<= начало

Кандидат-студентски курс по история

 

ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ - ВАРИАНТ 1

БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В КРАЯ НА 60-ТЕ И ДО СРЕДАТА

НА 70-ТЕ ГОДИНИ. Л.КАРАВЕЛОВ, В.ЛЕВСКИ, ХР.БОТЕВ

През 50-60-те години на XIX в. четничеството е естествен и закономерен етап в развитието на организираното националноосвободително движение. То е обосновано в политическата идеология на Георги С. Раковски. Неуспехът на четите кара българските революционери да променят тактиката и организационните методи на революционното движение. Става ясно, че идващите отвън чети, въпреки отличната си военна подготовка, героизъм и готовност за саможертва, не са в състояние да вдигнат народа на повсеместно въстание. Налага се българските революционни дейци да търсят нови пътища и средства за организиране на борбата за освобождение. Постепенно се утвърждава мисълта за необходимостта от продължителна, системна и планомерна подготовка на самия народ. Така се заражда и оформя идеята за създаване на единна революционна организация, която да изработи нова тактика на политическа борба. Сред дейците, които се заемат да осъществят подготовката на революцията, са Любен Каравелов и Васил Левски.

Л.Каравелов е роден през 1834г. в Копривщица в заможно бегликчийско семейство. Първоначално учи в местното килийно училище. През 1850г. се озовава в Пловдив, където известно време учи в прочутото гръцко училище. Напускайки училището, помага на баща си в търговията, учи абаджийство в Одрин. През 1857г. Каравелов заминава за Русия и постъпва в историко-философския факултет на Московския университет, като доброволен слушател. В този период руското общество преживява небивал духовен подем. В обстановката на остри социални и политически борби, Каравелов поддържа продължителни контакти с водачите на славянските комитети - М.Погодин, Ив.Аксаков и др., запознава се с техните идеи, сътрудничи на славянофилските вестници и списания, изучава трудовете на революционерите-демократи - Чернишевски, Херцен, Добролюбов. Така, под влияние на сложната руска обстановка, Каравелов се оформя като публицист, писател, учен. След десетгодишен престой в Русия, през 1866г. Каравелов заминава за Белград като кореспондент на руския вестник “Голос”. Тук той се интересува от надигащите се освободителни борби на българите, от проектите на граф Игнатиев за създаване на югославска държава, сближава се с освободителното движение. Изгонен от княжеството, през 1868г. се установява в Австрия, където е арестуван и затворен в будапещенския затвор. В Сърбия и Австрия Каравелов продължава оформянето на мирогледа си. Окончателно изпъкват възгледите му за южнославянска федерация, която той разбира като съюз между България и Сърбия. Според него, тя има за цел да постигне народно единство и да защити принципа на свободата. В този период Каравелов изучава идеите на европейската литература, публицистика и философия. Запознава се с трудовете на Бокл, Огюст, Конт, Дарвин, Джон Дрепер и е дълбоко завладян от идеите на европейското Просвещение и либералния дух на XIX в. През сръбско-австрийския период, независимо от опитите за революционно-практическа дейност, Каравелов остава привърженик на възгледа, че просветата е главният фактор на обществения процес. В будапещенския затвор пише своето обръщение - “Мои братя”, в което подхваща идеята за освобождение чрез просвета, национално обединение и сражение с турските потисници и гръцките фанариоти. С така оформени възгледи, след освобождаването му от затвора, се озовава сред българската емиграция в Букурещ през 1869г., където е поканен от Добродетелната дружина за редактор на в-к “Отечество”. Значително разграничен от възгледите на “старите”, Каравелов прекъсва отношенията си с тях, за да посвети политическия си опит, ум и публицистично перо на българското революционно движение.

От 1869г. Каравелов започва да издава в-к “Свобода”. Около неговата редакция се формира група революционни дейци. От края на 1869г. се съставя Българския революционен централен комитет в Букурещ. Начело застава Любен Каравелов и група представители на ТБЦК, начело с Д.Ценович. Така комитетът става естествено продължение на Тайния комитет и на четничеството, вдъхновено от идеите на Г.С.Раковски. За да отговори на потребността от създаването на единен център за национална борба, в него се сплитат две течения на революционното движение : революционно-демократично и либерално.

