<= начало

Кандидат-студентски курс по история

 

ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

5. РАЗПАДАНЕ НА ПРЕСЛАВСКА БЪЛГАРИЯ. БОРБИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ. ЦАР ПЕТЪР(927-970)
Неочакваната смърт на цар Симеон оставила недовършени големите му начинания. Планираният разгром на Византия и превземането на Константинопол не били по сметките на новия цар.
В нарушение на традицията, на престола бил издигнат не първородният син на Симеон, а Петър - роден от втория брак на царя със сестрата на Георги Сурсувул. Вследствие на подновените бойни действия паднала крепостта Виза, но крайните намерения на новото правителство все пак били мирните преговори.. В предварителните условия на договора влизали две много важни клаузи: брачен съюз между Петър и византийската принцеса Мария (внучка на Роман Лакапин) и признаване царската титла на Петър. На 8 октомври 927 г. в храма „Св. Богородица при Пиги" Мария станала съпруга на Петър и приела в чест на мира името Ирина. С това бил направен първият пробив във византийската традиция принцеси от императорския дом да не встъпват в брак с „варварски владетели".
Ведно с царската титла на Петър българският архиепископ получил официално признание за патриаршеското си достойнство. Царската титла и патриаршеският сан поставяли България на първо място след Византийската империя в тогавашния цивилизован свят.
В Преслав дворцовата аристокрация била разделена между симпатизантите на покойния цар Симеон - войнолюбивата партия и партията на умерените, споделяща политиката на княз Борис, която държала на мира с Византия. Изворите съобщават, че с/у Петър вдигнал оръжие първородният син на цар Симеон - Михаил, но бунтът скоро бил потушен поради преждевременната му смърт. Във външнополитически план липсата на силната Симеонова ръка бързо се почувствала. Сърбия възстановила своята независимост, поема открито антибългарски курс. От 30-те години на Х в. сериозен проблем за Балканите станали войнствените маджари (дн. унгарци). От 934 г. насетне нападенията им били насочени главно към византийските граници.
В битката при Лех през 955 г. маджарите претърпели разгром от войските на германския крал Отон I, в резултат на което пътят им към Западна Европа бил затворен. При това положение маджарската експанзия се насочила изцяло срещу Балканите. Изоставен от съюзника си - ромейския император, цар Петър се принудил да сключи през 965 г. сепаративен мир. Междувременно във Византия станали важни промени. Властта в империята поел популярният генерал и победител на арабите Никифор Пфока(963-969).
През лятото на 968 г. подтикнат от византийската дипломация, в българските предели нахлул киевският княз Светослав. Оказало се, че България няма достатъчно сили да противодейства на русите, а това вече не било по кроежите на Константинопол. Веднага били предприети мерки за „затопляне" на отношенията. През 969 г. русите предприели втори поход срещу България, вследствие на което престарелият цар Петър получил сърдечен удар и починал на 30 януари 970 г. В дългото си царуване цар Петър неизменно се стремял, доколкото му било възможно, да осигури на страната мир, по негово време в България имало „изобилие от всичко, сиреч пшеница и масло, мед, мляко и вино.
БОРБДТА НА КОМИТОПУЛИТЕ
Началото на управлението на Борис II сварило Северна България в ръцете на русите. Междувременно в края на 969 г. император Никифор Фока бил убит, а престола заел участникът в покушението - бившият стратег Йоан Цимисхий (969 - 976). Киевския княз Светослав след като превзел Пловдив и се разправил жестоко с жителите му, нашественикът се насочил към Югоизточна Тракия. Йоан Цимисхий предупредил княз Светослав да напусне страната, която „не му принадлежала. В отговор на заплахата Светослав сформирал смесен руско-българско-печенежки отряд. На 4 април в равнината пред града съюзените руско-български войски след продължително и кръвопролитно сражение били разбити, а в последвалия щурм Велики Преслав бил превзет. Йоан Цимисхий повел войските си към Дръстър, където се намирали главните сили на Светослав. Затегналата се обсада на Дръстър принудила киевския княз да приеме византийските условия и да напусне без каквито и да било претенции страната. С това руската опасност отминала, но наличието на силни войскови части в Добруджа, начело със самия император, не вещаело нищо добро за България.
