На 23 март 1923 г. е подписана т. нар. Нишка спогодба между Бъл-гария и Югославия. Двете страни поемат анга-жимент за съвместна охрана на границата в преследване на въоръжените чети. Под удари-те на спогодбата попада ВМРО. Нейните отно-шения със земеделското правителство се ощс повече изострят.
За първи път след Освобождението България дава предимство в своята външна политика на Тракийския въпрос. Важна роля за тази про-ориентация играе войната между Турция и Гърция в Мала Азия. Между правителството на БЗНС и кемалистите се установяват дру-жески отношения. България приема на своя територия разбитите в Източна Тракия от гър-ците турски войски и десетки хиляди бежанци. Ал. Стамболийски им позволява по-късно да заминат за Мала Азия и да продължат борба-та. Българското правителство храни надежди, че след разгрома на Гърция България ще възс-танови своите права в Западна Тракия и ще до-бие отново излаз на Егейско море. Правителството на БЗНС не възстановява от-нощенията на България със Съветска Русия, но това едва ли е възможно при тогавашното международно положение. То обаче не пречи да бъдат събирани зърнени храни за гладува-щите от Поволжието и разрешава тяхното из-пращане от България.
По време на своето управление Ал. Стамбо-лийски развива енергична и настъпателна дип-ломатическа дейност. Той посещава много ев-ропейски столици, открито и честно защитава българските интереси на всички международ-ни конференции.
ПОЛИТИЧЕСКИ БОРБИ
Управлението на БЗНС се съпровожда от ос-трата политическа криза, която изживява страната. Раните от войната още не са зараснали. Последиците от тях се чувстват върху целия обществен живот. Старите буржоазни партии и монархическият институт носят го-лямата отговорност за националните катаст-рофи и за пропилените надежди. Техният ав-торитет пред българския народ е силно уро-нен. В катастрофално състояние се намират либералните партии, които въвличат Бълга-рия в Първата световна война на страната на Централните сили.
За да оцелеят в бурния политически живот традиционните партии започват да се обеди-няват. Процесът на тяхното сливане в общи линии приключва през 1920 г. Тогава трите либерални партии (Либерална, Народнолибе-рална и Младолиберална) образуват Нацио-наллибералната партия. Наред с този процес в политическия живот на България се забелязва и нещо друго. Поя-вяват се нови политически сили, които за-почват да играят важна роля в живота на страната. В края на 1938 г. се полагат осно-вите на Военния съюз. Създаден първона-чално като организация с професионални функции и задачи, впоследствие той се раз-вива като важен обществен фактор. Негово-то присъствие в политическите борби е осе-заемо за целия междувоенен период. През есента на 1921 г. на българския полити-чески небосклон се появява Народният сго-вор. Неговите създатели го замислят като надпартийна формация. Той се превръща в малобройна, но елитарна политическа сила, която играе важна роля в борбата срещу зе-меделското правителство. Зад Народния сго-вор се прикриват старите опитни политици, най-вече от средите на бившата Народна партия.
Ролята на спойка, на обединяващо звено между буржоазните политически сили играе Великата масонска ложа на България. Ново за политическия живот на страната е и силната Комунистическа партия. Нейното влияние черпи сили от народното разочаро-вание след войните и катастрофите, от масо-
вото обедняване и революционизирането на народните маси. Крайната политическа иде-ология на БКП, която зове на въоръжена борба, намира благодатна почва в следвоен-ното общество. Тя се налага като втора по-литическа сила в страната след БЗНС. Укрепването на земеделското правителство и социалните му реформи засилват обедини-телните процеси в буржоазния лагер. На 6 юли 1922 г. след продължителни преговори е образуван Конституционният блок. В него консолидират своите сили Обединената на-родопрогресивна, Демократическата и Ради-калдемократическата партии. Сблъсъкът между правителството и Консти-туциониия блок не закъснява. Новата поли-тическа формация насрочва своя първи съ-бор за 17 септември 1922 г. в гр. Велико Тър-ново. За да го провали, на същото място и в същия ден БЗНС организира контраакция -Конгрес на цвеклопроизводителите. По гари-те и влаковете лидерите на Конституционния блок са малтретирани от хилядите селяни, които се придвижват към Велико Търново. Саморазправата на селяните с политически-те водачи на опозицията катализира напре-жението и изостря страстите. Важна политическа мярка на правителство-то на Ал. Стамболийски е референдумът от 19 ноември 1922 г. Огромното мнозинство от българския народ признава вината на стари-те буржоазни партии за националните катас-трофи. На съд са дадени не само лидерите на либералите, виновни за Втората национална катастрофа, но и членовете на бившите пра-вителства на Ив. Ев. Гешов, Ст. Данев (1912 - 1913) и Ал. Малинов - Ст. Костурков (1918).
