ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

ХV ВЪПРОС
АПРИЛСКОТО ВЬСТАНИЕ 1876
ГЮРГЕВСКИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ
Неуспехът на Старозагорското въстание пре-дизвикал разочарование сред част от българ-ската емиграция, но обстановката на Балка-ните продължавала да бъде благоприятна за въоръжени акции срещу Високата порта. Като отчитали сериозните политически зат-руднения на Турция и задълбочаването на Източната криза, някои от членовете на са-моразпусналия се БРЦК решили да пристъ-пят към подготовка на ново въстание в Бъл-гария. За целта те йзградили в Гюргево поли-тическа организация, останала в нашата ис-тория под името Гюргевски революционен комитет.
Заседанията на Гюргевския комитет започна-ли около 11-12 ноември и продължили до 25 декември 1875 г. Сред неговите участници се откроявали Стефан Стамболов, Панайот Во-лов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Геор-ги Бенковски, Иларион Драгостинов. Ръко-водството се осъществявало от Стамболов, а Заимов изпълнявал ролята на секретар. Новоучредената политическа формация се състояла от млади, енергични и решителни хора. Повечето от членовете на комитета били с богат революционен опит. Някои от тях се изявили като апостоли в неуспялото Старозагорско въстание. Други служили в руската армия и имали добри познания във военното дело. Всички те били разочаровани от безплодните спорове и нестихващите взаи-мни обвинения сред българската емиграция. Колебанията на Каравелов и Ценович им били чужди. Житейската предпазливост на „старите" около Добродетелната дружина членовете на комитета възприемали като страх и сервилност към Русия. Опиянени от мисълта за историческата си мисия, те били убедени в своята правота и с присъщата за възрастта си амбициозност и праволинейност пристъпили към осъществяването на своята мечта - освобождението на България чрез всенародно въстание.
Всички гюргевски дейци били едйнодушни по въпроса, че през пролетта на 1876 г. трябвало да се организира ново въстание. Затова вни-манието на комитета се насочило към об-съждане на онези въпроси, от които зависела успешната подготовка на въстанието. Изпол-
звайки опита от лятото на 1875 г., Гюргевс-кият комитет разделил територията на стра-ната на четири окръга:
Ръководството на Първи Търновски революци-онен окрьг било поверено на Стефан Стамбо-лов, а негови помощници станали Христо Ка-раминков и Георги Измирлиев. Във Втори Сливенски окръг главен апостол бил Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Стоил войвода. Трети Врачански окръг се ръководел от Стоян Заимов, Никола Обрете-нов и Никола Славков, а Четвърти Пловдив-ски - от Панайот Волов с помощник Георги Бенковски.
Според плановете на Гюргевския комитет на територията на страната трябвало да се изг-радят 24 опорни точки, в които при опасност да намерят прикритие жените, децата и въз-растното население. Въстанически отряди щели да поемат охраната на старопланински-те проходи. Предвиждало се разрушаване на ж п линията Одрин - Белово и подпалване на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на ня-колко мюсюлмански села. Целта на тези ди-версионни акции била да се предизвика пани-ка сред мюсюлманското население и да се парализира дейността на местните турски власти. За вдъхване на кураж у българите пък трябвало да се пусне слух, че Сърбия и Русия само чакат обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Специално внимание се отделяло на съгласу-ваността между отделните окръзи, на рево-люционната агитация, на действията на емиг-рацията в решителния час, на доброто въоръ-жаване на населението. Към всички българи на служба в руската и сръбската армия били отправени призиви да се включат в подготов-ката на въстанието. Изготвен бил и текстът на въстаническата клетва. Гюргевският ко-митет предвиждал дори след обявяване на въстанието да се създаде свободна територия, управлявана от временно правителство. Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за вдигане на въстанието в България. По вре-ме на своите заседания те отчели необходи-мостта от повече гъвкавост и предложили три дати: 18 април, 1 или 11 май. В хода на подготовката всеки окръг трябвало да преце-ни степента на готовност и да определи кога населението да се вдигне на въстание. Окон-чателната дата трябвало да се съгласува меж-ду апостолите на четирите окръга.
Планът на бъдещото въстание бил оконча-телно завършен около 25 декември 1875 г., след което комитетът се саморазпуснал, а оп-ределените апостоли се прехвърлили през Ду-нав и започнали усилена работа по подготов-ка на въстанието.
ПОДГОТОВКА НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Още след пристигането си в Търновско апосто-лите на Първи окръг съсредоточили внимание-то си към укрепване на местната комитетска мрежа. Само за два-три месеца благодарение на всеотдайната и енергична дейност на Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков, Йонко Карагьозов, Христо Патрев, на терито-рията на Търновски окръг се разгърнала актив-на революционна пропаганда. Най-добре под-готовката се осъществявала в Габровско, Сев-лиевско и в района на Бяла черква, но почти навсякъде местните комитети не успели да раз-решат въпроса за оръжието. Видимо изостава-ла и военната подготовка на населението. Във втори революционен окръг възникнали противоречия относно тактиката на въстани-ческите действия. Иларион Драгостинов отс-тоявал идеята за организиране на масово въс-тание. На противоположни позиции бил него-вият помощник Стоил войвода, който предла-гал вместо да се излага населението на риск, да се изградят няколко въстанически лагера в
Балкана и оттам да се осъществят четнически действия. Споровете придобили острастен ха-рактер и това породило негативни последици за цялостната подготовка на въстанието в Сливенско.
