ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

ХІХ ВЪПРОС
УПРАВЛЕНИЕТО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ (1887 -1894)
ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА

Новият княз фердинанд пристига в Търново на 2 август 1887 г. Тук, в залата на Великото народно събрание, той полага клетва като княз на България. На 21 август с. г. Ст. Стам-болов е назначен за министър-председател и съставя новия кабинет. В него влизат и други-те двама регенти С. Муткуров и Г. Живков (заменил П. Каравелов), водачите на консер-ваторите К. Стоилов, Гр. Начович, а също и един от лидерите на Либералната (казионна) партия в Източна Румелия - Г. Странски. Но-вото българско правителство е съставено от хора, изразяващи интересите на онази част от българското общество, която стопански и по-литически е ориентирана към Централна и Западна Европа. То обединява силите както на старата, създала се по време на турското правителство буржоазия, така и на замогна-лите се след Освобождението хора. Персоналният състав на кабинета не обещава нищо добро за българо-руските отношения. Чрез него се търси сближаване със западните индустриални държави и Турция. През есента на 1887 г. са проведени избори за V ОНС. Ос-трите сблъсъци на места добиват характер на истински въоръжени бунтове. Властите дейст-ват безкомпромисно и неоправдано жестоко. Правителството съзнателно се стреми да не допусне до изборните урни своите политичес-ки противници. По тази причина много от из-браните народни представители получават незначителен брой гласове. В политическия живот на България се утвърждава една злока-чествена традиция - изборите се печелят от онази партия, която е на власт. Правителство-то на Ст. Стамболов се опитва да усмири свои-те противници с терор и насилие. Широко раз-пространена наказателна мярка стават т. нар. екзекуции на селата, които проявяват непокор-ство. В набелязаното село се изпраща за опре-делено време войскова част, която селяните са длъжни да снабдяват с храна и квартира. „Екзекуциите" се налагат съгласно със Зако-на за изтребление на разбойниците. На арести и изтезания са подлагани и политическите противници на правителството. Често на на-силие са подложени и представители на инте-лигенцията.
Търновската конституция гарантира свобода на печата, на събранията и сдруженията. Ст. Стамболов обаче отлично разбира ролята на
печата в политическата борба. Той полага го-леми усилия, за да лиши опозицията от трибу-на. Редакторите на вестници и списания биват арестувани, съдени и безпричинно осъждани на дълги години затвор. Правителството раз-работва специален Закон за печата, който е в противоречие с Конституцията. Дори частна-та кореспонденция се преглежда от специални служители. От тези години води началото си още една традиция с отрицателни последици. Правителството уволнява от служба онези чи-новници, които споделят политическите възг-леди на опозицията; лоялността към властта се поставя над професионалните качества. Това постепенно обезличава българските дър-жавни служители и ги превръща в политичес-ки хамелеони.
Лишена от възможността за нормална легал-на изява, опозицията залага на нелегалната борба. Заговорите се редуват с изпращане на въоръжени чети, сформирани в средите на емигрантите. Русофилската буржоазия и емигрантите офицери нямат цялостна органи-зация от национален мащаб. Те разчитат изк-лючително на военния преврат, за да свалят правителството от власт. Това внася допълни-телно ожесточение в и без това безпощадната политическа борба. Определена вина за из-раждането на политическия живот в страната носи и руската политика, която поощрява, подпомага морално и материално опозиция-та.