Политическото напрежение в страната на-раства и от дейността на ВМРО. Нейните въоръжени групи и чети се разправят без съд и присъда със своите политически противни-ци. София и страната са залети от т. нар. ма-кедоьски убииства. Силен удар върху прести-жа на земеделското правителство нанася акци-ята на ВМРО в началото на декември 1922 г. Град Кюстендил е завзет от нейни чети, като местният гарнизон не оказва съпротива. Бавно, но сигурно сблъсъкът наближава. БЗНС се надява, че след една нова изборна победа ще може да обуздае по парламента-рен път своите политически противници. На 22 април 1923 г. се провеждат нови избори, които са спечелени убедително от него. БЗНС получава 569 139 гласа, т. е. 52,7 % от всички избиратели. Поради въведената нова избирателна система (мажоритарна) прави-телството вече разчита на 212 мандата в На-родното събрание срещу 16 на БКП, 14 на Конституционния блок и 2 на БРСДП. Опия-нен от своята победа, БЗНС не вижда доста-тьчно ясно наближаващата опасност от дър-жавен преврат.
ДЬРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 9 ЮНИ 1923 Г.
Изборите от април 1923 г. показват на опози-цията, че тя не може да свали правителството на Ал. Стамболийски по парламентарен път. Остава само пътят на конспирацията. Реша-ваща роля изиграва Военният съюз. Неговото ръководство определя датата на преврата за 8 срещу 9 юни.
Правителството на БЗНС получава информа-ция за подготвяния държавен преврат. На два пъти в началото на юни то обсъжда средства за противодействие. Военният министър Константин Муравиев уверява своите колеги, че армията ще защити законната власт. Взе-1 то е решение да бъдат арестувани ръководи-! телите на Военния съюз Иван Вълков, Вели-зар Лазаров, Никола Рачев и др. Те обаче ус-пяват своевременно да се укрият. По време на преврата Ал. Стамболийски се намира в родното си село Славовица (Пазарджишко). На 7 юни го посещава цар Борис III. Това внася известно успокоение у министър-пред-седателя. Призори на 9 юни частите от Со-фийския гарнизон и юнкерите от Военното училище завземат ключовите позиции на сто-лицата - полицейските участъци, централна-та телеграфопощенска станция, централната железопътна гара и др. Земеделските минис-три са арестувани по домовете им. Заговор-ниците изненадват и обезоръжават съсредо-точените в София сили на Оранжевата гвар-дия. Сутринта на 9 юни превратаджиите опо-вестяват новото правителство начело с Алек-сандър Цанков.
Неговият политически състав е много пъс-тър. Представители в кабинета имат всички буржоазни партии, обединени в Конституци-онния блок, Националлибералите, Народният сговор, Военният съюз и дори БРСДП (ш. с). Извън правителството от опозиционните пар-тии остава само БКП. За първи път в новата българска история е образувана такава широ-ка коалиция. Буржоазията създава свой ис-тински единен фронт и успява да обедини си-лите си както никога дотогава. Моментът за нанасяне на удар срещу БЗНС е успешно избран. След изборите неговата бди-телност се притъпява. Правителството не може да очаква подкрепа и от БКП, с която е в много изострени отношения. Ръководство-то на БКП обявява неутралитет, който се оказва много благоприятен за извършители-те на преврата.
В София БЗНС е парализиран от удара. Но тук съюзът няма сериозни позиции. Малко по-различно се развиват събитията в провин-цията. Там земеделците организират ожесто-чена съпротива. Най-масови са въстанията в Плевенско, Шуменско, Пазарджишко и др. На много места комунистическите организа-ции не се подчиняват на решението на ЦК на БКП и също се вдигат на оръжие. Големи ко-мунистически отряди действат в Плевенско, Карловско, Търновско и на други места. В Пазарджишко въстаниците се ръководят от Ал. Стамболийски. Тук въстанието също до-бива масов характер. Срещу себе си обаче въстаналите селяни имат добре въоръжена, организирана и дисциплинирана въоръжена сила. След тежки боеве армията установява контрол върху този край. Ал. Стамболийски е предаден и заловен. На 14 юни 1923 г. след дълги мъчения той е убит във вилата си край Славовица. Съпротивата на въстаналия народ срещу извършителите на държавния преврат е смазана. Стотици въстаници са из-бити. Много от оцелелите попадат по арести и затвори. Започва нов етап в политическото развитие на България, изпълнен с ожесточе-ни и кървави борби.
БЗНС спечелва всички проведени след война-та избори. У неговите ръководители се създа-ва впечатление, че те контролират изцяло по-литическия живот и властта в страната. Реал-ното положение е по-различно. Лидерите на старите традиционни партии имат богат по-литически опит. Те успяват бързо да органи-зират своите сили. Чрез Военния съюз те кон-тролират армията. На тяхна страна са дипло-матическият корпус, държавните служители и пр. Почти цялата интелигенция стои в опо-зиция на правителството. Конфликтът между властите и професорите в Университета за-вършва с победа на академичното ръководст-во. Самият БЗНС не е единен. В него текат разложителни процеси, които намаляват си-лите му. Българското село е зад БЗНС, но градовете подкрепят опозицията. Властта може да се крепи не само от широкото народ-но движение, но и от институции и механиз-ми, които са извън контрола на земеделците. Това обяснява защо те толкова бързо и лесно са отстранени от власт. Към всичко това би трябвало да се добави и фактът, че както ми-нистър-председателят Ал. Стамболийски, така и други ръководни дейци на БЗНС се главозамайват от властта. На тази основа те проявяват политическо късогледство, което се оказва фатално за тяхното управление.

www.kabinata.com - Онлайн курсове