Първоначално БРЦК се развива изключително под влияние на идеите на Каравелов, пропагандирани във в-к “Свобода”. В него той критикува обществените отношения в Турция, показва турското правителство като главен враг на свободата и прогреса на балканските народи. Каравелов отхвърля реформистките дуалистични опити на ТБЦК и налага мисълта за революцията като единствено средство за решаване на българския въпрос в духа на буржоазнолибералните идеи на XIX в. Каравелов разглежда националната революция като част от освободителното общобалканско действие. Гаранция за успеха на българското дело той открива в сътрудничеството с другите балкански народи. Каравелов изработва програма на Комитета, обнародвана на 1 август 1870г. в сп. “Народное дело”, издавано в Женева. Програмата определя двата неприятеля на българския народ - турското правителство и гръцкото духовенство. Тя предвижда създаването на "избираемо народно събрание", учредяването на “Южнославянска” или “Дунавска федерация на свободни земи” от типа на Швейцарския съюз, при зачитане на историческите и културни права на всеки народ. Тези цели се постигат, като срещу турското правителство се употребят мирни средства, подобни на използваните в борбата против гръцкото духовенство, а в най-краен случай да се употреби оръжие. Идеите на програмата са публикувани и в брошурата “Български глас” /1870/, където се прокламира,че свободата ще бъде извоювана само, ако народът се надява на своите сили и не чака чужда помощ. За постигането на целите Каравелов предвижда създаване на широка народна организация, съчетаването на българското освободително движение с борбата на другите балкански народи. Той отхвърля четничеството за да може делото да се подготви отвътре.

Колебанията на Л.Каравелов между мирния път и революцията, идейната му еволюция, определят мисията на БРЦК през 1869-1870г. В този период той не предприема радикални практически действия. Единствената решителна стъпка са преговорите с Обединената сръбска Омбладина за съгласувани въстанически опити в България, Босна и Херцеговина при евентуална война между Сърбия и Турция. Комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда, която е твърде противоречива. Това сковава дейността на БРЦК и довежда до политическо разграничаване в средите му. Част от неговите привърженици, които не са съгласни с политическите комбинации за освобождението, постепенно се отделят от Комитета за да търсят по-радикални средства за политическото освобождение на България. Начело на тази група застава Васил Левски.

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли 1837г. в Карлово, в семейството на виден майстор от бояджийския еснаф. Останал отрано сирак, той помага на майка си за прехраната на многобройното семейство. Учи в карловското взаимно училище, а по-късно в Старозагорското класно училище. Завършвайки втори клас с отличен, Васил напуска училището, подстригва се за монах, а по-късно е ръкоположен за дякон под името Игнатий. Тъкмо тогава, през 1861г., до манастира достига апелът на Г.С.Раковски, призоваващ българската младеж в българската легия. През 1862г. Левски заминава за Белград. От този момент неговото развитие е под силното влияние на революционните идеи и на обаятелната личност на Раковски. След разформирането на легията през 1863 г., Левски се завръща в Карлово и се отдава на учителска дейност. Четири години след първата легия, през 1867г. той постъпва като знаменосец в четата на П.Хитов. През 1868г. той отново е легионер в Белград. След разпускането и на втората легия, Левски насочва вниманието си към търсене на нови начини и форми за революционна борба. С такива мисли, през 1868г. заминава за Букурещ, където, намирайки подкрепа и средства от “Българското общество”, в края на същата година се отправя към Цариград. От там предприема първата си обиколна из България, която завършва към март 1869г. На 1 май 1869г., след двумесечен престой в Букурещ, от Никопол Левски тръгва за втори път из България. Този път той носи революционна прокламация от името на привременното правителство в Балкана. Тя е съставена от Ив.Касабов и подготвя началото на вътрешната комитетска организация. Минавайки през села и градове, създава първите революционни комитети. На 26 август 1869г. се завръща в Букурещ, където в края на годината, заедно с Л.Каравелов участва в създаването на БРЦК. Главната идея на комитета е да подготви освобождението на България, чрез дейността на вътрешната революционна организация. След продължителни опити да убеди емиграцията в необходимостта от преместване на главния център в страната, който да започне подготовката за въстанието, Левски се завръща в България. Под негово ръководство, в продължение на две години, в страната се създават революционни градски и селски комитети. В организацията са въвлечени и хиляди търговци,занаятчии, селяни, учители и свещеници. Създаденият комитет в Ловеч е обявен за БРЦК, наричан Привременно правителство. Като първи помощници на Левски от Букурещ пристигат Димитър Общи и Ангел Кънчев.