Най-организирана съпротива срещу режима на Стамболов оказват бившите съединисти от Източна Румелия. Те са ръководени от М. Маджаров, Ст. Бобчев и др. Заедно с тях дейс-тват привържениците на Драган Цанков. Из тези среди се формира политическата емигра-ция в Русия, Турция, Румъния и Сърбия. Това е т. нар. нелегална опозиция. Тя неуморно ор-ганизира заговори и бунтове. През 1890 г. майор К. Паница, който се полз-ва с голяма популярност сред бежанците от Македония, събира около себе си голяма част от офицерите в Софийския гарнизон. Самият майор Паница е убеден, че разрешаването на Македонския въпрос може да стане само с подкрепата на Русия. Но според него на пътя към подобряването на българо-руските отно-шения стоят Ст. Стамболов и княз ферди-нанд, поради което иска да ги отстрани от власт. Заговорът е разкрит. Министър-предсе-дателят действа безкомпромисно и одобрява смъртната присъда въпреки подкрепата, коя-то е получил от Паница по време на русофилските бунтове през 1887 г. При управлението на Ст. Стамболов радосла-вистите формират т. нар. легална опозиция. Между нея и властта няма принципни разли-чия. В лицето на В. Радославов българският княз съзира политическа фигура, много по-удобна от властния и своенравен Стамболов. През март 1891 г. е устроен атентат срещу Ст. Стамболов. Негова жертва обаче става ми-нистърът на финансите Хр. Белчев. На след-ващата година в Цариград е убит българският дипломатически представител Г. Вълкович, изтъкнат привърженик на правителствената политика. Политическите убийства не пома-гат на опозицията. Те логически водят до за-силване на репресиите срещу нейните после-дователи. Дори П. Каравелов е неоснователно арестуван, съден и хвърлен в Черната джа-мия. В борбата с опозицията и Русия Стамбо-лов е непреклонен. Той засилва репресивния апарат, който поглъща големи средства от държавния бюджет, толкова необходими за развитието на страната. Противоречия назряват и вътре в управлява-щия лагер. Най-напред от него се откъсва гру-пата на К. Стоилов и Г. Начович. Известно недоволство се чувства и от страна на самия фердинанд. Амбициозният млад княз, който иска не само да царува, но и да управлява, е засенчен от Стамболов. През първите години той потиска чувствата си, тъй като разчита на твърдата ръка на министър-председателя, за да се утвърди на престола. Самият Стамболов се опитва да наложи фердинанд като българ-ски княз в противодействие на руската поли-тика. През пролетта на 1893 г. правителство-то прокарва чрез свиканото Велико народно събрание изменение на Конституцията. Това улеснява женитбата на княза и открива въз-можност за създаване на династия.
ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Главният проблем на българската външна по-литика при управлението на Ст. Стамболов са отношенията с Русия. Императорското прави-телство освен че поощрява опозицията, води и активна агитация срещу признаването на фердинанд. Веднага след оповестяване на не-говото избиране Русия обявява, че то е неза-конно. Тя заявява, че не са спазени условията на Берлинския договор, а именно - да бъде получено съгласието на Великите сили. фер-динанд е наречен „узурпатор". При Високата порта постъпва остро възражение с настоява-не султанът да изпълни правата си на сюзе-рен. Под натиска на Русия Великият везир съ-общава в София, че заемането на княжеския престол от фердинанд е в противоречие с Берлинския договор. По внушение на Великобритания и Австро-Унгария обаче българското правителство заявява, че ще обя-ви България за независима държава. При това положение Турция спира да настоява за изпълнение на постановленията на договора. В продължение на много години Русия полага усилия да отстрани фердинанд и да помогне на русофилите да завземат властта. В тези свои стремежи тя среща упорита съпротива от страна на Великобритания и Австро-Унга-рия. Германия не желае да обтяга отношения-та си с Петербург, защото се опасява от нова война с франция, при която руският неутра-литет има голямо значение. По тези причини през 1887 г. между двете империи е подписан Договор за преосигуровка. Русия получава съгласието на Германия да брани своите пра-ва в България и на Балканите. Бисмарк обаче я предупреждава, че не ще одобри евентуална нейна военна намеса.
В противоборството си с руското правителст-во Стамболов има на своя страна Великобри-тания и особено Австро-Унгария. Император Франц-Йосиф окуражава фердинанд, като се обявява срещу намесата на Русия и заявява, че изборът на княза ще запази и за в бъдеще своя вътрешен характер. През разглеждания период са много добри от-ношенията между България и Турция. Българското правителство търси опора на своята политика в султана и Високата порта. Глав-ният въпрос тук не е толкова признаването на фердинанд, колкото съдбата на българите в Одринска Тракия и Македония. Това се нала-га и от завоя, който извършва руската поли-тика по Македонския въпрос. В началото на 1889 г. крал Милан се отказва от престола. Новото правителство на Сърбия променя външната политика. Влиянието на Австро-Унгария отслабва. Пред Русия се поя-вява шанс да намери в Сърбия опора за своя-та балканска политика. Цената на това влия-ние е руската подкрепа на сръбските терито-риални претенции в Македония. Пред българ-щината в тази област надвисва сериозна опас-ност. Ст. Стамболов намира най-доброто про-тиводействие. Чрез сближаване с Турция той открива пред Българската екзархия възмож-ности за по-активна и успешна работа. След дълги колебания през 1890 г. султанът издава два берата за владици в Скопска и Охридска епархия. С това Турция официално признава, че българското население в тези райони на Македония е преобладаващо. Българските об-щини, училища и църкви се освобождават от задушаващата прегръдка на Патриаршията.
