ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

ХХІ ВЪПРОС
БЪЛГАРИЯ В БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912-1913)
СЬЗДАВАНЕ НА БАЛКАНСКИЯ СЪЮЗ
През XIX в. става ясно, че Османската импе-рия постепенно върви към своята гибел. На нейните балкански територии се раждат нови държави. Нито една от тях обаче не се създава върху своята естествена етническа територия. Нерешени остават тежки национални пробле-ми, които се превръщат в източник на напре-жение и войни.
Много проблеми разделят България от нейни-те съседи. Но има и нещо, което е в състояние поне временно да ги обедини. Всяка една от балканските държави има основателни терито-риални претенции към Турция, но нито една няма достатъчно сили, за да постигне самосто-ятелно целите си. Разпадащата се империя раз-полага все още с големи материални и човеш-ки ресурси, за да се справи с младите си съпер-ници.
Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. тласка България към вой-ната като средство за разрешаването на теж-ките й национални проблеми. Нейното прави-телство взема енергични мерки за превъоръ-жаване и подготовка на войската. Правят се дипломатически постъпки за сближение с Ру-сия, на чиято подкрепа се разчита в бъдещата война срещу Турция. През пролетта на 1911 г. цар фердинанд повиква на власт правителство начело с Ив. Ев. Гешов. То е съставено от две-те най-русофилски партии в България - Народ-ната и Прогресивнолибералната. Новото пра-вителство внася предложение в Народното събрание за промяна на чл. 17 от Търновската конституция. Новата му редакция позволява да бъдат сключвани тайни договори. Началото на второто десетилетие на XX в. е благоприятно за изграждане на съюз между младите балкански държави. Вече са напълно оформени двете големи военнополитически групировки - Съглашението (Антантата) и Централните сили. Но те все още не са готови и не бързат да започват война помежду си. Това дава шанс на балканските държави да проявят по-голяма самостоятелност в преслед-ването на своите цели. Стимул им дава и сла-бостта на Турция. Зачестяват военните бунто-ве, които рушат дисциплината и намаляват бо-еспособността на турската войска. В Албания
избухва въстание. Към средата на септември 1911 г. започва война между Италия и Турция за Триполитания и Киренайка (дн. Либия). В основата на изграждащия се Балкански съюз залягат отношенията между България и Сърбия. Продължителните преговори между двете правителства приключват на 29 февруа-ри 1912 г. с подписването на съюзен договор, придружен от тайна военна конвенция. Бълга-рия поема основните тежести на бъдещата война срещу Турция. В договора се извършва разпределение на балканските владения на им-перията. Сърбия признава на България безс-порното право да владее териториите на изток от Струма и Родопите. България, от своя стра-на, се отказва от всички претенции върху зе-мите на север и запад от Шар планина. В бъл-гаро-сръбския договор е предвидено от Маке-дония да се формира една автономна област. В случай че това не се постигне, двете правител-ства уговарят зоните на бъдещите си владения. В Северна и Северозападна Македония се ус-тановява т. нар. „спорна зона". Арбитър при нейното разпределяне трябва да бъде руският император. Тук ясно прозира ролята на Русия при изграждането на Балканския съюз. На 16 май 1912 г. е подписан таен „отбраните-лен" договор между България и Гърция, насо-чен срещу Турция. Посредническа роля играе Великобритания. Договорът е придружен от тайна военна конвенция, определяща силите, с които трябва да действа всяка една от страни-те. България се съгласява да предостави ЗСЮ хил. свои войници, а Гърция - само 120 хил. Не е уточнена бъдещата граница между двете дър-жави. Така най-важните проблеми - територи-алните - остават спорни и неуредени. Към Балканския съюз е привлечена и Черна гора. Между нея и България се сключва само устно споразумение.
Инициатор и основна страна в Балканския съюз е България. Тя сключва двустранни дого-вори с всеки от участниците, без те да са обвър-зани помежду си. Тези договори имат сериозни недостатъци и крият в себе си лесно предвиди-ми опасности. Неуредени докрай остават тери-ториалните проблеми. България поема огромни военни ангажименти, без да гарантира в доста-тъчна степен политическите цели, които прес-ледва в бъдещата война. Тя влиза в Балканския съюз, за да освободи Македония, а нейните войски се изпращат в Източна Тракия.