И в трети Врачански окръг били допуснати се-риозни пропуски. Стоян Заимов не успял да се наложи като авторитетен водач на местните комитети. Революционната пропаганда се осъ-ществявала, но липсвало оръжие. Най-добре подготовката вървяла в IV окръг, където апостолите успели да постигнат за кратко време много. След пристигането си те решили да преместят ръководния център в Па-нагюрище, тъй като в Пловдив обстановката била напрегната и съществувала опасност от разкриване на комитетското дело. Само за два-три месеца на територията на IV окръг била изградена широка комитетска мрежа. Особено активни били дейците в района на Средногорието и родопските села. Мъжкото население било организирано в отряди, започ-нало изработването на топове от черешови дъ-нери, подготвяли се укрепени лагери в планин-ските местности и складове с провизии. За привличане на цялото население във въстание-то апостолите използвали и различни пропа-гандни методи като широко популяризираното твърдение, че буквеното изписване на година-та 1876 означавало „Туркия ке падне". На 14 април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провело и общо събрание на представители на комитетите в IV революцио-нен окръг. Събранието уточнило плана за бъ-дещите действия. Пратениците положили клетва и приели, че в случай на предателство въстанието може да бъде обявено и по-рано. По молба на Панайот Волов събранието ут-върдило Георги Бенковски за главен апостол на окръга и Панагюрище за център на въста-нието.
ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА ВЪСТАНИЕТО
Събранието в Оборище завършило на 16 ап-рил. Един от участниците обаче - Ненко Тер-зийски от с. Балдево, Пазарджишко, уведомил турските власти за взетите на събранието в Оборище решения и полицията предприела мерки за арестуването на някои комитетски дейци.
На 20 април 1876 г. в Копривщица пристигна-ли заптиета, за да арестуват председателя на местния революционен комитет Тодор Каб-лешков. Изпълнявайки взетото на Оборище решение, Каблешков свикал комитета и след обсъждане на възникналата ситуация органи-зирал група, с която нападнал конака и обявил въстанието. Църковните камбани забили тър-жествено. От всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с унифор-ми, народът ликувал, а нарочни куриери се от-правили към Панагюрище и околните села, за да уведомят за започналото въстание чрез про-чутото „Кърваво писмо". Още на същия ден въстанието било обявено и в Панагюрище. След като градът бил освобо-ден, Бенковски сформирал конен отряд, оста-нал в историята под името „Хвърковатата чета". За кратко време въстанието обхванало цялото Средногорие, селищата по десния бряг на р. Марица и част от родопските села. Първоначално турското население било смуте-но, но всички мюсюлмани били призовани на свещена война срещу българите и многохиляд-ни орди от башибозук плъзнали към въстана-лите селища. Първа паднала Стрелча, след нея - Клисура. На 25 и 26 април въстаниците от Клисура отбранявали града, но в крайна смет-ка били принудени да напуснат позициите си и да потърсят спасение в планината. Последвали неописуеми зверства и грабежи. На 26 април започнали боеве и за Панагюрище. След чети-ридневни сражения столицата на IV окръг била превзета и разорена. Повече от седмица продължила отбраната на Брацигово, Перущица и Батак. На 7 май турски-те войски влезли в Брацигово и арестували ръ-ководителя на местните въстаници Васил Пет-
лешков. Поставен между два буйни огъня, той бил подложен на нечовешки изтезания, за да предаде своите другари. Издържал на тази сред-новековна инквизиция, Петлешков погълнал отрова и така загинал в името на свободата. Не по-малко доблест и саможертва показали и въстаниците в Перущица и Батак. В Перущица, след като отстъпили позициите си, революци-онните дейци се събрали в училището, черква-та и няколко околни къщи, където се сражава-ли до последната възможност. Когато всичко било изгубено, за да не попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решили да сложат сами край на живота си. Кочо Чистеменски застре-лял жена си, сестра си и новороденото си дете. Спас Гинев убил цялото си семейство - пет невръстни деца и бременната си жена. Техният пример последвали Иван Тилев, Георги Мишев и други. Още по-трагична била съдбата на Ба-так, където в продължение на часове били по-сечени или живи изгорени повече от 3000 души. По времето, когато башибозукът разсипвал въстаналите селища в IV окръг, „Кървавото писмо" пристигнало в Търновски и Сливенски окръг, но тук въстанието не получило масов ха-рактер. Местните комитети сформирали чети, с които се надявали да водят успешни действия срещу турците. След тежки боеве обаче четите и в двата окръга били разбити. Особено ожес-точени сражения водил отрядът на поп Хари-тон, който успял да се укрепи в Дряновския ма-настир и девет дена се отбранявал срещу 10-хи-лядна турска армия. На територията на Търнов-ски окръг действали и четите на Цанко Дюста-банов и на Йонко Карагьозов. И двете чети, в състав от около 200 души, имали краткотрайни успехи, след което били унищожени. В Сливенски окръг властите успели да аресту-ват част от по-изявените комитетски дейци още преди пристигането на „Кървавото писмо". Под ръководствто на Стоил войвода се сформи-рала малка чета, но строгите мерки на турската полиция не позволили да се стигне до масови бунтове. На 13 май, след няколкодневни сраже-ния, четата била обкръжена и пленена. Във Врачанско комитетските дейци проявили колебание и нерешителност. Те считали, че въстанието трябва да се отложи за 1 юни и не предприели никакви конкретни стъпки, след като получили известието за събитията в Средногорието. Малко по-късно във Враца пристигнала войска и това затвърдило жела-нието на местните комитети да изчакат прех-върлянето в България на подготвяната от емиграцията въоръжена чета. За подготовката на такава чета се говорело още по време на заседанията на Гюргевския коми-тет, тъй като планът на комитета предвиждал във въстанието да се включи и емиграцията. Сформирането й започнало през април 1876 г. под ръководството на Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов. След отказа на Панайот Хитов и филип Тотю, които предлага-ли да се изчака избухването на евентуална война между Сърбия и Турция, войвода на четата ста-нал Ботев.
