<= начало

Кандидат-студентски курс по история

 

ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

13. ПОЛИТИЧЕСКА АКТИВНОСТ НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК
УЧАСТИЕ НА БЪДГАРИТЕ В РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА (1828 -1829)
Гръцкото въстание от 1821 г. предизвикало поредното усложняване на отношенията между Русия и Турция и през 1828 г. между двете империи избухнал нов военен конфликт. Букурещките българи започнали да набират доброволци и с помощта на Георги Мамарчев, Милко Петрович, кап. Живко и кап. Алекси сформирали въоръжени отряди, които се включили в бойните действия на юг от р. Дунав. Мирният договор е подписан през 1829 г. в Одрин и въобще не засягал българския въпрос.
През пролетта на 1830 г. Г. Мамарчев подготвил в рййона на Сливенско отряд, с който предвиждал да нападне Търново и да провъзгласи освобождението на България. Руското командване обаче, страхувайки се от усложнения, се противопоставило. Кап. Мамарчев бил арестуван, а неговият отряд - разпуснат.
ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА
Новото въстание в България, останало известно по името на един от инициаторите - Велчо Атанасов, като Велчова завера. В ръководството на заверата участвали още Димитър Софиянлията, Георги Мамарчев, отец Сергий. Замисълът се свеждал до организиране на масово надигане на населението, освобождаване на старата столица - Търново, В случай на неуспех инициаторите се надявали на помощ от Русия. Но руската дипломация се възползвала от затрудненията на Високата порта, получила от Великите сили правото да контролира проливите. През 1834 г. търновските завераджии успели да съберат оръжие, организирало се военно обучение на бъдещите въстаници. Но през пролетта на 1835 г, еленският чорбаджия Йордан Кисьов извършил предателство Последвал набързо организиран съд, който изпратил на бесилото Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, х. Юрдан Брадата, Иван Кюркчи и Никола Гайтанджията. Георги Мамарчев бил съден в Цариград, след което изпратен на заточение на о. Самос.
СЕДСКИТЕ ВЪСТАНИЯ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪДГАРИЯ
През 30-т.р и 40-те години на XIX в. политическата активност на българите намерила израз и в организирането на поредица масови селски въстания в Северозападна България, предизвикани от неспособността на централната власт да доведе докрай започналата аграрна реформа в империята.
Първото надигане в Западна България било организирано през пролетта на 1833 г. С помощта на доверени лица Милош организирал въстание в шест погранични нахии (Неготинс-ко, Зайчарско и др.), През януари 1835 г. въстание избухнало и в Нишко. Въоръжените акции в пограничните райони продължили и през 1836 - 1837 г. с бунтове на селяните в Пиротско, Берковско и Белоградчишко. Начело на бунтовническите действия застанал Манчо Пунин. Най-масов характер имало Нишкото въстание. Избухнало през 1841 г., то било смазано с невероятна жестокост, но принудило Великите сили да се застъпят открито за подобряване положението на българското население и за задълбочаване на реформите в империята. Последователно през 1841, 1842 и 1843 г. част от емиграцията решила да организира въоръжени отряди, които да преминат в България и да вдигнат населението на въстание. И трите опита, известни в историята като Браилските бунтове,. Първият бунт бил подготвен съвместно от български и сръбски емигранти. Едновременното провокиране на бунтове в различните християнски области на империята щяло, според организаторите , да изправи Високата порта пред сериозни затруднения. В този смисъл планът на Първия браилски бунт очертава ясно изкристализирването на идеята за сътрудничество между всички балкански народи в борбата им за национално освобождение. Браилското начинание обаче завършило без успех, Подобна била съдбата и на Втория и Третия браилски бунт. Главните причини за това се дължали на липсата на ясна стратегия и тактика, на отсъствието на общонационални политически организации, на стихийния характер на повечето от предприетите в тази посока инициативи.
БЪЛГАРИТЕ И КРИМСКАТА ВОЙНА
През пролетта на 1853 г. част от цариградските българи изготвили прошение до руското правителство с искане за предоставяне на автономен статут на българските земи по подобие на Сърбия, Влашко и Молдова.
По същото време порадикално настроените младежи в Цариград създали под ръководството на Георги Раковски Тайно общество,. Тяхната дейност обаче е показателна за целенасочените опити да се изгради една нелегална структура, чиято задача се свеждала до организирането на въстание в България. Тайното общество осъществили сериозна крачка напред в развитието на освободителната идеология. Избухването на Кримската война и първите успехи на руската армия обнадеждили за пореден път и българската емиграция. Влиятелни търговци, сред които братята Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан и др., основали в Букурещ организация, наречена Епитропия и придобила известност по-късно като Добродетелна дружина. Почти по същото време се обединила и българската колония в Южна Русия. Под ръководството на Н. Палаузов, Н. Тошков и С. Тошкович в Одеса била създадена политическа организация под името Одеско бьлгарско настоятелство. Първоначално руското правителство погледнало на настоятелството с подозрение, но възможността за използване на българите в хода на войната изглеждала примамлива и скоро опасенията били приглушени. Нещо повече, Главната квартира на Дунавската армия привлякла Никола Палаузов за координатор м/у военните власти и българската емиграция.
Най-важната цел, която си поставили новосъздадените емигрантски политически формации, се свеждала до сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните действия на страната на руската армия. Намесата на Великобритания и Франция в подкрепа на Високата порта обаче принудила Русия да се откаже от подготвяното настъпление на юг от р. Дунав и да разпусне българските доброволчески отряди. Мирният договор бил подписан в Париж през 1856 г. и в него българският политически въпрос въобще не се третирал. Последният отзвук от Кримската война бил опитът за въстание в България през лятото на 1856 г. Начело на подготовката застанал Никола Филиповски, известен в националната ни история под името Дядо Никола. Въпреки че решаването на българския политически въпрос било отново отложено, Кримската война изиграла изключителна роля за развитието на българското възрожденско общество Нуждите на султанската армия и на съюзническите части от продоволствие предизвикали чувствително нарастване на селскостопанското и занаятчийското производство. Започнало модернизираието на пътищата, пристанищата, пощите.
Кримската война оказала силно влияние и върху духовния живот на възрожденското общество.. Досегът със съюзническата армия подпомагал опознаването и постепенното възприемане на редица елементи от западноевропейската култура, което имало важно значение за преодоляване на затворения и провинциален по характер духовен свят на българите. Неслучайно именно в средата на 50-те години на XIX в. се организират първите театрални представления, сформират се първите оркестри, появяват се първите читалища. Това, разбира се, не означава, че всичко в духовната еманципация на българите трябва да се свързва само с Кримската война. Войната обаче ускорява възрожденските процеси и през 60-те - 70-те години на XIX в.

www.kabinata.com - Онлайн курсове

 

 
други курсове:  

Как да се подготвим за кандидат-студентски изпит по английски език

Как да се подготвим за кандидат-студентски изпит по математика