През септември 1912 г. отношенията между балканските съюзници и Турция се изострят. Султанът отказва да даде „пълна автономия" за християните в своите европейски владения, за което настояват България, Гърция, Сърбия и Черна гора. Войната става неизбежна. Не ус-пяват да я предотвратят и Великите сили, кои-то се страхуват да не бъдат въвлечени преж-девременно в нея. На 17 септември балкански-те съюзници обявяват обща мобилизация. Войната е обявена на 5 октомври. От съюзническите войски най-многобройна и силна е българската армия. България свиква под бойните си знамена близо 600 000 души. Основната част от войската е организирана в три армии, начело на които стоят способните генерали Васил Кутинчев, Никола Иванов и Радко Димитриев. Общото ръководство се осъществява от помощник-главнокомандва-щия ген. Михаил Савов и началник-щаба на армията ген. Иван фичев. Много от бежанците, дошли в България през последните години, не фигурират в мобилиза-ционните списъци. Хиляди чеда на Македония и Одринска Тракия горят от желание да взе-мат участие в освобождението на родните си места. По примера на българското опълчение от последната Руско-турска война, командва-нето на армията издава заповед за формиране на Македоно-одринско опълчение. За негов началник е назначен старият опълченец, гене-ралът от запаса Никола Генев. За кратко вре-ме и с голям ентусиазъм са формирани 12 дру-жини, които носят имена на градове от Тра-кия и Македония.
От български патриоти, бивши четници и вой-води на ВМРО, са формирани над 50 чети, ко-ито действат в тила на турската армия. Те во-дят партизански действия, нападат и вършат саботажи, събират разузнавателни сведения и защитават местното население от изстъплени-ята на башибозука.
Според плана на съюзниците техните войски трябва да настъпват в две стратегическо-опе-ративни направления - източнотракийско и македонско. Основните сили на Турция са със-редоточени в Източна Тракия. Тук тя разпола-га със силни крепости при Одрин и Лозенград. В Македония турското командване оставя по-малобройни и слаби военни части. Това улес-нява задачите на сръбските и гръцките войс-ки.
След началото на войната българските войски устремно настъпват в Източна Тракия. Пър-вите големи сражения закипяват на линията Одрин - Лозенград. Турската армия претърпя-ва поражение при селата Гечкенли, Селиолу и Ески полос, Петра, Ериклер и др. С неудържи-ми нощни атаки и с удар „на нож" храбрата българска пехота обръща противника в бягст-во. В боевете се отличава с точния си огън и артилерията. Турските войски панически отс-тъпват. На бойното поле те изоставят голямо количество оръдия, муниции и дават много пленници. Одринската крепост е обсадена, Ло-зенград пада без бой, изоставен под напора на легендарната трета армия на ген. Радко Ди-митриев.
Българското командване забавя преследване-то с няколко дни. Това дава възможност на турските войски да заемат позиции на линия-та Люлебургаз - Караагач - Бунархисар. Ре-шителните боеве започват на 15 октомври и продължават няколко дни. Първа и Трета ар-мии разгромяват съсредоточените на тези по-зиции турски войски, които възлизат на близо 130 000 души. Започва безредно отстъпление на югоизток. Турското командване успява да спре бягството едва на укрепената Чаталджан-ска позиция.
Разгромът на турската армия на линията Лю-лебургаз - Бунархисар е забележителен успех за българската войска. Нейните устремени на юг части излизат на Мраморно море и дости-гат на 40 км от Цариград. По същото време Втора армия на ген. Иванов стяга обръча око-ло Одрин. Устремно настъпва в Източните Ролопи и Македоно-одринското опълчение. След ожесточени сражения е освободена За-падна Тракия. При с. Мерхамли, ференско, се предава в плен Явер паша заедно с целия си корпус, който наброява повече от 10 000 души. В Македония, по долината на р. Струма, нас-тъпва усилената Седма рилска дивизия на ген. Тодоров. След устремни атаки още през пър-вия ден на войната е освободен гр. Горна Джу-мая.