Към средата на май подготовката на четата приключила. Като отчели развоя на въстание-.то в страната, Хр. Ботев и неговите помощни-ци решили да се насочат към Враца, тъй като силите на местната комитетска организация били запазени и съществували възможности за повдигане на въстание и в Трети революцио-нен окръг. На 16 май от различни румънски пристанища четниците се качили на австрийс-кия пътнически кораб „Радецки". На 17 май параходът бил завладян и заставен да спре на българския бряг близо до с. Козлодуй. Оттук започнал безсмъртният поход на Ботевата чета. За няколко дни, сражавайки се с турски-те потери, четата достигнала до Врачанския балкан. Но тук тя не получила очакваната под-крепа от комитетските дейци и била принуде-на да води тежки боеве. На 20 май, когато по-редното сражение затихвало, Ботев паднал убит. Неочакваната гибел на войводата пре-дизвикала смут сред четниците. Изтощени, гладни и обезсърчени, те се разпръснали на малки групи, които станали лесна плячка за башибозука. Повечето от четниците били из-бити или попаднали в плен. С това завършило
и самото въстание.
БЬЛГАРСКИЯТ ПОЛНТНЧЕСКИ ВЪПРОС СЛЕДАПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Въпреки неуспеха въстанието било истинс^о предизвикателство към Високата порта и към европейската дипломация, която до този мо-мент не обръщала сериозно внимание на бъл-гарския политически въпрос. Няколкото хиля-ди зле въоръжени българи се разбунтували сре-щу османската власт, без да разчитат на чужда помощ. Подкрепяни единствено от своите жени и деца, с безпримерен героизъм и само-жертва те защитавали правото си на свобода. Почти цялата страна станала арена на ожесто-чени, неравностойни и кървави сражения. Ба-шибозук и редовна войска избивали, насилва-ли, грабели и опожарявали. Над 30 хиляди мъже, жени и деца били изклани, 80 селища -изгорени, други 200 - напълно разграбени. Тази варварска жестокост не можела да остане скрита за демократичната общественост в Евро-па. Чуждите посланици и консули внимателно следели събитията в Румелия. През месец юли 1876 г. районите на въстанието били посетени и от специално сформирана анкетна комисия, в която влизали секретарят на американската ле-гация Юджин Скайлер, руският вицеконсул в Пловдив княз Церетелев и кореспондентът на в. „Дейли Нюз" Джануариъс Макгахан. Резултати-те от анкетата се оказали разобличителни за турските власти. По безспорен начин били дока-зани всички извършени зверства, а откритите свидетелства станали обществено достояние чрез пресата във всички европейски страни. Над 3000 статии в около 200 вестника публикували материали в подкрепа на българите. От САЩ през Великобритания, Франция, Гер-мания, Италия и Австрия до Русия - навсякъде се надигало възмущение срещу Високата порта и съчувствие към изстрадалите българи. Поли-тици, писатели, учени надигали глас в защита на българския народ. Организирали се събра-ния и митинги, предизвиквали се парламентар-ни дебати. Виктор Юго, Гарибалди, Бисмарк, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин, Константин Иречек, Толстой, Достоевски, Тургенев, Мен-делеев - това са само част от имената на най-видните представители на тогавашния евро-пейски свят, които застанали в защита на бъл-гарския народ.
Важно значение за популяризиране на българ-ската кауза през лятото на 1876 г. имала и из-пратената от цариградските българи делегация в европейските столици. От името на своите сънародници Драган Цанков и Марко Балаба-нов представили на европейските правителст-ва меморандум, в който ги молели да се застъ-пят българският народ да добие правото на са-мостоятелно управление.

www.kabinata.com - Онлайн курсове