ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

ХVІІ ВЪПРОС
ВРЕМЕННО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ
РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕДНА ВОЙНА (1877 -1878) И БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС
Освобождението на България идва като ре-зултат от щастливо съчетание между руските интереси и набиращото сила и мащаби бъл-гарско национално движение. След Кримска-та война (1853 - 1856) Балканите са отдалече-ни от руските интереси, а Русия престава да бъде покровителка на славянските народи в Европейския югоизток. Всичко това нанася сериозен удар върху интересите на тази мощ-на европейска държава, която търси възмож-ност да защити самочувствието си на велика сила и да възстанови стратегическите си ин-тереси в този район на Европа. Руските надежди за реванш укрепват наскоро след Кримската война. В Централна Европа набира сили една нова велика държава. Ото фон Бисмарк търси и намира ефикасни пъти-ща за обединението на Германия. Една след друга следват войните срещу Дания, Австро-Унгария и франция. За постигане на тази цел Бисмарк се нуждае от съюза, или най-малко-то - от благосклонния неутралитет на Русия. Руското правителство търси компенсации за тази своя позиция, като най-важното обстоя-телство за него е, че са разгромени Австро-Унгария и франция - две основни сили от ан-тируската коалиция по време на Кримската война. Подтиквана от Германия, тя вече се чувства с развързани ръце и си позволява да действа по-енергично за решаването на Из-точния въпрос, част от който е и българският въпрос.
Априлското въстание от 1876 г. дава повод на Русия да започне решителен натиск. След без-резултатните дипломатически действия рус-кото правителство преценява, че е останал единственият път - войната. Българският народ не чака да получи „в дар" своята свобода. Възрожденските години са едно непрестанно усилие за освобождаване от оковите на тежкото турско иго. Българските църкви, училища и общини са истински наци-онални институции, зачатъци на възстановя-ващата се държавна традиция. Разрастващото
се национално движение, в това число и рево-люционното, независимо от неговите програ-ми и проявления, има за своя главна цел въз-становяването на българската държава. Българите с оръжие в ръка вземат участие в Освободителната руско-турска война от 1877 - 1878 г. Опълченските дружини прославят българското оръжие край Стара Загора и на връх Шипка. Десетки български чети дейст-ват по комуникациите на турската войска, ра-зузнават разположението на нейните части и придвижването им. Хиляди обикновени бъл-гарски патриоти подпомагат руските войски с транспорт, продоволствие при тяхното преми-наване през Стара планина и т. н. Така осво-бождението на България и възстановяването на прекъснатата държавна традиция стават общо българо-руско дело.
КАНЦЕЛАРИЯ ЗА ГРАЖДАНСКО УПРАВЛЕНИЕ
Още в края на 1876 г. правителството на Ру-сия създава „Канцелария за гражданско уп-равление на освободените зад Дунава земи". С този акт то подчертава освободителния ха-рактер на войната, която предстои да води на Балканите. Начело на Канцеларията е поста-вен Владимир Черкаски, способен админист-ратор с богат опит, натрупан при провеждане-то на реформата от 1861 г. и на аграрните преобразувания в Полша през 1864 г. Вл. Чер-каски познава добре както Турската империя, така и различните проявления на Източния въпрос.
Руското правителство снабдява Вл. Черкаски с подробни инструкции. Канцеларията за гражданско управление получава задача да сьбира исторически и статистически мате-риали с оглед съставянето на проекти за по-добрение на стопанското и духовното положе-ние на освободеното население. Новото уп-равление трябва да се въвежда постепенно в освободените от действащата армия земи, като за целта се привличат предани на Русия местни жители. Особено място в инструкция-та се отделя на необходимостта от: поддържа-не на реда и спокойствието в тила на сражаващите се войски; съдействие на военните власти за формиране на въоръжени отряди, които да заместят руските войски по места;
подобряване на реда за разпределяне и сьбира-не на данъците и т. н.