Създаването на вътрешната революционна организация /ВРО/ е радикално постижение на българското освободително движение. За първи път народът сам поема съдбата на България в свои ръце. Левски си поставя за цел да обедини под ръководството на ВРО емигрантските сили. Представител на ВРО в чужбина е търговецът Данаил Хр.Попов. Чрез него се огласява на емигрантските дейци от Румъния и Русия, че който иска да е полезен на Отечеството, трябва да се постави в услуга на ВРО. С помощта на Филип Тотю, Левски координира дейността с Одеското българско настоятелство.

Оформянето на ВРО като център на освободителното дело, кара Левски да разработи нейната идеологическа и политическа платформа, в която да обоснове основните начала на предстоящата революция. Основното в политическата идеология на Левски е вярата в “естествените сили на народа”. Това му дава право да разкрие възгледите си за самостоятелно, суверенно развитие на революционното движение и да отхвърли политическите комбинации с чуждите сили. На тази идея е подчинено и предупреждението на Левски към емиграцията. Тя не може да води преговори с чужди държави от името на българското движение. Предстоящата революция Левски разглежда като всеобщо народно въстание, съобразено със съвременното военно изкуство. В националноосвободителната революция трябва да участва целия народ, на това разбиране е подчинено съставянето на комитетите, които той изгражда и техния състав, който произлиза предимно от търговско-промишлената буржоазия. Успоредно с организирането на революционните сили, Левски предвижда мобилизиране на материалните средства на чорбаджиите по пътя на революционния терор. В устава-проект на революционната организация, разработен от Левски през 1871г., се посочва крайната цел на движението - премахване на деспотско-тиранската система и установяване на “демократска република /народно управление/”. Бъдещата република, според него ще осигури гаранции на човешката личност, свобода на мисълта, словото, печата и организацията. Левски застъпва радикални буржоазнодемократични възгледи, близки на идеалите на крайните революционни течения за политическо и национално равенство, за социален прогрес. Така към края на 1871г. и началото на 1872г. Левски е не само водач на ВРО, но и идеолог и стратег на освободителното движение.

След създаването и укрепването на ВРО през 1870-71г., в революционното движение се оформят два центъра - вътрешен, изразяващ радикалните стремежи на българите към свобода и независимост, в духа на революционния демократизъм, ръководен от В.Левски и букурещкият, начело с Л.Каравелов, занимаващ се с революционната пропаганда - характерно за либералното крило на революцията. Различието е в разбиранията за организация и тактика на действие. Тази разлика през 1870-71г. значително разграничава БРЦК - Букурещ и ВРО, които си оспорват правото на върховен контрол върху движението. През 1871г. започва да надделява стремежа към обединение. ВРО и Левски разбират, че средствата и легалните методи за закупуване на оръжие от емиграцията са необходимост. БРЦК се убеждава в силата на ВРО. Към края на същата година двата центъра се сближават и започват търсене на пътища за координиране на действията си. Този стремеж се засилва от призива на Сърбия и Черна гора за съвместна борба срещу Турция.

В началото на 1872г. започват преговори за общо събрание на двете организации. Левски приема то да се състои в Букурещ, но с участието на комитетски представители. Общото събрание се провежда между 29 април и 5 май 1872г. в Букурещ. На първото заседание се избира комисия, натоварена да подготви програмата и устава на БРЦК. В нея участват Л.Каравелов, В.Левски, Тодор Пеев и Киряк Цанков. Предварително подготвена от Л Каравелов, одобрена от В.Левски, програмата е одобрена от събранието. Според нея, главната цел на БРЦК е освобождението на България чрез революция “морална и с оръжие”. В нея се предвижда създаването на федерация на “свободните земи” на базата на доброволното обединение, при зачитането на историческите, етническите и политически права на всеки народ. За разлика от проектоустава на Левски, програмата не уточнява бъдещата форма на управление, като това ще стане след победата на революцията. В програмата надделяват възгледите на Л.Каравелов, основните й положения повтарят програмата на БРЦК от 1870г. Промени са направени и в проектоустава, предоставен от вътрешните дейци.

