<= начало

Кандидат-студентски курс по история

 

ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

6. ВЪСТАНИЕТО НА АСЕНЕВЦИ. НАЧАЛО НА ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1185-1197)

НАЧАЛО НА ВЪСТАНИЕТО. ПЕТЪР И АСЕН
Много преди нашествието на норманите през 1185 г. Византия загубила контрол над Северна България. В обширната област между Дунав и Стара планина, наричана в официалните документи Паристрион, се разпореждали дребни феодали. Принудено често да се брани от връхлитащите го варвари, местното население привикнало да носи оръжие и да поддържа висок боен дух. Посочените обстоятелства дават отчасти отговор на въпроса защо в края на XII в. центърът на съпротивата се преместил от Македония в Мизия. Сред пъстрата мизийска аристокрация се откроявали двамата братя Теодор и Белгун- Асен. Стълкновенията с унгарци и нормани говорели за намалената ударна сила на византийското оръжие. Това подхранвало надеждата, че в евентуални военни действия срещу империята българите могли да се надяват на успех. Асеновци се явили при император Исак II Ангел и му поискали „едно малодоходно място", както и да бъдат зачислени в списъците на византийските стратиоти. Приемът бил хладен, последван от груб отказ. Асеневци напуснали лагера, заплашвайки с бунт. Заплахата не била емоционално празнословие, доказва го историографът Никита Хониат. Обидата на Асеневци и всеобщото недоволство от Извънредният данък (засягал предимно българите), данъчните чиновници лесно прераснали в открит бунт. За него съдействал и разпространеният слух, че покровителят на солунчани св. Димитър напуснал града и станал закрилник на българите. В края на месец октомври, когато се чествал празникът на св. Димитър, при освещаването на новопостроения храм двамата братя обявили началото на бунта с/у ромейската власт. Никита Хониат пише, че „сам Бог е съблаговолил да дари българите със свобода". Сред народа се засилвало решението, че „не е вече време да се седи, а трябва да се вземе оръжие и дружно да се върви срещу ромеите. Теодор се провъзгласил за цар на българите. След коронацията Теодор приел името Петър в чест на царя светец Петър I.
Наскоро след това въстанието обхванало цяла Северна България. освободените градове бил Велики Преслав - „твърде старинен град, цял от печена тухла", както ни съобщава Никита Хониат. Константинопол не успял да реагира поради заетостта му с отцепника Исак Комнин в Кипър. През лятото на 1186 г. командването на имперските войски поел лично император Исак II. Възползвайки се от падналата мъгла, ромеите преминали необезпокоявани старопланинските проходи. Асеневци не разполагали с достатъчно сили и бързо се оттеглили северно от Дунава. Скоро братята вече били в преговори с куманите за общи действия.