Успешно се развиват и бойните действия по море. Малкият български флот предприема енергични и смели действия и успява да пара-лизира турските бойни кораби. Най-голям ус-пех е постигнат на 8 ноември 1912 г. Торпедо-носецът „Дръзки" торпилира турския крайцер „Хамидие" и го вади от строя. Свой принос във войната дава и младата бъл-гарска авиация. Тя извършва бойни и разузна-вателни полети. Появата на българските са-молети всява паника сред турците. Победи постигат и съюзниците на България, които имат пред себе си слаби противникови войски. Сръбската армия лесно преодолява съпротивата на турците и налага свой контрол върху долината на р. Вардар. Поражение на турската армия нанасят и войските на Гърция и Черна гора. Към края на октомври в Епир и Албания остават непревзети само Янина и Шкодра.
Изправена пред пълен разгром, Турция иска мир. На 28 септември Великият везир Кямил паша изпраща телеграма до цар фердинанд, в която изказва желание за сключване на при-мирие. България може да приключи войната при много благоприятни условия, но ферди-нанд има други намерения. На 4 ноември по негова заповед българските войски атакуват укрепената Чаталджанска по-зиция. Благоприятният момент обаче е изпус-нат. Турците вече разполагат със свежи пос-тъпления от Мала Азия. Сред българските войски вилнее холера, която коси хората. След два дни упорити боеве и тежки жертви атака-та завършва без успех. България трябва да приеме преговорите за мир, но вече при по-неблагоприятни условия. Примирието е подписано и на 20 ноември то влиза в сила. Преговорите за мир се водят в Лондон под контрола на Великите сили от Съглашението. Балканските съюзници искат от Турция всички земи на запад от линията Мидия - Родосто, а също и егейските острови. Високата порта, добила самочувствие след не-успеха на българската армия при Чаталджа, отхвърля това предложение. Преговорите се усложняват. Въпреки това в началото на януа-ри 1913 г. се очертават контурите на бъдещото споразумение. На 10 януари 1913 г. младотур-ците, начело с Махмуд Шевкет паша и Енвер бей (зет на султана), извършват преврат. Новото правителство заявява, че ще търси изход от неблагоприятното за Турция положение на бойното поле. Преговорите за мир са прекъс-нати.
Младотурците усилено подготвят своята ар-мия за настъпателни бойни действия. От ма-лоазийските провинции са докарани свежи войски. Германия изпраща тежко артилерийс-ко въоръжение. В края на януари турците из-вършват десант при Булаир и Шаркьой. След упорити боеве техните атакуващи части са разбити и отхвърлени от контраатакувалите ги български войски. Пропадат и опитите на турската армия да постигне успех при Чатал-джа. Турският план за настъпление се прова-ля.
В ранната пролет на 1913 г. България жъне нови славни победи. След устремни атаки на Втора армия Одрин е превзет на 13 март 1913 г. Турция отново „пада на колене". Пре-говорите в Лондон са подновени. На 17 май дипломатите слагат подписи под изработения мирен договор.
Турция отстъпва на своите противници всички земи на север и запад от линията Мидия -Енос и о. Крит. Албания е провъзгласена за независима държава. Временно над нея се ус-тановява протекторат на Великите сили. През Балканската война са освободени обширни те-ритории и многобройно население от оковите на разпадащата се турска феодална империя.
Християните снемат от гърба си суровия на-ционален и политически гнет. Създадени са условия за по-ускорено развитие и напредък на България.