Събранието решава да създаде общ Централен комитет със седалище Букурещ. Учредява се нова институция - комисия на представителите на частните комитети, която да упражнява контрол над БРЦК. За председател на БРЦК е избран Любен Каравелов, К. Цанков - подпредседател, Олимпи Панов - секретар, Д.Ценович - касиер, П.Хитов и В.Левски - членове. Решенията на общото събрание са успех на буржоазнолибералните идеи на емиграцията, начело с Л.Каравелов. В.Левски получава специално “упълномощие”, което му дава право да представлява БРЦК във всичко, като му позволява неограничени, но в пределите на устава, действия. По този начин Левски е утвърден за “главен апостол на цяла България, Тракия и Македония”. Това запазва върховния контрол на ВРО и силата му в освободителното движение.

През юни 1872г. Левски се завръща в страната и се заема да подготви предстоящото въстание. Той възнамерява да свика общо събрание на ВРО, на което да се отчете и предложи план за подготовката на въстанието. Заема се да преустрои организацията като привлича нови привърженици и разширява комитетската мрежа. Разрастването на работата налага учредяването през 1872г. на окръжни центрове. За общ контрол върху дейността на комитетите се създава тайна полиция. Връзката между тях се осъществява с формираната тайна поща. Левски нарежда на революционерите да започнат събиране на средства и закупуване на оръжие, подготвяне на мобилизационни планове. Влиза в сила практиката на революционния терор спрямо богатите българи, несъгласни доброволно да подпомогнат делото.

Левски полага специални грижи за подготовката на военни ръководители за предстоящото въстание. По негова молба и със съдействието на Л.Каравелов са приети 150-200 младежи в белградското военно училище.

В условията на международния революционен подем се проявяват признаци на разложение във ВРО. Единството на организацията се разстройва в резултат на Димитър Общи. Левски изисква от БРЦК отстраняването на Д.Общи от поста пръв помощник, но не е послушан. Въпреки забраната на Апостола /22 септември 1872 г./ , Д.Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Полицията скоро го разкрива и арестува заедно с неговите другари. За да представи пред света, че действията му не са разбойнически, а политически - акт на една революционна организация, Д.Общи започва да разкрива комитети и дейци, които познава. Това довежда до унищожаването на много революционни дейци. Вследствие, ВРО започва да се разпада.

Този процес заварва Левски в Южна България. Предупреждавайки комитетите, тръгва за Букурещ за да обсъди с БРЦК създаденото положение. Пристигналото в Сливен писмо от Л.Каравелов до него, предлага вдигане на революцията. Левски отказва изпълнението на тази заповед, защото счита, че моментът не е подходящ. В такъв момент Левски решава да се придвижи до Букурещ, където да представи възгледите си. На 25 декември 1872г. той пристига в Ловеч, но условията не му позволяват да се срещне с поп Кръстю - председател на местния комитет и се задоволява да прибере архивата на комитета. Пренощува в ханчето на Хр. Цонев в село Къкрина. На следващия ден е заловен от турската полиция. Първоначално е откаран в Ловеч, а после в Търново и София, където с групата на Д.Общи е изправен пред специален съд. Осъден е на смърт и на 6/19/ февруари 1873г. Васил Левски е обесен в околностите на София.

Васил Левски е гениален организатор, политик и идеолог на българската национална революция. Той очертава характера и организационната структура на революцията. Посочва състава на нейните движещи сили, създава материалната й и духовна основа, определя голямата цел на освободителната борба. Той е политик на революционна България. Прозира необходимостта от независимост и самостоятелност на българското движение. Левски е велик и с идеологиите си за бъдещия свят на народно равноправие и човешка свобода, заимствани от европейската буржоазно-демократична мисъл.

Смъртта на Левски предизвиква дълбока криза в идеологическо, политическо и организационно отношение в българското революционно движение. Отново настъпва раздвоение сред дейците на организацията. Каравелов и други водачи започват да се съмняват в революционното решаване на българския въпрос чрез самостоятелни действия. Отново изпъкват лутанията между революция и просветителство. През 1873г. Търновският комитет си присвоява правата на Централен комитет и обявява, че ще подготви въстание. За тази цел, без разрешението на БРЦК и Каравелов, търновци изпращат делегация за да уговори условията за съвместна борба. Така са установени два центъра в движението. БРЦК се опитва да спре процеса на разложение. През май 1873г. Каравелов свиква общо събрание в Букурещ, но представители на вътрешната организация са само двама души. Събранието отменя устава на БРЦК и така се ликвидира идеята на Левски за строга централизация и дисциплина в движението. Взема се решение за изпращане на чета в България, която да провери настроенията и подготовката на народа за предстоящата революция.