Близо 6 месеца Вл. Черкаски настойчиво и за-дълбочено изучава положението на Балкани-те, провежда беседи с видни руски учени и об-щественици, изучава съществуващата научна литература и архивите в Русия. Той води и разговори с представители на българските емигрантски среди, от които получава сведе-ния за политическите тенденции и течения в българското общество. Като свои съветници и сътрудници Черкаски привлича изтъкнати руски и български познавачи на Турция като Сергей Лукиянов, Александър Пипин, Марин Дринов, Найден Геров, Тодор Икономов и др. Специална комисия заминава за Букурещ, къ-дето събира сведения за политическото, сто-панското и културното положение на бълга-рите. Тя издава 5 тома „Материалм для изу-чения Болгарии", които съдържат ценни све-дения за устройството на администрацията, полицията, съдебното и финансовото ведомс-тво, търговските закони и съдилищата, мате-риали за аграрните отношения и т. н. Вл. Черкаски обръща особено внимание вър-ху подбора и подготовката на бъдещите адми-нистративни кадри на България. Той се сбли-жава със „старите" сред българската емиграция и се отнася с недоверие към „младите", събрани около Българското централно бла-готворително общество (БЦБО). Още преди руските войски да преминат р. Дунав, между „стари" и „млади" се води борба за спечелва-не благоволението на русите, което ще рече -за завоюването на позиции в административ-ните структури на начеващата държава. В помощ на Вл. Черкаски руското правителс-тво командирова 80 офицери за губернатори, окръжни управители, полицейски началници и т. н. След форсирането на р. Дунав на 4 (16) юли 1877 г. става тържественото установяване на гражданското управление в гр. Свищов - пър-вия освободен български град. За губернатор е назначен Найден Геров, а за вицегубернатор - Марко Балабанов. Тези назначения са сим-вол на възстановяващата се българска дър-жавна традиция. До подписването на мира са създадени общо 8 губернии, като за губерна-тори са назначени висши руски офицери, а техни заместници стават видни български об-щественици.
Основна грижа на Канцеларията за гражданс-ко управление е изграждането на местна власт. Възстановени са съветите на старей-шините по селата и градските административ-ни съвети. Новата власт черпи кадри предим-но от средите на малобройната българска ин-телигенция.
Под ръководството на Вл. Черкаски по места се формират въоръжената стража и въоръже-ните караули, които пазят българското насе-ление от башибозушки набези, от грабежи и насилия. Органите на Канцеларията вземат мерки за обезоръжаване на мюсюлманите, полагат грижи за ранените и болните войни-ци и офицери. Големи затруднения създават десетките хиляди бежанци, прииждащи глав-но от селата и градовете на Южна България. Оцелелите след жестоките кланета на армия-та на Сюлейман паша търсят закрила, подс-лон и препитание в освободените части на България. Вл. Черкаски полага по-специални грижи за тези изпаднали в беда хора, като им позволява да приберат реколтата от изоставе-ните турски ниви и да ги подготвят за следва-щата реколта.
САНСТЕФАНСКИ МИРЕН ДОГОВОР
Според клаузите на Санстефанския прелими-нарен (предварителен) мирен договор Бълга-рия се възстановява като държава върху тери-торията на трите исторически и етнически български области - Мизия, Тракия и Маке-дония. Нейната площ възлиза на близо 170 000 кв. км. Турция няма право да държи войс-ки в новото княжество. Руският окупационен корпус от около 50 000 души може да остане в продължение на две години, през които тряб-ва да се изградят напълно държавните инсти-туции и българската войска. Погрешна е представата, че Санстефанска България обхваща цялата българска етничес-ка територия. Извън възстановената държава на българите остава Северна Добруджа, коя-то е предадена на Румъния от Русия, срещу което Русия получава Южна Бесарабия. По-лага се началото на Добруджанския въпрос, който трови българо-румънските отношения в продължение на едно столетие. Срещу учас-тието си във войната на страната на Русия Сърбия заграбва част от окупираните от ней-ната войска западни български земи - Ниш-кия санджак (окръг). Вън от Санстефанска България остава Беломорска (Западна) Тра-кия и част от Централните Родопи, населени предимно с българи. Казаното не бива да омаловажава постигнатото в Сан Стефано. Огромна част от българския народ е включе-на в пределите на свободното отечество. Бъл-гария става най-голямата балканска държава. Важното геополитическо положение в цент-ралната част на Балканския полуостров, доб-рите пристанища на открито море и допирът до средиземноморската цивилизация вещаят бърз стопански и културен напредък на нова-та държава. Никоя от Великите сили с изключение на Ру-сия не желае да приеме българската държава с границите, начертани в Сан Стефано. За Великобритания тя е преден пост на Русия и на целия славянски свят на Средиземно море. Проливите губят за нея предишното си стра-тегическо значение. Турция практически е из-тласкана от Европа и не е вече в състояние да неутрализира растящото руско влияние в Югоизточна Европа. Подобно нещо не желае да допусне нито британската, а още по-малко австро-унгарската дипломация. Бисмарк пое-ма ролята на арбитър между силите, като де-монстрира незаинтересованост спрямо Балка-ните, но съобразявайки се с интересите на Ав-стро-Унгария. Решенията на Берлинския кон-грес слагат тежък отпечатък върху съдбата на българите и на тяхната държава. Егоис-тичните интереси взимат връх над справедли-востта. Санстефанска България е безжалост-но разпокъсана между Княжество България, което става символ на възстановената бъл-гарска държавност, автономната област Из-точна Румелия, а Македония и освободената част от Одринска Тракия са върнати на Тур-ция. По силата на Берлинския договор (чл. 23 и 62) в Македония султанът е задължен да проведе реформи и да даде по-голяма религи-озна и общинска самостоятелност на христия-нското население.