ВТОРА БАЛКАНСКА (МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА) ВОЙНА
Противоречията и споровете между съюзни-ците започват много преди края на войната. Сърбия и Гърция настояват да се приложи принципът на окупация спрямо новоосвободе-ните земи. Това означава всяка една от тях да сложи ръка върху онези територии, които са окупирани от нейните войски. Започват да се проявяват грешките, допуснати от българска-та дипломация при изготвянето и подписване-то на договорите. Гръцкото правителство уве-домява българското, че желае да присъедини Егейска Македония. Установените тук гръцки войски се разпореждат, без да се съобразяват с българското етническо надмощие. Гърция се осланя и на факта, че съюзният договор не оп-ределя сферите на влияние в Македония. В Македония българите разполагат с мало-бройни и слаби военни части. Гръцката армия се държи предизвикателно. Постепенно, но упорито тя разширява своята окупационна те-ритория, като изтласква малобройните бъл-гарски гарнизони. Нараства ожесточението между България \ нейната западна съседка. Сръбските войсю окупират обширни територии на юг от т. нар спорна зона. В Белград не желаят да си спом нят за поетите договорни задължения. Офици-алните лица в Сърбия говорят, че българските градове Скопие, Прилеп, Битоля и др. сг „нови диаманти" от короната на сръбскж крал.
В хода на Балканската война постепенно на-раства и напрежението по северната границе на България. Геополитическото положение на Румъния не й позволява да вземе участие в разпределението на турското наследство в Ев-ропа. Още през есента на 1912 г. тя иска ком-пенсации срещу българското разширение и поради спазвания неутралитет и присъствиетс в Македония на около 70 - 80'хил. куцовласи, Румъния напомня, че пазела благоприятен заБългария неутралитет. Нищо, разбира се, не се казва за конвоите с оръжие от Германия, които преминават през нейната територия на път за Турция. След намесата на Великите сили България отстъпва гр. Силистра на Ру-мъния, но последната все още не се чувства удовлетворена.
Опасността от война между балканските съ-юзници активизира дипломацията на Велики-те сили. Германия и Австро-Унгария полагат усилия да задълбочат избухналите противоре-чия и да взривят съюза. В тези си домогвания те разчитат предимно на цар фердинанд и на някои крайни сили в България. Съглашението се опитва да примири противо-речието между България и нейните съседи. То се стреми да запази Балканския съюз с оглед на стратегическите си цели пред наближава-щата световна война. Русия съветва всички страни, замесени в конфликта, да се въздър-жат от военни действия. Особено внимание тя отделя на българо-сръбските отношения. Рус-кото правителство се опитва да проведе среща между министър-председателите на балканс-ките държави в Петербург, но и това последно усилие остава безуспешно. След бляскавите победи на своята армия Бъл-гария се оказва изолирана. Съседните държа-ви завиждат и се страхуват от нейното нараст-ващо влияние. Те обединяват усилията си и търсят възможност да съкрушат българската държава. Великите сили, ръководени от собст-вените си интереси, нямат желание, а и въз-можност да се намесят в този момент. Те се боят да не бъдат въвлечени преждевременно в голямата война.
Българското политическо и военно ръководс-тво не оценява своевременно надвисналата опасност. То все още се намира под въздейст-вието на големите победи, извоювани със си-лата на българското оръжие. Крайните, мак-сималистично настроени сили в българското се абсурдният лозунг: „Всичко или нищо". Не се вижда или не се оценява по достойнство всичко онова, което българският народ изво-юва с цената на пролятата кръв. Войските на Сърбия и Гърция почиват и ук-репват своите позиции в Македония. Прави-телствата на двете държави усилено се готвят за война. Те сключват таен договор за съвмес-тна борба срещу България. По нареждане на сръбския крал Петър е подготвен дори и ма-нифест за обявяване на война. Остава непо-пълнена само датата. Цар Фердинанд се оказ-ва по-дързък и на 16 юни 1913 г. заповядва на своите войски да започнат военни действия. Дипломацията на Централните сили постига своята цел. Германският канцлер Бертман-Холвег отбелязва: „Никой не знае как ще свърши войната между Сърбия и България, но едно ще бъде факт - който и да излезе победи-тел във войната, двата народа ще отслабнат и ще се ненавиждат един-друг." Българската армия не е готова за нова война. В боевете с турците нейните части дават мно-гобройни жертви. Хората са изтощени от про-дължителните сражения, лошо облечени и не-дохранени.
