ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 2

ІІ2. ДЪРЖАВНО УКРЕПВАНЕ И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА IX ВЕК
ХАН КРУМ(803-814)
Приключилите в края на VIII в. династични междуособици съдействали за постепенното укрепване на българската държава. Новият владетел произхождал от панонските българи и станал родоначалник на една от най-бележитите династии на първата българска държава, управлявала почти до края на Х в. Началото на Крумовото управление съвпаднало с издигането на франкската държава, която при Карл Велики се превърнала в могъща военнополитическа сила. През 800 г., на връх Коледа, римският папа коронясал франкския владетел за „император на римляните". След близо три века легендата за римското величие отново възкръснала Римската империя, се простирала от р. Ебро в Испания до земите на Средния Дунав. Около 803 г. франкските войски разгромили Аварския хаганат. Две години по-късно хан Крум помел остатъците от някога могъщото военно-племенно обединение. България и франкската империя станали непосредствени съседи по Средния Дунав. В новите територии имало изобилие от руди и каменна сол - два особено ценени в онази епоха артикула.
През 807 г. хан Крум подкрепил разбунтувалите се славяни с внезапен поход по долината на р. Струма.. Две години по-късно българите превзели ключовата крепост Сердика, която била от стратегическо значение за овладяването на Македония. В началото на 811 г. Никифор I подготвил нов поход, да ликвидира българската държава. Крум побързал да предложи мир, но „императорът бил заслепен от собственото си зломислие - коментира летописецът Теофан - и от внушенията на своите съветници" и високомерно отхвърлил мирните предложения на българите. Хан Крум направил последен опит да уреди конфликта с мирни преговори, но отново му било отказано. Тогава хан Крум мобилизирал всичко годно да носи оръжие - в това число жените и аварските военнопленници. В ранните зори на 26 юли 811 г. българите връхлетели византийския лагер и в настъпилата сеч „загинала - както пише Теофан - цялата християнска красота". Няколко дни по-късно отрязаната му глава Никифор Геник стърчала набодена на копие „за показ на идващите при него [Крум]", коментира с горчивина Теофан. Хронистите съобщават и за нещастието на Ставракий, който се спасил от клането при Върбишкия проход, но поради тежко нараняване бил принуден да абдикира от престола и да предостави властта на зет си Михаил I Рангаве. Податлив на внушения от лоши съветници, новият император заявил, че ще продължи войната При завземането на Месемврия, Крумовите войници пленили 36 медни сифона за изстрелване на прочутия „гръцки огън" - секретно оръжие, което византийците пазели в дълбока тайна.Очаквайки скорошен удар срещу столицата новият император Лъв 5 арменец я подготвил за продължителна отбрана. Както се очаквало, на 17 юли хан Крум се явил под стените и за ужас и почуда на обсадените константинополци , но нямал намерение да предприема неподготвен една рискована обсада. Започнали мирни преговори, по време на които обаче византийците му устроили засада,но ханът се отървал невредим.Започнала мащабна подготовка за щурмуването на непревземаемия град. Внезапната кончина на българския владетел, който се споминал от сърдечен удар на 13 април 813 г. отложила атаката.
Управлението на хан Крум е свързано и с едно знаменателно събитие от вътрешния живот на страната - издаването на първите писмени закони. Отзвук от това събитие откриваме в една византийска енциклопедия „Свида", написана през Х в. Там на буквата „алфа", където се разказва за аварите, се споменава, че ханът „свикал всички българи" и заповядал как да се отнасят с крадците, просяците и клеветниците. През краткото, но изключително динамично управление на хан Крум България не само увеличила територията си, но и станала сила, с която могъщите й съседи Византия и франкската империя трябвало да се съобразяват.
ХАН ОМУРТАГ_815-831)
Изворите съобщават, че наследникът на хан Крум не заел веднага бащиния си престол по-ради династична криза. Едва година по-късно начело на държавата застанал хан Омуртаг. България се нуждаела от мир и съзидателна външна политика, която да довърши наченатото при великия хан. Все още личали пораженията от наскоро приключилата война, в руини била и самата столица Плиска. При тези обстоятелства българската държава била заинтересована, а Византия приела с охота мирните преговори. През 815 г. двете страни подписали мирен договор, чийто текст узнаваме от Сюлейманкьойския надпис. С него се уточнявала южната граница, разменяли се военнопленници и се уреждало положението на останалите под византийска власт славяни. Присъединените след разгрома на Аварския хаганат славяни по средното течение на р. Дунав отхвърлили властта на Плиска и потърсили покровителството на франкския император Людовиг Благочестиви. Когато две български флоти проникнали по течението на Средния Дунав, франките побързали да уредят конфликта с мирни средства. Хан Омуртаг се изявил и като деен строител, което оставило траен спомен в съзнанието на българите. Била възобновена и столицата Плиска, в която се издигнал голям храм на Тангра и алея с каменни колони с имената на покорените в Тракия градове. Хан Омуртаг провел една изключително важна военно-административна реформа, като продължение на наченатото от хан Крум централизиране на държавната власт и премахване различията между славяни и прабългари. Мирната политика на хан Омуртаг, строителството и провеждането на административните реформи оздравили държавата, укрепили владетелската власт и издигнали международния авторитет на България.
ХАН МАЛАМИР (831 - 836)
Омуртаг имал трима сина: Енравота, Звиница и Маламир. Законът изисквал престола да наследи първородният Енравота, но поради християнските му убеждения той бил лишен от това право. Звиница починал млад, така че единственият легитимен претендент за властта останал Маламир. След като не могъл да го отклони от вярата, го наказал със смърт. Паметта на Енравота се чества като един от първите мъченици, пострадали заради Христовото име.
Маламир заел престола малолетен, поради което помощник в управлението станал близкият сътрудник на покойния хан Омуртаг кавхан Исбул. В хрониките и каменните надписи от това време името на кавхана почти винаги се споменава редом с това на владетеля.
През 832 г. българските войски превзели гр. Филипопол, който бил от стратегическо значение за овладяването на Родопската област. Превземането на Филипопол и Родопската област създало сериозни безпокойства в Константинопол, опасявали се от загубата на контрол върху стратегически важния път „Егнатия одос", свързващ Драч и Солун с Константинопол. Незнайна болест поразила все още младия владетел, който не оставил пряк наследник на трона, властта преминала у Пресиан, син на Звиница и племенник на покойния Маламир.
ХАН ПРЕСИАН (836 - 852)
Управление на хан Пресиан било изпълнено с бележити събития, но за жалост сведенията за тях са твърде оскъдни. Сигурно е, че около 837 г. в Солунската област избухнало въстание на местните славянски племена, което българите охотно подкрепили. Хан Пресиан предприел нападение в Беломорието и превзел гр. Филипи с което напълно прекъснал сухоземната връзка м/у Константинопол и Солун. В един запазен до наши дни каменен надпис, отразяващ това събитие, е съхранена любопитна бележка, която гласи: „ Българите направиха много добрини на християните, а християните ги забравиха, ала Бог вижда."
В средата на IX в. несъмнено България станала един от факторите в Европейския Югоизток. При все това тя била третирана като „варварска" държава, тъй като не се числяла към семейството на християнските народи. Този въпрос, който опирал и до бъдещето на страната, застанал с цялата си острота пред новия хан Борис.

www.kabinata.com - Онлайн курсове