. Нещо повече, Йоан Цимисхий нарекъл Велики Преслав на свое име - Йоанопол, с което недвусмислено показал, че смята окупираната държава за своя подопечна територия. Императорът взел като заложници цар Борис II и семейството му.
В настъпилата суматоха след смъртта на император Йоан Цимисхий Борис II и Роман успели да напуснат византийската столица и да се отправят към родината си. На българо-византийската граница обаче Борис по погрешка бил убит от стражата, а Роман невредим се добрал до Самуил. Той бил скопец и формално нямал право да носи царска корона, затова някои наши учени се съмняват дали е бил допуснат до трона. Изворите обаче представят Роман недвусмислено като цар и дарител на един манастир до Скопие. Очевидно Самуил проявил лоялност спрямо Симеоновия внук и признал правомощията му на цар, без последният да притежава реална власт. Командването на войските и властта принадлежали несъмнено на Самуил.
ЗАДЬЛБОЧАВАНЕ НА ВОЙНАТА С ВИЗАНТИЯ
Ангажирана с остри династични междуособици, Византия била безсилна да се противопостави на активизиралата се българска външна политика. Самуил утвърдил властта си в Южна Тракия, Мизия и дори в Отвъддунавска България. През 997 г. лоялният Самуил си присвоил царската корона. Първите стъпки на новопровъзгласения цар били за укрепване тила на българската държава. През 998 г. Самуиловите войски проникнали дълбоко в сръбските земи, пленили княз Иван Владимир и установили българска власт. Самуил сключил съюз с Унгария, който бил скрепен с брак между сина му Гавраил Радомир и дъщерята на унгарския крал Гейза. Обявил гр. Охрид за столица на българско-то царство. Предстояла ожесточена борба, и то не за територии или сфери на влияние, а за запазване на държавността.. През 1000 г. голяма византийска войска настъпила срещу източно-българските земи, които дотогава стоели настрана от бойните действия. За кратко време териториите на юг и север от Стара планина били окупирани от византийците. Самуил решил да отвърне на удара. През лятото на 1014 г. голяма византийска войска, предводителствана лично от императора, настъпила през Солун по долината на р. Струма и достигнала планината Беласица. Близо до днешното с. Ключ на 29 юли българите претърпели поражение, което се оказало решително за понататъшните военни действия. Пленените в боя 14 000 Самуилови войници по заповед на Василий II били ослепени, като на всеки сто души бил оставен по един с едно око за водач. Жестокостта на императора му донесла печалното прозвище Българоубиец, с което и останал в историята. При вида на изтерзаните си войници цар Самуил получил сърдечен удар и починал на 6 октомври 1014 г.
ГИБЕЛТА НА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ
След ненадейната смърт на неустрашимия цар синът му Гавраил Радомир (1014 - 1015) направил всичко възможно да спре напредването на византийските войски, но инициативата вече била в ръцете на Българоубиеца. Не помогнала и самоотвержената съпротива на най-видните Самуилови воеводи: Ивац, Драгшан, Кракра и Дометиан. След около година Гавраил Радомир паднал покосен от ръката на братовчед си Йоан Владислав. През краткото си управление (1015 - 1018) Йоан Владислав изразходвал много сили да мъсти на Самуиловия род, вместо да се заеме с отбраната на загиващата държава. В отношенията с Василий Българоубиец той се оказал нерешителен, дори му предложил мир и обещание за васално подчинение.
През февруари 1018 г. цар Йоан Владислав загинал и след това настъпило всеобщо разпадане на държавата. Обезверени от смъртта на царя. В крайна сметка царицата вдовица Мария писмено уведомила Василий II за капитулацията на държавата. В късната есен на 1018 г. българското царство вече не съществувало. Стародавната мечта на византийските императори да видят гордата държава на българите покорена вече била осъществена. Въпреки това самият Василий II не скривал, че цената на тази победа била извънредно висока за империята. За българския народ започнали дълги години на изпитания.


www.kabinata.com - Онлайн курсове

 

 
други курсове:  

Как да се подготвим за кандидат-студентски изпит по английски език

Как да се подготвим за кандидат-студентски изпит по математика