Букурещкото събрание ликвидира властта на БРЦК като ръководен орган на революцията. В стремежа си да се поставят над него, комитетите в Русе и Търново през август 1874г., подкрепени от П.Хитов, свикват ново събрание в Букурещ. На него се избира нов централен комитет в състав : Л.Каравелов, Киряк Цанков, Олимпи Панов, Тодор Пеев и Христо Ботев. Русенският комитет получава права на централен за вътрешността. Поставя се задача за възстановяване на вътрешната организация. С нея са натоварени хасковският учител Атанас Узунов и Ст.Стамболов. След залавянето и заточаването на А.Узунов, за апостол за цяла България е определен Ст.Стамболов, който полага големи усилия да спре процеса на разложение.

След смъртта на Левски, революционната криза и неуспешния опит за вдигане на въстание в края на 1872г. са причините, които подтикват Каравелов да не вярва в революционните възможности на българското общество и отново залага на чужда,сръбска помощ. Затова през 1873г. заминава за Белград , търсейки споразумение със сръбското правителство. По този начин в организацията се възстановяват двете основни течения - революционно-демократичното и буржоазно-либералното. Начело на първото застава Хр. Ботев, а второто е ръководено от Л.Каравелов. Либералното течение защитава позицията на невъзможност на българската самостоятелна революция, а радикалното е на противоположно мнение.

Двете течения отново се срещат на третото събрание на БРЦК, свикано в Букурещ през декември 1874г. На него е избран нов състав на БРЦК, в който влизат : Л.Каравелов, К. Цанков, Ив.Адженов, Т.Панталеев и представител на вътрешния комитет. По-късно е привлечен и Хр. Ботев. Избрана е комисия със задача - подготовка на ново събрание през март 1875г. Комисията, председателствана от Каравелов, със своето бездействие причинява фактическото разпускане на букурещкия БРЦК. Преди заплануваното събрание, в последния брой на в-к “Независимост”, Каравелов декларира отказа си от революционното движение. От 1875г. Каравелов започва издаването на просветителското сп. “Знание”, като по този начин се връща към старите просветителски разбирания.

Любен Каравелов е сложна и противоречива натура, преминала през еволюцията от просвета към революционен либерализъм и отново към просветителство. Той съчетава патриотичното и революционното със страстната публицистика. Писател, публицист, учен, той изпъква във възрожденската епоха като революционен деец и мислител, носител на либералните и националноосвободителните идеи на XIX в. Огромни са заслугите на Л.Каравелов за обогатяване но българската наука и култура с постиженията на европейското просвещение и образованост.