Българското военно командване не изработва ефективен план за война с Гърция и Сърбия. Вместо да събере своите сили в юмрук, то ги разпилява на огромно пространство от Видин до Солун. В началото на боевете част от войс-ките получават заповед за настъпление. (Вто-ра армия срещу гръцките сили, Четвърта ар-мия срещу сръбските.) Останалите армии ос-тават по местата си. Това прилича по-скоро на „игра на война" и от военна гледна точка е не-допустимо.
След извършеното на 16 юни нападение Русия заявява, че върху България ще падне цялата отговорност за войната. След два дни прави-телството на Ст. Данев, което в края на май заменя това на Ив. Ев. Гешов, нарежда да бъ-дат спрени военните действия, но вече е къс-но. Сърбия и Гърция се възползват от предос-тавения им случай и техните войски премина-ват в настъпление по целия фронт. Кипят ожесточени сражения. При това положение на 28 юни Румъния обя-вява война на България. На следващия ден и нейните войски преминават в настъпление срещу несъществуващ противник. В скоро вре-ме румънската армия завзема Северна Бълга-рия и нахлува в Софийското поле. Походът на Румъния преследва чисто грабителски цели. На 30 юни 1913 г. във войната се намесва и Турция. Нейните войски пресичат установена-та от Лондонския мирен договор линия Мидия - Енос и се нахвърлят върху Тракия. Мирното българско население, оставено без защита, е подложено на жестока сеч. България е изправена пред катастрофа, без нейната войска да е претърпяла поражение на
бойното поле. Примирието е сключено от но-вото правителство на В. Радославов, повикано на власт от фердинанд на 4 юли 1913 г. Бал-канските държави сключват мирен договор на 28 юли (10 август) в Букурещ. Мястото не е избрано случайно. То символизира ролята на Румъния в тези драматични за България съби-тия.
ПЪРВА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА
В Букурещ българските съюзници от Балкан-ската война и Румъния ограбват България. Сърбия взема Вардарска, а Гърция - Егейска Македония. За България остава малка част от тази област, известна като Пиринска Македо-ния. Близо 1 000 000 българи остават в тери-ториите, окупирани от сръбските и гръцките войски. Българското учебно и църковно дело тук е унищожено. Стотици свещеници и учи-тели лежат с месеци по затворите. Много от тях са физически унищожени. Десетки хиляди бежанци търсят спасение в България. На 16 септември 1913 г. България и Турция сключ-ват отделен мирен договор. Чрез него турско-то правителство узаконява своята реокупация на Източна Тракия. Част от Странджанския край, както и Западна Тракия, остават в Бъл-гария. От завзетите от Турция земи на север бягат близо 100 000 изгнаници. Всичко бъл-гарско там е подложено на унищожение. Ру-мъния заграбва Южна Добруджа. Тя взима обширна територия и прокарва границата си на 20 км по на юг в сравнение с първоначал-ните си претенции. Добруджанският въпрос навлиза в нова фаза на своето развитие. В двете войни България губи повече от 66 000 души - убити или умрели от болест. В броя на жертвите не влизат хилядите избити българи от Тракия и Македония. Страната излиза от войната ограбена, разпокъсана, с разнебитено стопанство. Близо 250 000 бежанци, потърси-ли спасение, препитание и подслон в българс-ката държава. Тежките последици от неразум-ната и авантюристична политика на ферди-нанд и управляващите политически партии остава да тегне десетилетия върху българския народ.
Ив. Ев. Гешов нарича стореното на 16 юни 1913 г. „престъпно безумие". Основания за по-добна оценка има достатъчно. Биха могли да се добавят и неща, които не се забелязват вед-нага. До тази страшна дата българите имат самочувствието на уверен в силите си народ. Те защитават Съединението през 1885 г., ста-ват най-силната държава на Балканите. В сто-панската и културната област България се развива с темпове, които дават основание да се говори за „българското чудо". Тежката на-ционална катастрофа пречупва този подем.

www.kabinata.com - Онлайн курсове