ЗАВЪРШЕК НА ВЪСТАНИЕТО
През есента на 1186 г. българо-куманските войски нахлули в Тракия, като се разделили на два отряда. Единият, под командването на Добромир Хриз (сподвижник на Асеневци), се отправил към Македония, където се очаквало да вдигне на оръжие местното българско население, а другият останал да действа в Източна Тракия. През пролетта на 1187 г. византийските се насочили към яката Ловешка крепост. Неочаквано за императора обаче обсадата се затегнала, което го принудило да започне мирни преговори. Според постигнатото споразумение българите се задължавали да изпратят като гарант за мира във византийската столица най-малкия от братята Асеневци - Йоаница, наричан още Калоян, а императорът признавал властта на Асеневци над Мизия. Веднага след това Асеневци се заели да подновят старите крепости, да построят нови, както и да поставят гарнизони в повечето от тях. Като столица на възобновената държава се утвърждава Търново, град естествено защитен и недостъпен Международната обстановка дала надежди на Асеневци, че се откриват възможности да решат поне две от целите на освободителното движение: обединението на всички български земи под скиптъра на Търновския цар и признаването на царската титла от авторитетна международна инстанция. Удобен повод Асеневци съзрели в очакваното преминаване през българските земи на германската кръстоносна армия под предводителството на император Фридрих I Барбароса. Тогава при германския император се явили пратеници на българския цар Петър, които предлагали помощта си на германците срещу очакваното признаване на владетелските им титли. Преговорите не постигнали нищо.
За урок на българите след изтеглянето на немците император Исак II подготвил голям поход срещу Търново. Фалшив беглец от града известил императора, че от север в помощ на обсадените прииждат многолюдни кумански отряди. Императорът заповядал незабавно изтегляне, но на връщане при Тревненския проход войската му била внезапно нападната и почти напълно разгромена.Година по-късно цар Асен, бил покосен от ръката на заговорника Иванко. Убиецът бил прогонен от Търново и на престола отново застанал Петър. Но само след година той също станал жертва на боляри заговорници. Със смъртта на цар Петър приключило освободителното движение на Асеневци. Когато властта поел най-малкият от братята, наскоро завърналият се от Константинопол Калоян, държавата притежавала достатъчно сили, за да посрещне новите изпитания.
Завършване на освободителното дело на Асеневци. ЦарКалоян (1197-1207)
БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИ ОТНОШЕНИЯ
Калоян оглавил държавата в момент, когато вътрешните противоречия по вина на болярската опозиция били твърде изострени.Той се опитал преди всичко да привлече на своя страна непокорните феодали. Един от тях бил Иванко, когото византийският император поставил за управител на Пловдивската област. Друг български болярин, който се обявил за независим, бил Добромир Хриз. Цар Калоян се възползвал умело от обстоятелствата и организирал силна коалиция, в която влезли Иванко, Добромир Хриз и отцепилият се ромейски управител на Родопската област Йоан Спиридонаки. Византия положила отчаяни усилия да разстрои силната коалиция. Иванко бил заловен с измама и владенията му останали във византийски ръце. Не е ясна съдбата на Добромир Хриз. След 1202 г. името престава да се споменава. През 1202 г. Римската църква организирала Четвъртия кръстоносен поход. Пред надвисналата нова опасност византийският император Алексий III Ангел потърсил мир с цар Калоян. Преди лятото на 1202 г. бил сключен мирен договор, според който в български ръце оставали цяла Северна България, Белградската и Браничевската област, а също и част от Северна Тракия и Македония. Така в началото на XIII в. българската държава постепенно възстановила своите предишни граници.
ОТНОШЕНИЯ С УНГАРИЯ
Унгарското кралство, в края на 1202 г. окупирало Белградската и Браничевската област под предлог, че българският владетел ги притежава незаконно. Още през следващата 1203 г., подпомогнат от кумански наемници, Калоян изгонил унгарците от окупираните области. България се утвърдила на Балканския п-в като политическа и военна сила, с която всеки чужд владетел трябвало да се съобразява.
Калоян добре съзнавал, че териториалното укрепване на България се нуждаело от авторитетно признание. В края на XII и началото на XIII в. силата, която се ползвала с неоспорим авторитет на Европейския континент, била Римската църква. Още в края на 1199 г. папа Инокентий III изпратил писмо до цар Калоян, в което му предлагал да признае върховенството на Римската църква.. Преговорите с Рим се превърнали в силно оръжие срещу териториалните претенции на Унгарското кралство. В желанието си да спечели на всяка цена Калоян, Инокентий III убедил унгарския крал да изостави враждебните си намерения спрямо българите. Калоян ловко лавирал и се възползвал от противоречията м/у Рим и Константинопол. В едно от писмата, с цел да ускори папското решение, той намекнал, че самите византийци му предлагат царска корона и автокефална църква.
На 8 ноември в Търново специален пратеник на папата -кардинал Лъв, връчил кралска корона, скиптър и знаме на българския владетел и палиум за първосвещеничеството на търновския архиепископ Василий. Белег за държавния суверенитет е правото да сече монети със своя образ.
. Унията била скрепена с подписването на тържествена клетва-договор от цар Калоян, в която той се задължавал да признае върховенството на Римската църква и да се подчинява на папските решения. ЗНАЧЕНИЕ НА УНИЯТА
Унията с Рим може да се оцени като безспорен дипломатически успех за цар Калоян. С тържествената коронация от 1204 г. била потвърдена още веднъж независимостта на българската държава. В отношенията си с новия съсед - Латинската империя, цар Калоян смело можел да отстоява своите интереси, тъй като се ползвал от покровителството на папския Рим.
ОТНОШЕНИЯ С ЛАТИНСКАТА ИМПЕРИЯ. БИТКА ПРИ ОДРИН
През 1204 г., когато западните рицари се намирали пред стените на Константинопол, цар Калоян им предложил военна помощ от 100 000-на армия. В замяна на това поискал да го признаят, по думите на хрониста Робер дьо Клари, „за цар и господар на неговите земи". Те отхвърлили отправеното предложение. Твърде скоро станало ясно, че новите господари съвсем нямат намерение да живеят в мир с българите. В началото на 1205 г. цар Калоян влязъл в договорни отношения с византийската аристокрация в Тракия за обща борба срещу завоевателя. Жителите на гр. Одрин въстанали и съгласно поетите задължения българската войска им се притекла на помощ. Към Одрин се отправил и император Балдуин I, съпровождан от венецианския дож Енрико Дандоло и от граф Луи дьо Блоа. На 14 април 1205 г. под стените на града се започнало сражение, в което цар Калоян проявил изключителна съобразителност и хитрост. Голям брой от тежковъоръжените рицари, смятани дотогава за непобедими, били избити. С нескривана горчивина съвременникът на събитията Робер дьо Клари възкликва в хрониката си, че край Одрин погинал „цветът на западното рицарство
