ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

11. ДВИЖЕНИЕ ЗА НОВОБЬЛГАРСКА ПРОСВЕТА

Османското завоевание довело до упадък съществуващата в средновековна България образователна система. Старите просветни центрове били унищожени. Едва към средата на XV в книжовността започнала постепенно да се съживява, а с това в отделни манастири под формата на килийни училища се възобновила и организираната просветна дейност.
КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ
През периода XV - XVIII в. единствените училища в българските земи били килийните, които се откривали обикновено към манастирите или техните метоси. Учителите били предимно монаси и свещеници, по-рядко грамотни занаятчии или търговци. Обучението се изразявало в усвояване на първоначални умения по писане, четене и малко смятане. В условията на османското владичество християнското възпитание се явявало мощен фактор за поддържане на народностното самосъзнание на българите. През XVIII в. килийните училища получили още по-широко разпространение и към средата на столетието на територията на днешна България функционирали над сто килийни училища, по-известни от които били тези в София, Котел, Самоков, в Етрополския, Троянския и Рилския манастир. За новите тенденции в развитието на килийното училище може да се съди и по нарастващата социална роля на даскалското съсловие, по появата на първите български буквари като този на Марко Теодорович.

ГРЪЦША ПРОСВЕТА И БЬЛГАРИТЕ

Навлизането на светския елемент в килийните училища се наложило като водеща линия в развитието на просветното дело в българските земи през XVIII и началото на XIX в. Зараждащата се търговска и занаятчийска буржоазия постепенно осъзнавала нуждата от нов тип училище, което трябвало да задоволи нарастващите й потребности от знания в областта на географията, стокознанието, естествознанието, чуждите езици. историята, литературата и философията.
В Цариград, Одрин, Костур, Янина и други градове на Османската империя гръцките просветители открили модерни светски училища, учебниците за които се подготвяли по европейски образци, а учителите се издържали от общините. Постепенно гръцки училища били открити и в Пловдив, Мелник, Търново, Сливен.
XIX в., когато станало ясно, че покрай положителното си въздействие гръцките училища създавали реални предпоставки за елинизиране на прохождащата българска буржоазия. Елинобългарските училища започнали да се откриват в началото на XIX в. По своя характер те били светски, като обучението се извършвало на гръцки и на български език. Първото елинобългарско училище отворило врати в Свищов през 1815 г. под ръководството на Емануил Васкидович. По-късно такива училища били създадени от Райно Попович в Котел и Карлово, от Иван Селимински в Сливен, от Константин Фотинов в Смирна и т. н.
НАЧАЛО НА ПРОСВЕТНОТО ДВИЖЕНИЕ
Само за десетина години възпитаниците на Елинобългарските училища започнали да играят съществена роля за духовното обновяване на българското общество. Покрай откриването на килийните и елинобългарските училища видимо се съживила дейността на местните общини и на еснафите. През 20-те години на XIX в. възникнало и се развило мощно движение за национална просвета, което обхванало всички райони на страната.
. В изграждането на модерното светско училище се включила и емигрантската буржоазия, като особена активност проявили българските търговци от Одеса и Букурещ. Истински размах движението придобило едва през 30-те години на XIX в. Изключителна роля за това изиграл подготвеният от Петър Берон през 1824 г. „Буквар с различни поучения". Петър Берон поставял акцент върху светския характер на образованието, демократизирането на българското училище и необходимостта от прилагане на взаимоучителния метод.
За значението на „Рибния буквар", както още бил популярен учебникът на Петър Берон, може да се съди по обстоятелството, че до Освобождението той бил преиздаден шест пъти. На говорим български език „Рибният буквар" отварял прозорец към привлекателния и непознат свят на историята и географията, на зоологията и физиката. В Габрово било организирано първото взаимно училище. Идеята за неговото откриване дошла. от големия меценат на българското образование Васил Априлов.
Постепенно идеята за изграждане на модерно училище си пробивала път и примерът на габровското население бил последван от хората в Елена, Търново, Сливен, Свищов, Карлово, Котел, Казанлък, Панагюрище. Само за около едно десетилетие на територията на страната възникнали над 50 взаимни училища. С разпространението на взаимните училища започнало печатането на учебници и учебни пособия. Оформяло се и многобройно учителско съсловие. През 1840 г. в Плевен било открито и първото девическо училище, а през 1846 г. в Копривщица се появило и първото класно училище.
Класните училища представлявали следващата по-висока степен на образование по българските земи. Броят на изучаваните предмети чувствително нараснал, а обучението продължавало повече от две до четири години. Най-известните класни училища се намирали в Пловдив, Търново, Елена, Свищов, Велес. Тези училища народът наричал „даскалоливници", защото в тях фактически се подготвяли бъдещите учителски кадри и новото поколение възрожденска интелигенция.
ПРОСВЕТНОТО ДВИЖЕНИЕ СЛЕД КРИМСКАТА ВОЙНА
Основните тенденции в развитието на новобългарската просвета продължили и през 50-те и 60-те години на XIX в. Училището в Щип се оформило като специализирано педагогическо училище. С подобна насоченост било и училището в Прилеп. В Свищов възникнало тьрговско училище, към Лясковския манастир се обособило богословско училище, а в Самоков се открила и семинария.
, Първата гимназия била открита в Болград (Бесарабия) през 1859 г., последвана през следващите години от Пловдивската и Априловската гимназия в Габрово. На няколко пъти били обсъждани дори проекти за откриване на университет, но тази идея могла да се реализира едва през 1888 г. Немалка роля за успеха на просветното движение изиграли и читалищата, към които се създавали обществени библиотеки, читални, неделни училища. Началото на читалищната дейност било поставено в Шумен, Свищов и Лом през 1856 г., като до Освобождението броят на читалищата достигнал около 200. През 60-те години на XIX в. се учредили и ученически дружества, започнали да се организират и първите учителски събори. Новобългарското училище подготвяло предимно лица с килийно, основно или най-много с класно образование.
Въпреки посочените недостатъци движението за новобългарска просвета изиграло решаваща роля за формиране на националното съзнание на българите през Възраждането. Точно това подтикнало и управителя на Дунавския вилает Мидхат паша да разработи в началото на 60-те години на XIX в. проект за създаване на общоосмански училища. Срещу реализирането на подобни идеи обаче се надигнало недоволство и скоро Високата порта се отказала от изпълнението им. Сериозни затруднения срещнало просветното движение и в Македония, където от 50-те години нататък трябвало да се преодоляват опитите на Гърция и Сърбия да наложат своето културно присъствие.

www.kabinata.com - Онлайн курсове