Нови териториални придобивки са предвиде-ни и за другите балкански съседи. Сърбия по-лучава Пирот и Враня заедно с десетките бъл-гарски села около тях, а Румъния се разширя-ва в Добруджа.
Териториалното разпокъсване на българската държава и разединението на българския на-род предопределят тяхното бъдещо развитие за столетия напред. Проблемът за обединени-ето на всички българи в своето свободно оте-чество поглъща енергията и усилията на няколко поколения, толкова необходими за сто-панския напредък и културното изграждане на страната. Той довежда България и до ня-колко тежки войни, погубили живота на сто-тици хиляди български синове. Погрешно е обаче Берлинският диктат да се възприема само откъм неговите негативни страни. Този важен международен акт санк-ционира и утвърждава появата на българска-та държава. Княжество България, разположе-но в сърцето на Балканите, обхваща 63 752 кв. км площ и е по-голямо от Сърбия (48 303 кв. км) и Гърция (39 974 кв. км), появили се като държави още в началото на XIX в.
РУСКИ ИМПЕРАТОРСКИ КОМИСАР В БЪЛГАРИЯ
На 3 март 1878 г. умира княз Вл. Черкаски. Цялата отговорност по управлението и уред-бата на освободените територии се възлага на специален руски императорски комисар. За такъв е назначен командирът на 13-и армейс-ки корпус княз Александър Дондуков-Корса-ков.
Времето за дейност на руския императорски комисар е силно съкратено от Берлинския до-говор. Окупационните войски и администра-цията не могат да останат повече от девет ме-сеца (чл. 7). Ето защо княз Дондуков-Корса-ков е принуден да действа енергично, като са му дадени обширни пълномощия. Руското правителство иска от императорския комисар да проявява внимание към нуждите на бълга-рите и да укрепва техните симпатии към Ру-сия.
Веднага след като поема своите задължения, княз Дондуков-Корсаков създава Централно управление (Министерски съвет). Важна роля в него играе професор Марин Дринов, който ръководи отдела за народното просвещение и духовните дела.
Новата държава има нужда от собствени въо-ръжени сили. На 31 март 1878 г. се полагат основите на българската армия. За да я осигу-ри с кадри, Временното руско управление въ-
вежда задължителна военна повинност за мъ-жете между 20- и 30-годишна възраст. Още през април е събран първият набор, който дава на България нейните първи защитници -около 9000 войника, въоръжени от руското командване.
Големи грижи се полагат за подготовката на толкова необходимите български офицери. На 8 юли 1878 г. в София е открито военно училище, което още на следващата година дава първия випуск от 102 млади офицери на новата българска армия. Успоредно с войската се изгражда и българс-ката полиция. Нейните кадри се набират пре-димно от средите на бившите опълченци. По-лицаите получават добро възнаграждение, за да се укрепи престижът на професията и да се избегне корупцията.
Съдът се създава като независима от изпълни-телната власт институция. В ограничени размери се въвежда изборното начало. На първо време съдиите се ръководят от местното оби-чайно право и от старите турски закони. По инициатива на проф. Марин Дринов е проведена реформа и в учебното дело. Училища-та се поставят под единно управление и учеб-ни планове. Въведено е светско образование на говорим български език, задължително и безплатно в началния курс и за двата пола. Възстановени са закритите през войната учи-лища и са открити нови. В резултат на взетите мерки бързо се увеличава броят на учени-ците. В София се открива Народната библиотека, започват да се издават местни вестници. Изграждането на новата държава е съпрово-дено с изменение на данъчната система. На 23 май се полагат основите на Българската народна банка.
Временното руско управление изгражда ос-новните институции, необходими за нормал-ното съществуване на една държава. В тях съ-бират знание и управленски опит първите български чиновници и администратори. Стореното превръща българското княжество в една практически независима държава, въпреки декларирания в Берлинския договор васалитет спрямо султана.

www.kabinata.com - Онлайн курсове