РАЗПАДАНЕ НА БЬЛГАРО-ГРЬЦКИЯ СЪЮЗ В ТРАКИЯ. СМЪРТТА НА ЦАР КАЛОЯН
След внушителна победа край Одрин цар Калоян продължил военните действия срещу Латинската империя. През 1207 г. войната в Тракия пламнала с нова сила. Българите обсадили Солун и се подготвили за решителен щурм, но в навечерието му цар Калоян станал жертва на поредния болярски заговор. Подобно на своите братя, увлечен в борбата срещу външните врагове на България, той не успял да ликвидира напълно болярската опозиция. Дейно участие в заговора взели куманският воевода Манастър и племенникът на Калоян - Борил. Десетгодишното управление на цар Калоян допринесло изключително много за издигане политическия престиж на България. Тя получила международно признание, укрепнала териториално и се превърнала във важен фактор на Балканския п-в. Дипломатическата и военната дейност на цар Калоян подготвили до голяма степен политическото могъщество, което България достигнала при Йоан Асен II.
Политическо могъщество на българската държава при Йоан Асен II
УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР БОРИЛ (1207 -1218)
Убийството на цар Калоян предизвикало сериозни сътресения в българското общество. Неговите привърженици били подложени на гонения от узурпатора Борил, който не виждал друг начин да се задържи на престола. Двамата сина на стария Асен - Йоан и Александър, били принудени да напуснат България и намерили убежище в руските земи.
Възползвани от размириците в България, унгарците нападнали и превзели Белградската и Браничевската област, а сръбският жупан сложил ръка върху гр. Ниш. През 1208 г. кръстоносците предприели голям поход в Тракия и се насочили към гр. Пловдив. На 2 август започнало сражение. Цар Борил се опитал да приложи същата тактика, както в битката при Одрин. Латинският император обаче не се впуснал да преследва куманската конница, а нанесъл внезапен удар срещу централните български сили. Цар Борил претърпял поражение, което му коствало нови териториални загуби. През 1213 г. българи и латинци решили да се помирят. Заслуга за това имал папата, който чрез един свой пратеник в България убедил цар Борил да даде доведената си дъщеря за жена на император Хенрих. Уредени били и отношенията с Унгария, като друга дъщеря на цар Борил се сгодила за унгарския престолонаследник Бела IV. През 1214 г. вдигнали бунт боляри във Видинската област. Цар Борил трудно успял да го потуши с помощта на унгарска войска. През 1217 г., подпомогнати от руски дружини, в България се завърнали синовете на Асен I. Те били посрещнати с въодушевление от българското население.
ДИПЛОМАЦИЯТА НА ЦАР ЙОАН АСЕН II
При цар Йоан Асен II България достигнала върха на политическото си могъщество. Често използвано дипломатическо средство били династичните бракове.. Такива бракове често решавали изключително спорни и заплетени въпроси, пред които оръжието се оказвало безсилно. През 1219 г. през българските земи на връщане от кръстоносен поход минал унгарският крал Андрей II. Царят му обещал свободен пропуск само в случай че му даде дъщеря си за съпруга. Андрей II приел и две години по-късно, след като получил разрешение от папата, Йоан Асен II се оженил за унгарската принцеса Ана. Нейната зестра били Белградската и Браничевската област, които отново се присъединили към българската държава. Особено амбициозен бил епирският деспот Теодор Комнин, който завладял Солунското княжество и през 1224 г. се провъзгласил за император.На първо време Йоан Асен II сметнал за разумно да поддържа добри отношения с него. Сключен бил договор, според който една от дъщерите на Йоан Асен II от първата му съпруга се омъжила за брата на Теодор Комнин. През 1228 г. починал латинският император Робер дьо Куртене, който оставил за наследник малолетния си син Балдуин II. Решили да повикат за негов настойник и регент Йоан Асен II. В негово лице те виждали авторитетна сила, която е в състояние да укрепи разклатеното положение на империята. Договорът между латинските барони и Йоан Асен II, който бил скрепен с годежа на малолетната му дъщеря Елена за Балдуин II, предвиждал българите да окажат помощ на Латинската империя във войните й срещу Епир и Никея. В замяна на това Пловдивската област се връщала в пределите на България.
БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА
. Заветната мечта на българските царе да станат пълновластни господари във „Втория Рим" отново била на път да се изпълни.. През април 1229 г. зад гърба на Йоан Асен латинците сключили тайно споразумение с йерусалимския крал Жан дьо Бриен, приели го за настойник и обещали Балдуин II да се сгоди за дъщеря му. Епирският деспот също следял с тревога ходовете на българския цар, в чието лице виждал най-сериозния си претендент за императорската корона. Ето защо през 1230 г. Теодор Комнин вероломно нарушил мирния договор и нахлул в българските земи. За да повдигне духа на войниците си, наредил договорът с епирците да бъде забучен на копие и носен като знаме. Двете армии се срещнали на 9 март северозападно от Хасково, в местността Клокотница. Епирският владетел претърпял голямо поражение. Той бил пленен заедно с цялото си семейство, а към останалите заловени войници българският цар се отнесъл човеколюбиво и ги пуснал да се завърнат по домовете си.
БЬЛГАРИЯ - ПЪРВА СИЛА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Поражението при Клокотница предизвикало бързо разпадане на Епирската държава. Само в Солун останал да управлява Мануил, братът на Теодор Комнин, но като васал на Йоан Асен II. България достигнала своето най-голямо териториално разширение. Нейните граници, както по времето на цар Симеон, отново опрели на три морета - Адриатическо, Бяло и Черно. Блестящата победа била ознаменувана със специален надпис, който бил изсечен на колона и поставен в църквата „Св. 40 мъченици" в Търново.
Порасналото самочувствие на българския цар намерило израз при титулуването му. Той започнал да се величае и да се подписва под грамотите си като „Цар на българи и гърци".
СКЬСВАНЕ НА УНИЯТА С РИМСКАТА ЦЬРКВА
Двойнствената игра на бароните, в която немалка роля се падала на папата, предизвикала гнева на Йоан Асен II. Той скъсал унията с Рим и отстранил от власт търновския архиепископ Василий, който бил убеден привърженик на униатската политика. Краят на унията бил преживян болезнено от амбициозния папа Григорий IX. За наказание той убедил унгарския крал Андрей II да нападне България, която дръзко се откъснала от „тялото" на Римската църква. Срещу нашествениците се отправил братът на Йоан Асен II, севастократор Александър, който ги разбил и принудил да се върнат обратно в земите си.
БЬЛГАРО-НИКЕЙСКИ СЪЮЗ. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ

След Клокотнишката битка, като надежден съюзник в борбата срещу Латинската империя се очертавала преди всичко Никея. Никейският император Йоан III Дука Ватаци виждал в съюза си с българите преди всичко средство за по-лесно постигане на основната си цел - превземането на Константинопол. Цар Йоан Асен II също търсел съюза с Никея не само с оглед на възможни териториални придобивки, но преди всичко за да реши въпроса със статута на българската църква. От разказа на византийския хронист Георги Акрополит става ясно, че в края на 1234 г. между Никейската империя и България бил подписан клетвен договор, скрепен с династичен брак. На състоялия се събор в Лампсак (Мала Азия) архиепископ Йоаким бил ръкоположен за български патриарх под името Йоаким I, а Василий се оттеглил в един от Атонските манастири. Асеневци за пълното извоюване на държавна и църковна самостоятелност. През лятото на 1235 г. съюзените българи и никейци предприели обсада на града по море и суша. Обсадата продължила до есента, но не дала резултат. Йоан Асен II решил да прекрати действието на договора и развалил годежа на дъщеря си. Постъпката му била продиктувана най-вече от настъпилите промени в Латинската империя. През 1237 г. починал престарелият Йоан дьо Бриен, което дало надежда на Йоан Асен II, че може да заеме неговото място. В края на същата 1237 г. съюзът между България и Никея бил подновен.. Няколко години преди смъртта си Йоан Асен II се оженил за дъщерята на епирския владетел Теодор Комнин - Ирина, която заедно с баща си живеела като пленница в Търново. Малко преди смъртта си според едно известие в западна хроника, цар Йоан Асен II успял да отблъсне едно нападение на татарите, чиято . разрушителна сила европейските народи тепърва щели да изпитат.
Съчетал в себе си таланта на ловък дипломат и пълководец, цар Йоан Асен II успял да издигне българската държава на непознати дотогава висоти. Нито един важен въпрос от политическите взаимоотношения между държавите на Европейския югоизток не били решавани без прякото участие на България и авторитетната дума на българския цар.

ВЬТРЕШНА ПОЛИТИКА НА ЦАР ЙОАН АСЕН II
Териториалното разширение и укрепване на България се отразило благоприятно върху нейната икономика. Настъпил видим подем в занаятите и търговията, в разрастването на средновековните български градове. Столицата Търново се очертала като главен политически, икономически и културен център. За нея съвременниците с уважение говорили като за „Трети Рим".
По времето на цар Йоан Асен II започнали да се секат и монети - златни, сребърни и медни. През 1230 г. българският цар посетил Света гора. Той бил посрещнат с уважение от представителите на православното монашество, които му засвидетелствали своята почит и вярност. От тази година е запазена една дарствена грамота на Йоан Асен II за Светогорския манастир „Ватопед". Богато обдарен бил и Зографският манастир, който се обитавал от български монаси. Сред даренията били и много ценни книги, които, за съжаление, изгорели през 1275 г., когато латинците нападнали и опожарили манастира. За разлика от своите предшественици, Йоан Асен II успял да сплоти българското болярство, като му предоставил нови земи и привилегии. Той проявил и търпимост към разпространяваните по това време еретически учения в българските земи и най-вече към богомилството. Това той сторил вероятно по политически съображения, тъй като добре съзнавал, че спокойствието в страната е от съществено значение за нейната стабилност и всестранен напредък. Далновидната външна и вътрешна политика на цар Йоан Асен II намерила признание у много негови съвременници, при това от чужд произход. Византийският историк Георги Акрополит признава в своята история: „Всички му се учудваха и го превъзнасяха, защото той никога не бе вдигал меч срещу своите поданици и не се опетни с убийството на ромеи, както постъпваха преди него бившите владетели на България. Затова той бе обичан не само от българите, но и от ромеите, и от други народи."

www.kabinata.com - Онлайн курсове

 

 
други курсове:  

Как да се подготвим за кандидат-студентски изпит по английски език

Как да се подготвим за кандидат-студентски изпит по математика