ОТСТРАНЯВАНЕ НА СТ. СТАМБОЛОВ ОТ ВЛАСТ
Две основни причини предизвикват падането на Ст. Стамболов от власт. В страната същес-твува голяма несигурност поради непримири-мата борба с русофилите. Всички са изморени и се нуждаят от охлаждане на страстите и ста-билност в политическия живот на страната. През 1893 г. е създадена нова опозиционна група начело с К. Стоилов, Гр. Начович и Д. Тончев. Тези политически водачи поддържат тесни връзки с княза и, като критикуват реп-ресивната политика на Ст. Стамболов, се опитват да спечелят симпатии и опора не само в България, но и вън от нея. Особено неприемливо става управлението на Ст. Стамболов след жестоката разправа със селяните в с. Садина, където повиканата във връзка с възникналия конфликт по време на изборите полиция употребява оръжие. Много селяни са убити и ранени. По нареждане на Стамболов войските извършват „екзекуция" на с. Садина.
Опозицията извършва широкомащабна кам-пания срещу правителството. Нейният печат е изпълнен с протестни телеграми и резолю-ции. В подкрепа на с. Садина се организира
масово събиране на хранителни продукти. Създадената напрегната атмосфера вещае скорошния край на Стамболов. В началото на 90-те години управлението на Ст. Стамболов става неудобно и от междуна-родна гледна точка. В Европа се оформят два големи политически блока. Усилват се с все-ки изминат ден противоречията между Гер-мания и Австро-Унгария, от една страна, и Великобритания и франция, от друга. Борба-та за суровини и пазари се изостря. Старите индустриални държави се опитват да запазят статуквото. В борбата с Германия те се нуж-даят от сериозна помощ. Авторитетът на Ру-сия в международните отношения силно на-раства. Особено активна е Франция, която се опасява да не застане отново лице в лице с Германия. По нейна инициатива през лятото на 1891 г. е подписано първото френско-руско политическо споразумение. Две години по-късно новите отношения между франция и Ру-сия се затвърждават със сключването на воен-на конвенция. Договарящите страни се задъл-жават да си оказват военна помощ в случай на германско нападение върху някоя от тях. Германия чувства опасността от международ-на изолация. Тя търси начини за противодейс-твие и за подобряване на отношенията си с Русия. По този път я следва и Австро-Унга-рия. Едно от условията на руското правителс-тво при водените преговори е промяната на режима в България. При нарастващото нап-режение вътре в страната и създаденото меж-дународно положение фердинанд не може да разчита на утвърждаване, ако не се освободи от опеката на министър-председателя. При едно от своите посещения във Виена князът, без да предупреди Стамболов, води разговор с руския посланик. Князът изразява желание да подобри отношенията си с Русия при условие, че бъде признато за законно неговото избира-не. След като научава за преговорите, Стам-болов подава оставка. фердинанд я приема и на 18 май 1894 г. натоварва К. Стоилов да състави новия кабинет. С отстраняването на Ст. Стамболов от бъл-гарската политическа сцена слиза една могъ-ща и противоречива личност. Огромните ам-биции за власт и политическо честолюбие у този човек са съчетани с искрен стремеж да види отечеството си свободна и независима държава. Като министър-председател той прегражда пътя към абсолютната власт на младия княз. След падането на Стамболов пред фердинанд се откриват перспективи постепенно, спокойно и търпеливо да изгради своя личен режим.

www.kabinata.com - Онлайн курсове