От края на 1874г. революционното движение в България започва да изпитва силното влияние на радикалните идеи на Христо Ботев. Той е роден на 25 декември 1848г. в Калофер, в семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков. След като завършва трети клас в местното училище, е изпратен от баща му в Одеса, където през 1863г. постъпва във Втора гимназия. Изключен от гимназията, той остава още три години в Русия. В този период, под влияние на Херцен, Белински, Чернишевски, Добролюбов и др. се формират основните му възгледи. Той изпитва влиянието на западните социалисти-утописти и бунтарските идеи на М.Бакунин. Учителства в Бесарабия и в родния си град. След произнесената пламенна речна празника на Кирил и Методий - 1867г., е принуден да напусне България и до края на живота си е политически емигрант в Румъния. Революционната атмосфера, в която попада, помага на Ботев да се ориентира в проблемите на националноосвободителната борба. Върху революционното му възпитание влияе и срещата му с Левски през 1868-1869г. По-късно учителства в Александрия и Исмаил, където се сближава с революционера Сергей Нечаев, който го запознава с руското революционно движение. През 1871г. започва издаването на в-к “Дума на българските емигранти” - един от най-българските вестници. В него Ботев апелира за сплотяване в името на революцията, пропагандира идеите на революционната демокрация, отхвърля реформизма и съглашенството, ратува за народна революция. В него за първи път се опитва да систематизира своите социално-утопични мечти, заимствани от руските и западните социалисти. Утопичните идеали на Ботев са свързани с интернационалното братство на поробените, с общата борба на народите за социална справедливост. Тези идеи са засегнати в много негови статии, памфлети, фейлетони. Много скоро, поради липса на средства, Ботев прекъсва издаването на вестника. В продължение на години той сътрудничи на Каравеловите вестници, пише безсмъртните си стихове. От 1874г., в периода на кризата в БРЦК, Ботев изпъква на революционната сцена. На Третото общо събрание на БРЦК от август 1874г., той е избран за член на комитета, а от края на същата година - заема ръководно място сред революционно-демократичното крило. Възгледите му са обнародвани във в-к “Знаме” - орган на БРЦК. В него Ботев критикува либералните колебания на Каравелов, отхвърля неговото предложение за прехвърляне на БРЦК в Сърбия, пропагандира радикалните си възгледи за освобождението и бъдещето на България. Разработва платформата на националноосвободителното движение. Отхвърляйки просветителството, той поддържа идеята за “революция народна, незабавна, отчаяна”. Подобно на Левски, Ботев смята, че освобождението, макар и обвързано с Източната криза, зависи единствено от народа. Това обяснява неговото остро отношение към дуалистичната политика на Добродетелната дружина и туркофилската партия. Срещу надигащия се балкански национализъм Ботев издига мисълта за балканска федерация. За разлика от Раковски и Каравелов, той не акцентува на националните проблеми във федерирането, а търси социалните му аспекти. Той разглежда федерацията като средство за защита на свободата на народите и техния труд.

В своите разбирания по отношение на революционното движение, Ботев отстъпва от основните принципи на Левски, особено по въпроса за подготовката на въстанието /революцията/ . Под влияние на анархизма смята, че у народа има естествен революционен инстинкт, който се засилва от действителността и всякога може да се пробуди чрез призив и пропаганда. Това е причината Ботев да не отдава внимание на предварителната подготовка на народното въстание през 1875г.

През лятото на 1875г. кризата в Турция се задълбочава в следствие на въстанието в Босна и Херцеговина. То насърчава БРЦК, който незабавно поема курс към ново въстание. По инициатива на Ботев и Стамболов, на 12 август 1875г. е свикано общо събрание, в което участват и представители от вътрешните комитети. На него се решава незабавно вдигане на всеобщо въстание. Избира се нов Централен комитет, в който влизат Хр.Ботев, д-р Хр.Чобанов, Ив.Драсов, Ц.Ценович и Шопов. След закриването на събранието незабавно се пристъпва към въоръжено действие. Страната е разделена на няколко оперативни района. За техни апостоли са избрани Н.Обретенов, М.Сарафов, П.Волов, Ст.Друмев, Ст.Стамболов, Таньо Стоянов и Сава Танасов. Организира се и диверсионна група, начело с Г.Бенковски и Ст.Заимов, която има за задача да предизвика безредици в Цариград. Ботев заминава за Одеса, където събира средства за въстанието от емиграцията. Задачата му е да доведе Ф.Тотю и български офицери от руската армия за да застанат начело на въстанието.

Изолирането и самостоятелното действие на комитетите, както и противопоставянето на мнозина революционери, довежда замислената подготовка на въстанието до провал. Единствено в Стара Загора е осъществена по-сериозна организаторска дейност под ръководството на Ст.Стамболов. Местният революционен комитет предприема общо въоръжено нападение на града, но в уречения ден пристигат само няколко бойци. Много от селата не осъществяват контакт с комитета. Узнавайки за въоръжената акция, старозагорските първенци съобщават на властите, които подсилват стражата в града. В избухналото въстание загиват много революционни дейци от този район. Така завършва неорганизираният опит за общо въстание в Стара Загора.

Подобни опити са направени през септември 1875г. в Русенско и Шуменско, но те, поради неподготвеността и стихийността си, завършват с неуспех.

Провалът на въстанието решава съдбата на букурещкия БРЦК. В емиграционните среди отново се разгарят страстите. През септември 1875г. Ботев подава оставка и напуска комитета. БРЦК се разпада.

 
други курсове: